Решение № 5479 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12294/2010 г.

Решение № 5479 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12294/2010 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 АПК. Касаторът Рангел Рангелов моли да бъде отменено решение № 1129/22.07.2010 г. по адм. д. № 2021/2009 г. на Пловдивския административен съд, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 900190/09.09.2009 г. на ТД на НАП-Пловдив в частта за начислен ДДС 23 515 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество като му бъдат присъдени разноски Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо А отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Рангелов против РА № 900190/09.09.2009 г. на ТД на НАП-Пловдив в частта за начислен данък върху добавената стойност 23 515 лв. с лихви за периода 15.09.2005 г. - 30.09.2007 г. на основание чл. 132, ал. 2 ЗДДС (отм.) и чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС за 2007 г. Правилно съдът е отхвърлил възражението на касатора, че ревизията е проведена за дейността на прекратения едноличен търговец на Рангелов. По чл. 9, ал. 1 ДОПК страни в административния процес по ДОПК са физическите лица, юридическите лица, неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, а ЕТ не е посочен като надлежна страна по ДОПК. Правилно съдът е отхвърлил възражението за провеждане на ревизията за 2005 г. по ДОПК, предвид факта, че е проведена при действието на този процесуален кодекс. В годишните си данъчни декларации Рангелов е декларирал доходи от земеделска продукция - отглеждане и продажба на зайци за 2005 г. - 83 650 лв., за 2006 г. - 79 560 лв., 2007 г. - 49 200 лв. и за 2008 г. - 45000 лв. За дейността си не е водил счетоводство. Доходите от продажба на земеделска продукция са необлагаеми по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Ревизията е проведена по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК, а данъчната основа е определена по чл. 122, ал. 2 ДОПК, заради липсата на счетоводна отчетност за дейността на Рангелов. Обосновано съдът е приел, че производството и търговия с непреработена животинска продукция представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4 ЗДДС (отм.) и чл. 3, ал. 1 ЗДДС и Рангелов за тази си дейност е данъчно задължено лице. В РА приходите от дейността са определени по данните в годишните данъчни декларации на Рангелов, като данъчните основи на доставките формират облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. Тъй като дейността не е сезонна, годишните приходи са разделени на 12 месеца и е определен месечния оборот за всяка от годините, като в РА е констатирано, че до 14.09.2005 г. Рангелов е направил облагаем оборот 55 766,64 лв. и е следвало да подаде декларация за регистрация по чл. 108, ал. 1ЗДДС (отм.). На основание чл. 132, ал. 2 ЗДДС (отм.) за 2005 г. и 2006 г., и по чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС е начислен дължимият ДДС с лихви. През м. 10.2007 г. е отпаднало основанието за регистрация по ЗДДС за Рангелов. Обосновано съдът е отхвърлил възражението за неправилно провеждане на ревизията по чл. 122, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ДОПК, тъй като липсват документи, по които да се изчисли данъчната основа на доставките. Липсата на счетоводна документация е установена с декларация на ревизираното лице. Основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК е отпаднало в решението по жалбата по административен ред, тъй като физическото лице не е задължено да води счетоводство, а едноличния търговец на Рангелов е прекратен преди ревизирания период. Съдът правилно е отхвърлил възражението за неправилно определена облагаема основа предвид декларирания доход от Рангелов във годишните данъчни декларации, законосъобразното приложение на чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК от органа по приходите и липсата на доказателства, че доходът е реализиран само в един месец от всяка от годините, както е поддържал касатора. От банковата сметка на ревизираното лице съдът е установил, че доходите са постъпвали в нея регулярно. Твърденията за сезонност на дейността по отглеждане и продажба на зайци не са доказани и правилно са отхвърлени от съда. Законосъобразно съдът е отхвърлил като неоснователно възражението за спадане от дохода на нормативно признати разходи по ЗОДФЛ (отм.). По чл. 108, ал. 2 ЗДДС (отм.) облагаемият оборот е определен като сума от данъчните основи на облагаемите доставки, с изключение на облагаемите със ставка нула. Текстът не предвижда спадане от облагаемия оборот на каквито и да било разходи, и позоваването на норма от друг закон правилно е преценено от съда като неоснователно. Законосъобразно по чл. 202 ГПК съдът не е възприел заключението на вещото лице, което е определило облагаемият оборот след спадане на нормативно признати разходи по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ в нарушение на чл. 108, ал. 2 ЗДДС (отм.) и чл. 96 ЗДДС. Законосъобразно съдът е приел, че определянето на данъка следва да се извърши по чл. 56 ЗДДС (отм.) и чл. 67, ал. 2 ЗДДС като включен в цената, щом не е посочен отделно. В касационната жалба се повтарят възраженията направени пред административния съд, на които последният е отговорил обосновано и законосъобразно, и отговорите не следва да се повтарят отново. Отмяната на издаденото наказателно постановление по чл. 132, ал. 1 ЗДДС (отм.) с решение на Кърджалийския районен съд по нахд. № 255/2010 г. не променя фактическата обстановка по делото. Видно от решението на КРС отмяната е направена на формално основание - поради нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗАНН - образуване на административно-наказателното производство след изтичане на две години от извършване на нарушението. В решението на КРС не е обсъждан въпросът извършено ли е нарушение, налице ли са основанията по чл. 132, ал. 1 ЗДДС (отм.) и не установява обстоятелства, предмет на обсъждане в настоящия процес. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,