Решение № 1597 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4506/2012 г.

Решение № 1597 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4506/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенцията за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) против решение № 727 от 14.02.2012 г. по адм. дело № 9880/2011 г. на Административен съд София - град, в частта, с което е отменено решение № 573 от 27.10.2011 г. на зам.-председателя на ДАБ относно постановеното отхвърляне на молбата на Зине Мухсин Садак за предоставяне на хуманитарен статут и делото в тази част му е върнато за ново произнасяне при спазване на указанията по приложението на закона. Ответникът Зине Садак - гражданка на Ирак, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отменил по жалба на Зине Мухсин Садак решение № 573/27.10.2011 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС в частта, с която е отхвърлена молбата на чужденката за предоставяне на хуманитарен статут, и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по искането за предоставяне на хуманитарен статут при спазване на указанията на съда по приложението на материалния закон. За да постанови обжалваното решение, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от АПК, че е всеизвестен фактът на размирици в страната по произход на чужденеца, достигащи спорадично нивата на въоръжен конфликт. В този смисъл първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут по отношение на иракската гражданка а, поради което обжалваното административно решение в тази част противоречи на материалния закон и на неговата цел, тъй като административния орган не е обсъдил и приложените справки от лятото и есента на 2011 г. относно обстановката в страната. От тези справки е видно, че обстановката в страната е критична и макар да се наблюдава подобрение на сигурността, състоянието на човешките права и поддържането на сигурността остава в много тесни граници. Позовал се е също така на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Решението е неправилно. Безспорно е, че обстановката в Ирак е напрегната и динамична, и тези факти са ноторно известни. При постановяване на решението си съдът обаче не е съобразил материалноправните предпоставки за уважаване на молбата на чужденеца за предоставяне на закрила, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Неоснователно е прието от съда, че Ирак понастоящем не е сигурна страна на произход, като в тази връзка решаващият съд не се е съобразил със справки от 10.10.2011 г. и 22.08.2011 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международно дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ относно обстановката в Ирак, които справки не са оборени чрез други доклади или данни за положението в Ирак. Съдът се е позовал в решението си на доклади и оценки за период, предхождащ посочените справки и съдържащ неактуална информация за наличието на насилие. Основателни в тази връзка са доводите на касатора за липса на въоръжен конфликт в региона по смисъла на чл. 3 на четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Втория допълнителен протокол от 1977 г. Очевидно в случая в Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешни безпорядъци. Понастоящем в Ирак е постигнат значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът и влиянието на правителството в Багдад. Укрепват иракските сили за сигурност. Нанесени са съкрушителни удари по структурите на терористичните групировки в страната. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Въпреки че молбата за закрила на Зине Садак е от юни 2011 г., при постановяване на настоящото решение следва да се отчете ситуацията в държавата по произход към настоящия момент, в каквато насока са и многобройните указания по прилагане на критериите за предоставяне на закрила, установени в Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. Съобразно с това, всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. Сигурността на държавата по произход е динамично понятие и непрекъснато се променя, като доказателствата за действителното положение, от което да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. Както се посочи по горе в мотивите от последните данни за ситуацията в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Ирак, не може да става дума за наличие на война, а по скоро за частични въоръжени конфликти. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в случая на Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешни безпорядъци. Понастоящем в Ирак е постигнат значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът и влиянието на правителството в Багдад. Укрепват иракските сили за сигурност. Нанесени са съкрушителни удари по структурите на терористичните групировки в страната. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. От гледна точка на нормите на международното право Ирак не може да се разглежда като окупирана, нито може да се приеме, че в страната продължава действието на чуждестранно нахлуване, които два факта да водят до преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Чужденката е пълнолетна гражданка на Ирак, и е мотивирала молбата си за закрила със заплаха от страна на "Армията на Махди" заради свързаност на майка й с режима на С. Хюсеин. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че има насилие или че е налице преследване, свързано с посочената причина. По делото липсват данни, че тя не може да се завърне в страната си на произход по някои от причините, посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В конкретния случай с оглед бежанската история на касационния ответник, включително и продължителното пребиваване в Сирия, както и данните за обстановката в конкретния регион на Ирак, за нея не съществува подобна заплаха или опасност, които да обуславят извода за наличие на изискуемите по чл. 9 от ЗУБ предпоставки. В конкретния случай ответницата по касационната жалба е представила в хода на производството документи (удостоверение за гражданство и лична карта) установяващи, че е гражданка на Ирак, а и самата тя е заявила този факт. Установен е фактът, че е живяла 4 години в Сирия, но тя не е твърдяла нито е установявано, че е получила сирийско гражданство, т. е. не е налице и двойно гражданство, което изключва приложението на хипотезата на чл. 1 А (2), ал. 2 от Конвенцията от 1951 г., касаеща случаите на лице с двойно гражданство, поради което в тази насока доводите на първоинстанционния съд относно несигурността в Сирия са неотносими. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на Зине Мухсин Садак против отказа на председателя на ДАБ при МС да предостави хуманитарен статут на иракската гражданка. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,