Решение № 6536 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3636/2013 г.

Решение № 6536 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3636/2013 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Натали Дилова-Ценкова, подадена от пълномощника адв. Георгиева срещу решение от 7.01.2013 г. по адм. д. № 2402/2004 г. на Софийски градски съд, АО. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед № РД-50-96 от 4.06.2004 г. на кмета на район "Банкя", СО, ведно със законните последици. Ответникът - кметът на район "Банкя", СО, чрез процесуалния си представител адв. Панайотова оспорва касационната жалба и моли за оставането й без уважение. Останалите ответници Мария Бояджиева, Величка Бичева, Елица Минева и Цецка Христова, чрез адв. Цветкова оспорват касационната жалба и молят за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно по изложените в писмено възражение доводи. Претендират разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, СГС е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № РД-50-96/4.06.2004 г. на кмета на район "Банкя", СО, с която на основание § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ по молба на наследниците на Мария Бояджиева от 20.05.2004 г. е одобрен проект за ПР за УПИ IV-1415,1411 и УПИ-1410, 1409 по плана на гр. Банкя с образуване на нови УПИ IV-1415, 1411, УПИ-1410 и УПИ-1409 по имотните граници. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице основанието по § 8, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като производството е инициирано от съсобственици в УПИ-1410, 1409 за нанасяне на вътрешната граница между имоти 1410 и 1409 и тази с УПИ IV-1415, 1411,тъй като регулацията по плана от 1987 г. не е приложена и отчуждителното действие на плана е прекратено по реда на ал. 1 на § 8 от ПР на ЗУТ. Обсъдено е заключението на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, която след проследяване на регулационните изменения от 1977 г. и 1987 г. категорично сочи, че изменението с оспорената заповед изцяло отговаря на имотните граници, а регулацията не е приложена, с уреждане сметките по регулация и изравняване частите в съсобствения УПИ-1410, 1409. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е установено по делото, че действащият към момента на издаване на процесната заповед регулационен план, одобрен със заповед № РД-50-09-502 от 19.10.1987 г., /а също и предходният, ободрен със заповед № 4200 от 26.07.1977 г./ не е приложен досежно придаваемите части между УПИ IV-1415, 1411 и УПИ-1410, 1409 и в съсобствения УПИ-1410, 1409. Следователно, не са уредени сметките по регулация по реда и в срока по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, поради което отчуждителното действие на плана е прекратено по силата на ал. 1 на § 8, което е основание за изменение на дворищно-регулационния план по ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 3 на § 8 от ПР на ЗУТ, каквото е и правното основание за издаване на оспорената заповед. То съставлява самостоятелно основание за промяна на плана, извън изброените случаи в чл. 134, ал. 1 и 2 от ЗУТ, поради което възражението в тази насока обосновано е оставено без уважение. В тази процедура не е изискуемо и съгласието на собственика на съседния имот, в случая - носителката на ограничено вещно право. Неоснователен се явява и доводът за несъобразяване изискванията по чл. 19 ЗУТ, тъй като тази норма е приложима при "прав" план, а в случая се изменя РП и то на основание изключителната хипотеза на 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Предвид изложеното и тъй като не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Претенциите за присъждане на разноски, своевременно заявени от пълномощникът на ответниците Цецка Георгиева Христова и Мария Стоянова Бояджиева, предвид изхода на делото се явяват основателни, поради което касаторката дължи на Цецка Георгиева Христова разноски в размер на 300 лв, а на Мария Стоянова Бояджиева - 200 лв, съставляващи адв. хонорар, надлежно внесен по приложения Договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,