Решение № 4899 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15120/2009 г.

Решение № 4899 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15120/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пенка Серафимова Димитрова срещу Решение № 459/9.10.09 г. по адм. д. 389/09 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт (РА) № 110800398/17.02.09 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Ловеч, потвърден с Решение № 173/27.04.09 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения, несъобразяване със събраните по делото доказателства и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 459/9.10.09 г. по адм. д. 389/09 г. по описа на Административен съд - Велико Търново е отхвърлена жалбата на Пенка Серафимова Димитрова против РА № 110800398/17.02.09 г. на ТД на НАП - Ловеч, потвърден с Решение № 173/27.04.09 г. на Д "ОУИ", с който за финансови години 2004 г., 2005 г. и 2006 г. са й определени допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в общ размер на 9417 лв. и лихви в размер на 3111,10 лв., осигурителни вноски по КСО и ЗО в размер на 10876,12 лв. и лихви в размер на 6 675,41 лв. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за установено, че РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, като са обсъдени възраженията за нищожност на данъчния акт и доводите за допуснати процесуални нарушения при издаването му. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е обосновал правните си изводи като е приел, че част от частните писмени документи представляват неистински писмени доказателства като е надлежно оспорване формалната им доказателствена сила, а именно достоверността на датата на тяхното съставяне. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е изключително подробна, но практически не съдържа различни доводи, от тези, които са наведени с жалбата против РА и са задълбочено обсъдени от решаващият съдебен състав на АС - Велико Търново при първоинстанционното разглеждане на спора. Касационната инстанция намира, че в съответствие с материалноправните норми решаващият съд е извършил преценка на правните последици на правилно установените от него факти. Съдът правилно е приложил закона и като е установил, че при възлагане и извършване на данъчната ревизия не са допуснати нарушения, които да обуславят нищожност на издадения ревизионен акт. Неоснователно е възражението в касационната жалба, което е обсъдено и от първоинстанционният съд, че РА е издаден от некомпетентен орган, респективно от лице, действало извън предоставената му материална компетентност, определена със заповедта за възлагане на данъчната ревизия (ЗВР). ЗВР № 800286/9.09.08 г. е за възлагане извършването на данъчна ревизия на Пенка Серафимова Димитрова за задълженията за данък върху доходите на физическите лица, вноски за държавно обществено осигуряване и за здравно осигуряване. Определените с РА задължения са именно от тези видове и за посочените в ЗВР периоди. Обстоятелството, че Пенка Серафимова Димитрова е реализирала доходи като физическо лице и като едноличен търговец не променят нейната персонализация като данъчнозадължено лице по ЗОДФЛ (отм.) и възникването на задължение за данък върху доходите на физическите лице, независимо от начина на неговото формиране и изчисляване. Съгласно трайната съдебна практика неспазването на някои от сроковете при издаването на РА не представлява съществено нарушение и не би могло да доведе до нищожност на издадения РА, и тъй като в процедурата по обжалване на РА съдът е съд по същество (чл. 160 ДОПК), то той е длъжен, даже и да отмени незаконосъобразния РА, сам да определи размера на данъчните задължения за проверявания период. От тълкуването на разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 3 и чл. 114 от ДОПК следва изводът, че ревизията следва да бъде извършена в определен срок, което предполага, че в този срок следва да бъдат извършени и съответните действия по събиране на доказателства от данъчния орган. Ако срокът за извършване на ревизията е не достатъчен, той може да бъде продължен при определени условия и ред. В конкретния случай няма доказателства срокът за извършване на ревизията да е бил удължен при условията на чл. 114, ал. 4 от ДОПК, но след срока, определен по реда на чл. 114, ал. 2 от ДОПК не са събирани доказателствата, които да не са приети и като писмени доказателства в съдебната фаза на производството, както и не са извършвани процесуални действия, чийто ефект да не следва да бъде зачитан от съда. Продължаването на ревизията и след 10.12.08 г. няма за последица нищожност на ревизионния, което обстоятелство влияе само на действията, извършени след тази дата и тяхната доказателствена стойност. Цитираните в касационната жалба съдебни решения, са цитирани и жалбата до АС - Велико Търново, като правилно първоинстанционният съд е преценил, че в тях се съдържа съдебна практика, която не е относима към настоящия