Решение № 3177 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15085/2013 г.

Решение № 3177 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15085/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по две касационни жалби, първата от които на кмета на община Карлово, чрез процесуалния му представител, а втората от Мария Георгиева Райчинова и Пенка Георгиева Буздрева срещу решение № 1908/12.08.2013 г. по адм. д. № 2725/2012 г. на Административен съд Пловдив. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Ответникът Кръстьо Тодоров Чиков чрез процесуалния си представител оспорва касационните жалби и моли да му бъдат пресъдени разноски. Ответниците по касационните жалби Дона Вълкова Маринчева, Петко Петров Петров, Диана Петрова Лечева и Велика Славчева Петрова не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на кмета на община Карлово, а тази подадена от Мария Георгиева Райчинова и Пенка Георгиева Буздрева смята за недопустима като просрочена. Първата касационната жалба на кмета на община Карлово е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на първата касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 143/22.03.2001 г. на кмета на община Карлово, с която на основание чл. 32, ал. 2 от ЗТСУ (отм.) е одобрен проект за частично изменение на застроителния и регулационен план на с. Войнягово частично за парцели VII -605, IX - 604, VIII - 603 и X - 617 в кв. 47, като парцелната граница се измести да тангира по съществуващата имотна граница на пл. № 605 съгласно червените линии и зачерквания, ведно с предвиденото основно застрояване. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. Така постановеното решение е правилно. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. В първоначалната жалба, по повод която е образувано производството по делото, жалбоподателят е изложил твърдения, че обжалваната заповед не му е била съобщена, поради което по отношение на него не бил изтекъл срока за обжалване на тази заповед, както и че същата е издадена в нарушение на процедурата по чл. 93 ППЗТСУ (отм.), а именно - при липсата на искане на съсобствениците на парцелите, заявено в писмен вид с нотариална заверка на подписите. Съгласно хипотезата на чл. 32, ал. 2 ЗТСУ /отм./ влезлите в сила дворищнорегулационни планове могат да се изменят и със съгласие на всички пряко заинтересовани собственици. С представения нотариален акт, жалбоподателят се легитимирал като съсобственик в парцел VIII - 603, кв. 47, което обуславя и неговата процесуална легитимация като заинтересована страна в процеса. Липсата на негово съгласие за изменение на застроителния и регулационен план е пречка за провеждане на процедура съгласно чл. 32, ал. 2 ЗТСУ /отм./. Съдът е констатирал липсата на съгласие, приел е, че жалбата е процесуално допустима като я е разгледал по същество. Изводът за основателност на тази жалба е правилен, изведен при преценка на събраните по делото доказателства и правилното приложение на закона. Настоящият състав, като възприема изцяло съображенията, изложени в мотивите на обжалваното решение, констатира и че заповедта е съобщена само на част от заинтересованите лица по процедурата за изменение на застроителния и регулационен план, видно от приложените известия за доставка. Не е спорно, че същата заповед не е съобщена на настоящия ответник, който се легитимира като заинтересовано лице и собственик на имот, който се изменя с одобрения застроителен и регулационен план. Безспорно собственикът на този имот има качеството на заинтересовано лице, по отношение на който администрацията дължи по законоустановения начин уведомяване за издадения, засягащ интересите му, индивидуален административен акт. Изложени са мотиви във връзка с липсата на предпоставките по чл. 32, ал. 2 ЗТСУ (отм.) и на чл. 93 ППЗТСУ (отм.) - процесният парцел, засегнат от разпорежданията на заповедта засяга права на трето лице, поради което не са били налице предпоставки за уважаване искането за изменение на регулацията на посоченото правно основание. Неспазването на изискуемата от закона процедура по обявяването на акта на всички заинтересовани лица е пречка същият да влезне в законна сила. Процесната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на индивидуален административен акт. Жалбоподателят не е уведомен за започване на административното производство. От него не е налице и никакво съгласие за издаване на заповед със съдържание като оспорената. Не му е дадена възможност да се запознае с материалите по административната преписка, да представи доказателствата си и да направи възражения. Заповедта не е съобщена на жалбоподателя по предвидения от закона ред. Съгласно чл. 93, ал. 4 във връзка с ал. 2 ППЗТСУ (отм.) искането за изменение на дворищнорегулационните планове се прави с нотариална заверка на подписите на пряко заинтересуваните собственици. Правилна е констатацията на съда, че в настоящия случай заявления по чл. 93 ППЗТСУ (отм.) не са с нотариална заверка на подписите на подалите ги лица, което е в нарушение на разпоредбата на ал. 4. Тези правни изводи са в унисон с доказателствата по делото и разпоредбите на материалния закон. Ето защо, изложения в тази насока мотив в касационната жалба е неоснователен. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена. Атакуваното с нея решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Втората касационна жалба на Мария Георгиева Райчинова и Пенка Георгиева Буздрева е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от АПК касационната жалба следва да бъде подадена в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. Това съобщение е получено от касатора на 26.08.2013 г. и следователно срокът за подаване на жалба изтича на 09.09.2013 г. Видно от пощенското клеймо на приложения плик, касационната жалба на Мария Георгиева Райчинова и Пенка Георгиева Буздрева е подадена на 20.09.2013 г. - след изтичането на преклузивния срок за това. Ето защо тази жалба като просрочена е недопустима за разглеждане по същество и като такава ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство ще следва да бъде прекратено. С оглед изхода на спора кмета на община Карлово следва да бъде осъден да заплати на ответника Кръстьо Тодоров Чиков сумата в размер на 300 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение