Решение № 11252 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8587/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ПЕРЛА ПАРК ООД, ЕИК 203713950, подадена чрез адвокат Георгиев срещу Решение 24597 от 16.07.2025 г. постановено по адм.д. 3479/2025 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22221724001685-091-001/20.11.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 163/12.02.2025 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ -София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че не е налице реалност на процесните доставки на услуги. Сочи се, че неправилно ревизиращите органи и съда са приели като основание за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит обстоятелства свързани с материалната и кадрова обезпеченост на доставчиците. По тези съображения подробно посочени в касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменен и издадения ревизионен акт. Касационната жалба се поддържа в съдебно заседание. Претендират се разноски съобразно представен списък. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Волянова оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на производството пред Административен съд София град е бил РА Р-22221724001685-091-001/20.11.2024г., издаден от Й. Иванова, на длъжност началник сектор Ревизии при ТД на НАП София - орган, възложил ревизията и М. Мандалев, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 163/12.02.2025 г., с който на ПЕРЛА ПАРК ООД са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност в размер на 11 088,00 лв. главница и лихви в размер на 3 843,27 лв., в резултат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по 7/седем/ броя фактури с доставчик ИВМАР КОМЕРС ЕООД с предмет СМР по договор. За да отхвърли жалбата решаващият състав на Административен съд София град е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентни орган, в кръга на определените правомощия и в предвидената форма, като не са установени съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които са самостоятелно основание за отмяна на акта. Според административният съд, процесните фактури са счетоводно отразени по съответния ред, но от събраните в хода на ревизионното и съдебното производство не се установява реалност на доставките. Този извод съдът е мотивирал приемайки, че в представените договори за изработка на СМР не е посочен обекта, липсва уточнение по отношение на вида, количеството и срока за изпълнение на СМР. Посочил е, че представените протоколи за извършени СМР не могат да бъдат съпоставени с договорите, предвид припокриването им само по отношение на цена и лицата подписали същите. На следващо място е приел, че доставчикът по спорните фактури не е притежавал кадрова обезпеченост, тъй като представените договори нямат характеристиките нито на граждански, нито на трудови договори. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Принципно правилно е даденото в съдебното решение тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит. Същото е съобразено с установената съдебна практика, както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съд следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. В случая намира приложение и тълкуването, дадено в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. В конкретния случай настоящата инстанция споделя аргументите на касатора за наличие на осъществени реални доставки по процесните фактури и за необоснованост на изводите на решаващия съд с оглед на фактите и доказателствата по делото. В хода на ревизията е установено, че основна дейност на задълженото лице е свързана с отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти. Предмет на доставка по спорните фактури издадени от ИВМАР КОМЕРС ЕООД е осъществяване на строително-монтажни работи съгласно сключени договори. За установяване реалността на доставките по процесните седем броя фактури, към всяка една от тях ревизираното лице е представило, договор за СМР и съответния протокол /акт обр. 19/, както и количествено стойностни сметки, както и разпечатки на счетоводни сметки, 4532 ДДС продажби, 411 Клиенти, кореспондираща със сметка 702 Приходи от продажби и 4532. Представени са фактури от предходни доставчици за покупка на материали, както и 3 броя граждански договора от 01.06.2021 г., сключени с П. А. А., Р. А. С. и А. А. Р. за извършване на СМР на обект в гр. София, ул. Околовръстен път 36. Установено е в хода на ревизията, че доставчикът е включил фактурите в дневниците за продажби. Противно на становището на състава на първоинстанционния съд, от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, се установява реалност на доставките на услуги по процесните фактури. Необосновано съдът е приел, че липсва индивидуализация на същите в съставените договори към всяка една от фактурите. Видно от съдържанието на същите уговорените СМР са както следва: полагане на метална конструкция, тип решетка покрив 1000 кв.м; полагане на изолационно покритие на покрив 400 кв.м.; почистване и подготвяне на покрив малка сграда 400 кв.м.; ремонт на дъждовно колекторната система на покрив малка сграда 400 кв.м.; почистване на покрив голяма сграда 1000 кв.м.; подготовка на покрив за покритие 1000 кв.м.; подмяна на мълниезащитна система с ново заземяване. Наред с посоченото, представените към всяка фактура приемо-предавателни, обр. 19 кореспондират по предмет на доставка със съответните договори за изработка на СМР. Представените доказателства, обсъдени в цялост, обосновават извод за реалност на доставките. Тези частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. При неоспорване на посочените документи, в тежест на приходните органи е било да установят, че е налице знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. Само в тази хипотеза може да се направи извод, че представените частни диспозитивни и свидетелстващи документи са неавтентични с недостоверна дата и не следва да се кредитират. При категорично установяване на тези обстоятелства, в правомощията на ревизиращите органи е да откажат на получателя правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Такова доказване за данъчна измама и за знание приходните органи не са установили. По отношение на обезпечеността на доставчиците на стоки и услуги нееднократно Върховният административен съд в свои решения е приемал, че получателят не може да бъде държан отговорен за това, че доставчиците му нямат кадрова, материална и техническа обезпеченост, тъй като той не може да ги контролира, респ. да отговаря за техни действия и/или бездействия, установени в хода на ревизията. В този смисъл е и константна практиката на СЕС по дела С 285/09, решение по съединени дела С 80/11 и С 142/11, С 324/11, С 643/11, С 78/12, С 18/13 и. др. Изложеното налага извод, че от събраните по делото писмени доказателства се установява реалност на процесните доставки. Предвид горното първоинстанционното решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отмени процесния ревизионен акт. На касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 4 370 лева, представляващи заплатени държавни такси в размер на 170 лева, от които 50 лв. за първоинстанционното производство и 120 лева за касационното и адвокатско възнаграждение от 4 200 лева (2 100 лв. за първоинстанционното производство и 2 100 лева за касационното). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,