Решение № 2455 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13920/2008 г.

Решение № 2455 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13920/2008 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по жалба на "Международен панаир Пловдив" АД ("МПП" АД) срещу Решение № 858 от 7.10.2008 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-411/421/2007 г., в частта му, с която жалбоподателят е санкциониран с общо 300 000 лева за извършени нарушения по чл. 18, т. 1 от ЗЗК и е постановено прекратяването им. Излагат се съображения за цялостна отмяна на оспореното решение в тази му част, като се поддържа, че са налице предпоставките по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Алтернативно се иска намаляване на размера на наложените санкции поради прекомерност. Ответникът КЗК, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Сдружение "Асоциация на фирмите за панаирни и изложбени услуги" поддържа същото становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция счита, че подадената жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следното: Производството пред КЗК е образувано на основание чл. 36, ал. 1, т. 3 от ЗЗК - по решение на комисията, след постъпил сигнал за извършени от "МПП" АД нарушения по чл. 18 от ЗЗК и чл. 82 от ДЕО при определяне на условията за участие на техническия панаир през 2007 година. Този сигнал е подаден от президента на Големия регион, който представлява вътрешно-регионално икономическо обединение на пет административни области от Белгия, Франция, Германия и Люксембург, образувано въз основа на международен договор за сътрудничество. Към преписката е присъединена и тази, образувана по молба на Сдружение "Асоциация на фирмите за панаирни и изложбени услуги", също съдържаща конкретни оплаквания за злоупотреба с господстващо положение от страна на "МПП" АД във връзка с обявените условия за провеждането на есенния панаир 2007 година. Фактическата обстановка е подробно изложена в решението на КЗК и преповтарянето й е безпредметно. При спазена процедура, след подробен анализ на събраните доказателства, в обжалваното решение е прието, че дружеството - жалбоподател има господстващо пазарно положение по смисъла на чл. 17 от ЗЗК, тъй като притежава съществено инфраструктурно съоръжение - Панаирното градче и само той има право и определя условията за достъп на външни фирми за изграждане на изложбени конструкции, а пазарният му дял на този продуктов пазар, където той оперира в условията на конкуренция, е между 51 - 55,5 % с тенденция за известно нарастване. Критерият, който правилно е използвала КЗК за определянето на този дял, е броят на проектите за изграждане на щандове от външни фирми и от "МПП" АД, както и общата квадратура на тези проекти за всеки един участник поотделно през съответния сезон на панаира на територията на панаирното градче, определено като релевантния географски пазар. Чисто хипотетично, дори пазарният дял на жалбоподателя на този пазар да е под 35 %, това не предпоставя липсата на господстващо положение, предвид отчитането на редица други фактори, а в случая естественото монополно положение на пазара на услугите "право на изграждане" и "заверка на проект", които "МПП" АД предоставя на външните фирми, съществено влияе на конкурентната структура на свързания втори пазар на услугата "проектиране и изграждане на изложбени конструкции". Констатирано е още, че за есенния панаир 2007 г. дружеството е увеличило единствено цената (от 16 евро (кв. м. на 35 евро) кв. м.) на услугата "право на изграждане", което външни фирми, ангажирани от изложителите, следва да заплатят на жалбоподателя, като е запазено същото ниво на цената на услугата "изграждане на изложбени конструкции", предлагана от самото АД като пакет. Липсва и промяна в цената на услугата "заверка на проект" и за "наем на площ". Така жалбоподателят има възможност да определя по-изгодна цена за цялостното изграждане на обектите на участниците в сравнение с външните фирми, заради повишаване на цената за достъп до изграждане, явяваща се значителна част от цената на самата услуга, което ограничава външните фирми да предложат конкурентна цена. Това селективно увеличение на цената на "правото на изграждане" ги поставя в неравностойно положение, тъй като свива значително печалбата им или я прави икономически невъзможна, поради високите разходи за предоставяне на самото право заедно с тези по същинското изграждане на щандовете. С оглед на това е прието, че поведението на "МПП" АД осъществява състава на чл. 18, т. 1 от ЗЗК и следва да се квалифицира като изключваща ценова злоупотреба с господстващо положение под формата на стесняване на маржа. В резултат се уврежда конкуренцията на този пазар, като се предопределя избора на участниците в полза на жалбоподателя, чрез прилагането на антиконкурентни способи. Поради тези съображения, които по-подробно и със съответната аргументация са развити в мотивите на решението на КЗК, за това нарушение на "МПП" АД е наложена имуществена санкция в размер на 200 000 лева и е постановено прекратяването му. Втората санкция от 100 000 лв. също е за извършени нарушения по чл. 18, т. 1 от ЗЗК. Констатирано е от регулатора, че в Общите условия е предвидено правото на "МПП" АД да откаже сключването на договор за изграждане на изложбена конструкция с външна фирма. Съгласно твърденията на дружеството, това право може да се упражни в случай на некачествено или неотговарящо на техническите изисквания или на условията за безопасност изпълнение, или в случай на финансови задължения на фирмата към Панаира. Основанията обаче не са установени нито в договора, нито в Общите условия за участие. Поради това съдът споделя извода на комисията, че липсата на регламентация относно хипотезите, при които жалбоподателят може да упражни правото на отказ от сключване на договор, се явява злоупотреба с господстващо положение чрез налагане на нелоялни търговски условия. След като не са предварително фиксирани конкретни обективни обстоятелства, е налице възможност за произволна субективна преценка, което води до необосновано препятстване на достъпа до изложението и осъществява състава на чл. 18, ал. 1 от ЗЗК. Без значение за съставомерността на нарушението е наличието на такъв резултат, достатъчно е възможността за настъпването му. Правилно е прието от КЗК, че и липсата на регламентация относно момента, до който "МПП" АД може едностранно да изменя Общите условия и тарифата във вреда на интереса на клиентите, съставлява нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК. Задължението за своевременното им уведомяване от страна на жалбоподателя, чието твърдение е, че то предхожда сключването на договора, не е достатъчна гаранция за изложителите. Условията предвиждат съществени рестрикции за заявилите участие фирми, като спазване на определен срок от 45 дни за отказ преди проявата, заплащане на значителна по размер неустойка при неспазване на срока и на извършените от панаира разходи, а освен това и възможност за търсене на обезщетение за по-големи вреди. Поради това само с определянето на краен момент за едностранна промяна на условията за участие биха се гарантирали интересите на изложителите, което в случая не е налице. С оглед на изложеното съдът счита, че липсват основания по смисъла на чл. 146 от АПК за отмяна на решението на КЗК. Законосъобразно е прието, че "МПП" АД е извършил описаните нарушения по чл. 18, т. 1 от ЗЗК и е постановено прекратяването им с оглед гарантиране на промяна в общите условия и недопускане на извършването на подобни нарушения за в бъдеще. При преценка на характера и тежестта на допуснатите нарушения и при съпоставка с финансовите резултати на жалбоподателя, наложените санкции не се явяват прекомерни и са съобразени както с предвидените размери, така и с целите на ЗЗК. Тези съображения обосновават отхвърляне на жалбата като неоснователна. Предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да се осъди да заплати на КЗК сумата 80 лева юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143 от АПК, Върховният административен съд състав на седмо отделение