Решение № 9514 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2760/2014 г.

Решение № 9514 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2760/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Кирилов Марковски, гр. София, чрез проц. представител адв. Христо Арабаджиев, против Решение № 7480/02.12.2013 г., постановено по адм. д. № 5665/2012 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Атанас Марковски против Заповед № РД-18-24/02.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която, на осн. чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени КК и КР на землището на с. Панчарево, район Панчарево, Столична община в частта за имот с идентификатор 55419.6702.82. Съдът е отхвърлил жалбата като несонователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. КК, която се одобрява със заповед на ИД на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Този административен акт няма конститутивно действие, а констативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. С други думи, казано в най-общ смисъл - не може по пътя на одобрението на КК и КР да се изменят границите на имоти без преди това да са проведени съответните процедури по изменение на регулацията, по отчуждаване, сключване на договор по реда на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ и пр. По своята същност КК представлява геодезична снимка на съществуващите на място граници на имотите. Правилно, в настоящия казус, административният орган е спазил приоритетите, регламентирани в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. (приложимата редакция ат 21.11.2011 г., с оглед правилото на чл. 142, ал. 1 АПК). В тази връзка решаващият съд е изложил подробни и обосновани мотиви, подкрепени от експертното заключение, които тази инстанция напълно споделя. След като за района не са налични кадастрални и регулациони планове и съществуващи на място материализирани граници, то съобразно т. 5 на чл. 14, ал. 1 от Наредбата - административният орган правилно е взел предвид единствения възможен източник - данни от неодобрен кадастрален план. С оглед на това - неоснователни са касационните доводи, които игнорират предвидените в горепосочената правна норма приоритети и тяхната поредност при изготвянето на КК, с оглед на приложимата редакция. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав