Решение № 8682 от 19.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4143/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление Дупница при ОДМВР - Кюстендил, срещу решение 5082 от 01.10. 2020г., постановено по адм. дело 3512/2020г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на адв. В. Захариева е отменено писмо с рег.348000 - 9971/03.12.2018г. на началника на РУ - Дупница, обективиращо отказ за предоставяне на информация за лични данни. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на решението, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът адв. В. Захариева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира обжалваното решение за недопустимо, поради липсата на годен за обжалване административен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не на посочените в нея основания. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на адв. В. Захариева срещу отказ на началника на РУ - Дупница, обективиран в писмо рег.348000 - 9971/03.12.2018г. , с което Захариева е уведомена, че исканата информация може да й бъде предоставена след представяне на съдебно удостоверение от Районен съд - Дупница. За да се произнесе с оспореното решение, съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, но в противоречие с приложимите материално правни разпоредби. Изложил е съображения, че жалбоподателката е носител на правата по чл.31, ал.1 ЗА като вписан адвокат и в качеството й на такъв е поискала предоставяне на данни, съдържащи се в архива на РУ - Дупница, посочвайки и целта за която са й необходими. Позовавайки се на чл.31, ал.1 от ЗА, съдът е счел, че адв. Захариева има приоритетно право на досъп до дела, книжа, сведения и данни като адвокат с надлежна представителна власт, съобразено с предвидената в ЗЗЛД закрила и конституционно закрепеното ограничение по чл.41, ал.2 от Конституцията на РБ - за незасягане на чужди права, защитени със закон, каквито са неприкосновеност на личните данни на физическите лица. По тези съображения, съдът е отменил оспореното писмо като незаконосъобразно. След като провери постановеното решение във връзка с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав го намира за недопустимо тъй като жалбата, по която съдът го е постановил, е насочена срещу писмо, което не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Оспореното писмо е издадено в отговор на искане от адв. Захариева да й бъдат предоставени три имена и адрес за призоваване на лицето В. Ангелов във връзка със завеждане на иск от името на представлявания от нея Д. Дойчев. С оспореното писмо на началника на районно управление на МВР - Дупница, адв. Захариева е уведомена, че исканата информация може да й бъде предоставена след представяне на съдебно удостоверение от районен съд - Дупница. Настоящата съдебна инстанция намира, че оспорваното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и по съществото си, то има уведомителен характер, относно административна процедура по издаването, респ. отказ за издаването на окончателен индивидуален административен акт. Това е така защото в писмото не се съдържа властническо волеизявление на началника на РУ на МВР - Дупница, с което да се засягат правата адв. Захарива, нито се създават задължения за същата по повод подаденото искане за предоставяне на информация. Само по себе си писмото не предизвиква правна промяна в правната сфера на адресата от вид и характер на последиците, визирани в хопотезите на чл.21 АПК. Неправилно в оспореното решение е прието, че писмото има характер на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. С него по никакъв начин не се засягат права или законни интереси на жалбоподателя, тъй като липсва властническо волеизявление на органа, от което да са настъпили каквито и да е неблагоприятни правни последици, което да го определи като индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. С оглед горното жалбата на адв. В. Захариева срещу писмо с рег.348000 - 9971/03.12.2018г. на началника на РУ - Дупница, е била недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебно обжалване. Като я е разгледал по същество съдът е постановил недопустимо решение, което ще следва да бъде обезсилено. Подадената жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. Когато оспореното решение е постановено по недопустима жалба, както е в настоящия случай, с решението си касационният съд обезсилва постановеното решение и прекратява производството по делото. Това решение е окончателно чл. 223 от АПК, включително и в частта му за прекратяване на производството по делото. Разпоредбата съответства на установената в чл. 131 от АПК двуинстанционност на съдебните производства по административни дела. Съобразно изхода на спора и направеното искане в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, по 100лв. за двете съдебни инстанции, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, платимо от адв. В. Захариева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,