случай и направените конкретни доводи за нищожност на РА. Касационната инстанция намира за неоснователни и всички доводи за допуснати нарушения на материалните закони. В касационната жалба изцяло са повторени съображенията от жалбата против РА, като касаторът не е съобразил, че правилно АС - Велико Търново е признал за неистински писмените документи, на които се позова при тълкуване необходимостта от прилагане на принципа на текущото начисляване. Административният съд не е допуснал нарушения на закона и правилно е разпределил доказателствената тежест в съдебната фаза на производството и не е допуснал процесуални нарушения и необоснованост на правните му изводи. В този смисъл съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, включително и показанията на свидетелите Николай Сираков и Красимир Павликянов, за да обоснове изводите си за неистинността на представените от жалбодателката писмени документи. В противоречие с принципите на формиране на данъчната основа за облагане на доходите, реализирани от търговската дейност на едно физическо лице, регистрирано и като едноличен търговец, е тълкуването, което е направено в касационната жалба на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ЗОДФЛ (отм.), която е приложима за реално придобитите доходи от физическите лица в това им качество, а не като търговци. В този смисъл нормата на чл. 11, ал. 4 от ЗОДФЛ (отм.) не се явява специална норма спрямо счетоводните стандарти, приложими като норми, задължителни за спазване при формиране на данъчна основа за облагане по ЗКПО (отм.) за доходите, реализирани от дейността на ЕТ. Неправилното тълкуване на същата тази разпоредба се съдържа и в оплакването на касаторката, че не следва да бъде призната за приход сумата по фактура № 27/2.11.06 г., защото не е платена. Касационната инстанция намира за правилни и съобразени със закона фактическите и правни изводи на АС - Велико Търново и по отношение фактури № 14/13.12.07 г. и № 15/13.12.07 г. и тяхното отражение за приложение на принципа на съотношение на приходи и разходи. Основните аргументи на решаващият съд са съобразени с обстоятелството, че фактурите не са представени в оригинал и е налице разминаване в съдържанието на копията, представени по време на данъчната ревизия и в съдебната фаза на производството, а не както се твърди в касационната жалба относно правното значение на лицето вносител и наредител на плащането. Неоснователни са доводите в касационната жалба и по отношение необходимостта от признаване на разходи за телефон, електрическа енергия и вода. Съдебната практика, на която се позовава жалбоподателката отразява казуси с различна фактическа обстановка. В конкретния случай плащането на консумативни разходи в полза на "БТК" АД, "ЧЕЗ България" АД и ВиК" АД по партиди на името на трети лица, не основната причина за непризнаването на тези разходи, а обстоятелството, че не са събрани достатъчно доказателства, че имотът, за който са направени тези разходи е използван от Пенка Димитрова като офис за нуждите й като едноличен търговец, а не за задоволяване на жилищните й нужди. По делото не е било спорно обстоятелството, че имотът е собственост на физическото лице Пенка Серафимова, а за какви нужди е използван, за да е законосъобразно счетоводното признаване на направените разходи за консумативите на този имот. Законосъобразни са изводите на АС - Велико Търново и по отношение дължимостта на вноски за държавно обществено осигуряване и за здравно осигуряване. Направените изчисления в РА съответстват на разпоредбите на КСО и неправилно Пенка Серафимова е отчела като разходи за дейността си направените през ревизираните данъчни периоди осигурителни вноски. Направеното в касационната жалба тълкуване на СС 8, ЗКПО (отм.) и ЗОДФЛ (отм.) е отражение от неправилното тълкуване за пълно разграничение на едноличния търговец от физическото лице като два отделни субекта, което не е възприето от българското действащо законодателство. По отношение оплакванията в касационната жалба за допуснати аритметични грешки при изчисляване на разходите за 2006 г. в първоинстанционното производство не са ангажирани и събирани доказателства, поради което с оглед забраната за установяване на нови факти от касационната инстанция (чл. 220 от АПК), настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на съдебното решение. Административният съд не е допуснал нарушения на закона при събиране на доказателствата и разпределяне на доказателствената тежест в съдебната фаза на производството, поради което не са налице и процесуални нарушения при неконстатиране на аритметични грешки. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Не са налице посочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което е правилно, законосъобразно и обосновано. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не представляван в открито съдебно заседание, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение,