Решение № 6118 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 512/2009 г.

Решение № 6118 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 512/2009 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Сливен, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Донка Вълева, срещу решение № 158 от 05.12.2008 г. по адм. дело № 260/2008 г. на Административен съд - гр. Сливен. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отменено задължението на лечебното заведение с фирма по Търговския закон "Групова практика за първична извънболнична медицинска помощ д-р Кирилови" ООД, гр. Сливен да заплати на РЗОК - Сливен (да възстанови) сумата от 5 500 лв., което задължение е било разпоредено с писмо изх. № 93-00-578 от 23.09.2008 г. на касационния жалбоподател поради констатирано превишение на регулативните стандарти за първото тримесечие на 2008 г. За да постанови този резултат административният съд е приел, че съдържащата се в писмото покана за плащане на посочената сума е административен акт, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 229 и по чл. 233 и сл. от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006). С касационната жалба се инвокират доводи за недопустимост на съдебното решение - с посоченото писмо изх. № 93-00-578 от 23.09.2008 г. било направено гражданскоправно волеизявление за прихващане по чл. 103 от Закона за задълженията и договорите , което няма властнически характер и не може да бъде определено като индивидуален административен акт. Тези доводи са неоснователни, а оспореното с касационната жалба съдебно решение е правилно. С чл. 234 от НРД 2006 г. е създаден специален ред, по който НЗОК събира сумите, които според констатациите на контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица на НЗОК, са били получени от изпълнителите на медицинска помощ без правно основание или в резултат на извършено нарушение. Съгласно алинея втора на същия текст това се извършва с акт на директора на РЗОК наречен "писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание". След изтичане на срока за доброволно плащане по ал. 3 писмената покана подлежи на изпълнение по указания в ал. 4 ред - чрез прихващане от следващото плащане по договора, а ако последният е прекратен и/или не се дължат пращания по него - по съдебен ред. В конкретния случай договорът не е прекратен, поради което сумата подлежи на прихващане от следващото плащане по договора. Издадената писмена покана, с която се създава основание за принудително събиране на суми чрез прихващане по административен ред представлява едностранно властническо волеизявление. Тя създава задължение за прихващане и определя способа за изпълнение на задължението. Това неминуемо засяга законни интереси на изпълнителя на медицинска помощ. Ето защо тази покана представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. (Така: реш. № 7591 от 24.06.2008 г. по адм. д. № 1955 от 2008 г., реш. № 14436 от 22.12.2008 г. по адм. д. № 6325 от 2008 г., реш. № 3226 от 11.03.2009 г. по адм. д. № 14240 от 2008 г. и мн. други, всички на ВАС, V и VI отд.). В процесния случай данните по делото обуславят извода, че касационният жалбоподател е издал индивидуален административен акт - писмена покана за възстановяване на изплатени без правно основание суми - при липса на надлежно съставен "Протокол за неоснователно получени суми" и при пълно игнориране на административнопроизводствените правила по чл. 233 и чл. 234 НРД 2006, което е недопустимо според трайно установената съдебна практика (повече подробности виж в реш. № 3226 от 11.03.2009 г. по адм. д. № 14240 от 2008 г. на ВАС - VI отд. и реш. № 12360 от 18.11.2008 г. по адм. д. № 9727 от 2008 г. на ВАС - V отд.). Законосъобразен и обоснован е изводът на Административен съд - Сливен, че отменената от него писмена покана, наименована уведомително писмо, е издадена при съществени нарушения на посочените административнопроизводствени правила и поради това е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК . Оспореното с касационната жалба съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,