Решение № 4103 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1968/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Компания за международни конгреси ООД, чрез процесуалния му представител адв. Н. Бошнакова, срещу решение 8/16.01.2025 г., постановено по преписка КЗК-906/2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение 88-08-8/01.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за закрила на детето за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет Конферентни услуги и хотелски настанявания в България чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05SFPR002-2.004 Надграждане на капацитета на системите за закрила на детето. В касационната жалба и в открито съдебно заседание се релевират доводи за неправилността на оспорения акт на Комисията, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано производството пред КЗК, ведно с присъждането на разноски, по представен списък. Ответникът председателят на Държавна агенция за закрила на детето при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Е. Рушид, в писмен отговор и в съдебно заседание по делото оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искане за оставяне в сила на обжалвания акт на Комисията и присъждане на разноски. Ответникът Теза ООД, чрез процесуалния си представител адв. Г. Янакиев, в открито съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на касационната жалба, по които претендира оставяне в сила на оспореното решение на Комисията и присъждане на разноски, по приложен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: Производството по преписка КЗК-906/2024 г. на Комисията е образувано по жалбата на Компания за международни конгреси ООД срещу решение 88-08-8/01.10.2024 г. на възложителя за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществената поръчка с гореописания предмет, с което оспорващото дружество е отстранено от участие на посочено основание чл. 107, т. 3 във връзка с чл. 72, ал. 3 ЗОП. По данни от приобщените по преписката доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения пред КЗК акт, с решение F552980/09.07.2024 г. на възложителя е открита процесната открита по вид възлагателна процедура и са одобрени обявлението и документацията за участие. Според утвърдената методика за определяне на оценката, избраният критерий за възлагане е оптимално съотношение качество/цена, при въведени в методиката за оценка показатели професионална компетентност на екипа за изпълнение и ценово предложение, всеки от които с относителна тежест 50% в общата оценка. Резултатите от работата на назначената от възложителя оценителна комисия са обективирани в два протокола /протокол 1 и протокол 2/ и в последствие обобщени в изготвен доклад на основание чл. 103, ал. 3 ЗОП. Видно от тези документи, след откриване на процедурата оферти за участие в нея подават осем дружества, сред които Компания за международни конгреси ООД и Теза ООД. В последствие, след установено от помощния орган, фактическо основание за отстраняването на трима от участниците при условията на чл. 107, т. 1 и т. 2, б. а ЗОП, до етап отваряне на ценовите предложения са допуснати петима участници, измежду които конституираните като страни по настоящото дело търговски дружества и Рин Консулт ЕООД. При разглеждане на ценовите им предложения, оценителната комисия констатира, че трима от участниците - Компания за международни конгреси ООД, Теза ООД и Рин Консулт ЕООД, са предложили цени, които са с повече от 20 на сто по-благоприятни от средната стойност на цените, предложени от останалите участници, при което на основание чл. 72, ал. 1 ЗОП изисква от тези участници да представят в петдневен срок писмени обосновки. След подаването на последните, помощният орган единодушно приема обосновките на Теза ООД и Рин Консулт ЕООД, но не приема писмената обосновка на Компания за международни конгреси ООД, която счита за необективна, непълна и недоказана. Според мотивите на оценителната комисия от протокол 2, обосновката е базирана на общи договори с трети юридически лица, които не са декларирани като подизпълнители и няма как да представляват част от ангажиментите към възложителя, а освен това и условията по тези договори не са гарантирани, при което ако подизпълнителите откажат или прекратят изпълнението си по договорите според оценителната комисия ще се постави под риск изпълнението на поръчката, а успоредно с това и проекта, по който тя следва да бъде финансирана. Като резултат, с атакуваното пред КЗК решение, изцяло възприемайки мотивите на помощния орган, които дословно приповтаря в него, на основание чл. 107, т. 3 във връзка с чл. 72, ал. 3 ЗОП възложителят отстранява от участие в процедурата Компания за международни конгреси ООД, като определя за изпълнител на обществената поръчка класирания на първо място участник Теза ООД, а участника Рин Консулт ЕООД класира на второ място. При тази фактическа установеност, Комисията приема за неоснователни релевираните пред нея оплаквания на оспорващото дружество относно незаконосъобразното му отстраняване от участие в процедурата. По съображения, че обосновката му действително не сочи обективни и подкрепени с доказателства, обстоятелства измежду предвидените в чл. 72, ал. 2 ЗОП, а оттам следователно и че правилно не е приета от помощния орган и дружеството законосъобразно е отстранено от участие в процедурата при наличие на основанието по чл. 107, т. 3 във връзка с чл. 72, ал. 3 ЗОП, КЗК постановява атакувания пред касационната инстанция правен резултат за оставяне на жалбата без уважение, при съответно възлагане на разноските. Обжалваното решение на Комисията е валидно и допустимо, но неправилно. Въз основа на вярно установена фактическа обстановка, КЗК е формирала некореспондиращи с доказателствената съвкупност по преписката правни изводи, в резултат на извършен превратен анализ на съдържащите се в тях данни и неправилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Предвид съдържанието на представените, при условията на чл. 72, ал. 1 ЗОП, в хода на възлагателната процедура три писмени обосновки, настоящият съдебен състав преценява като основателно основно релевираното пред КЗК, но игнорирано от нея, поддържано и пред касационната инстанция, възражение на касатора, че при наведени по същество аналогични обстоятелства /в това число за дългосрочно установени отношения с доставчици, предпоставящи ползването на отстъпки в цените, за наличието на собствено оборудване и за опит в изпълнението на договори със сходен предмет/, обосновките на класираните на първо и второ място участници са приети от помощния орган, а неговата не е. Вярно е, че в оперативната самостоятелност на помощния орган е да приеме или да не приеме представената от участник писмена обосновка, като извърши предвидената в чл. 72, ал. 3 ЗОП оценка, която несъмнено е елемент от аналитичната му дейност. При всички случаи, обаче, за осъществената оценка оценителната комисия следва задължително да посочи в обективиращия резултатите от работата й протокол, мотивите, по които е формирала волята си в една от двете възможни насоки по смисъла на чл. 72, ал. 3 ЗОП. В случая, предвид установеното съдържание на протокол 2, касационният съдебен състав счита, че оценителната комисия не е извършила задълбочена аналитична дейност при разглеждането на представената от касатора писмена обосновка и не е изложила мотиви, отчитащи конкретното й съдържание, условията на поръчката и приложимите законови разпоредби. Приповтарянето в протокол 2 на цели части от текста на представената обосновка в синтезиран вид не заменя задължението на помощния орган да изложи собствени мотиви защо приема или не представената от участника обосновка. Особено в случай като разглеждания по настоящото дело, при който в писмените си обосновки и тримата участници навеждат сходни обстоятелства, включително породени от дългогодишния им опит в изпълнението на договори със сходен предмет и най-вече на трайно установени с доставчиците им, търговски отношения, довели до предложените за изпълнението на поръчката, по-ниски цени. От съдържанието на протокол 2 не стават ясни причините поради които при сочените в трите обосновки аналогични обстоятелства, оценителната комисия е дала приоритет на само двама от представилите тези обосновки участници, като е приела за обективни по смисъла на чл. 72, ал. 3 ЗОП сочените от тях обстоятелства, но същевременно е преценила като необективни и неотговарящи на критериите за приемане на обосновката, визираните от касатора в обосновката му, сходни обстоятелства. Изводът не се разколебава от /по същество/ единствения изтъкнат в протокол 2 мотив на помощния орган, че Компания за международни конгреси ООД не е посочило като подизпълнители в офертата си визираните в обосновката му доставчици. Позоваването на трайно установени с контрагенти на участника бизнес отношения, осигуряващи ползването на преференциални цени и търговски отстъпки, не е еднозначно с ползването на подизпълнители при изпълнението на поръчката по смисъла на чл. 66, ал. 1 ЗОП и следователно няма как законосъобразно да послужи на помощния орган като единствен довод за неприемането на обосновката. Незаконосъобразният мотив е еднозначен на липсата на мотив. Нещо повече, от данните по протокол 2 прави впечатление, че само относно сочените от касатора в обосновката му, обстоятелства за дългосрочни отношения с доставчиците, същите са разгледани и ценени от оценителната комисия в контекста на задължението на участника да посочи в офертата използването на подизпълнители, но по отношение на аналогично инвокираните в обосновките на Теза ООД и Рин Консулт ЕООД обстоятелства /за наличието на аналогични отношения с доставчиците на тези участници/ такава преценка не е направена. Следва извод, че при установеното сходство на сочените обстоятелства, участниците действително не са третирани еднакво от оценителната комисия, а в последствие и от възложителя, при оценката на дадените от тях писмени обосновки, а оттам и че незаконосъобразно и при нарушение на принципа на равнопоставеност представената от касатора писмена обосновка не е приета от помощния орган на възложителя. При отсъствие на основанието по чл. 107, т. 3 във връзка с чл. 72, ал. 3 ЗОП отстраняването на участника от процедурата се явява незаконосъобразно, а оттам и обжалваното пред касационния съдебен състав решение, в което КЗК е достигнала до противоположния извод, е неправилно и следва да бъде отменено. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а атакуваното решение на Комисията, като неправилно, следва да бъде отменено. След неговата отмяна, предвид изяснеността на делото от фактическа страна, следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора за отмяна на решение 88-08-8/01.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за закрила на детето за класиране на участниците и определяне на изпълнител на процесната обществена поръчка и връщане на процедурата на възложителя за продължаването й от последното законосъобразно действие, а именно от извършването на нова оценка на писмената обосновка на Компания за международни конгреси ООД, при съобразяване с мотивите на настоящото решение. При този изход на делото, претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна, а заявените в същия смисъл искания на ответниците - неоснователни. При това и отчитане на направеното от пълномощника на възложителя възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение, което съдът приема за неоснователно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита, на Компания за международни конгреси ООД следва да бъде присъдена сумата от общо 5 300 лв., представляваща направени от дружеството разноски в производствата пред касационната инстанция и КЗК, от които сумата от 1 700 лв. за платени държавни такси /по 850 лв. за всяко производство/ и сумата от 3 600 лв. за платени адвокатски възнаграждения в касационното производство и пред КЗК /по 1 800 лв. за всяко производство/ в установен от съда размер от приложените по делото доказателства. Претендираната от касатора сума от 36 лв., описани в списъка му за разноските като платени държавни такси за преписи, не представлява разноски по смисъла на чл. 71 от Граждански процесуален кодекс във връзка с чл. 143 АПК и не следва да бъде присъдена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК във връзка с чл. 216, ал. 6 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,