Решение № 4931 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9122/2015 г.

Решение № 4931 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9122/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Людмила Савова - постоянно пребиваващ в Република България чужденец, с постоянен и настоящ адрес в гр. Сопот против решение № 1254 от 18.06.2015 г. на Административен съд гр. Пловдив по адм. дело № 726/2015 г. С него се отхвърля жалбата й против решение № РД-53/26.02.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 5802075012, протокол № ПР-1954/04.12.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. Иска се отмяна на решението като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводите по същество се свеждат до искане за приложението на Украинското законодателство съгласно Договор между Република България и Украйна за социално осигуряване в сила от 1 април 2003 г., относно възрастта за пенсиониране, зачитане на по висок размер на осигурителен стаж за отглеждане на дете и прилагане на разпоредбите на чл. 9а, ал. 2, ал. 4 и ал. 6 от КСО за набавяне на недостигащия осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пловдив не се представлява и не взема становище по жалбата. Участващия в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Людмила Савова срещу цитираното решение и разпореждане на ТП на НОИ Пловдив. С тях се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Възраженията са за незаконосъобразност на решението, потвърждаващо цитираното разпореждане с искане за отмяна и решаване на въпроса по същество като отпусне пенсия при съобразяване на възрастта, съгласно Украинското законодателство съгласно Договора между Република България и Украйна от 2003 г. както и да се даде възможност за заплащане на осигурителни вноски при недостигащ осигурителен стаж. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е, че при подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - 8 август 2014 г. жалбоподателката е навършила 56 г. 6 месеца и 1 дни като има осигурителен стаж от първа категория 3 месеца и 1 ден, от втора категория 3 месеца и 24 дни и от трета категория 27 г. 11 м. и 24 дни и целият превърнат към трета категория труд - 28 г. 9 месеца и 19 дни. При тези данни относно приложимия закон и спорното право е изведен извод за неоснователност на жалбата. На първо място е прието, че спрямо жалбоподателката като украинска гражданка са приложими разпоредбите на Договора между Република България и Украйна за социалното осигуряване които предвиждат приложение на законодателството на Република България според което не са налице материалните предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при недостатъчни възраст и осигурителен стаж и неприложимост на разпоредбите на чл. 9а КСО поради ненавършени години за пенсиониране. При обсъждане на всичи възражения и доводи на жалбоподателката жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържат отново доводите и възраженията, поддържани и пред първата инстанция на които съдът е дал изчерпателен отговор в обжалваното решение. Тези доводи са неоснователни като целящи да обосноват касационно основание за отмяна на решението. По делото е безспорно е установено, че осигурителният стаж на жалбоподателката е придобит в република България и такъв стаж в Украйна не е удостоверен. Спорен е останал отново въпросът относно приложимия закон при подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отговорите на този правен въпрос се съдържа в Договора между Република България и Украйна за социалното осигуряване. Безспорно е по делото че, Людмила Савова е придобила осигурителния си стаж в Република България по трудово правоотношение и е с постоянно пребиваване в република България. Тези обстоятелства по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 и 7 от Договора определят приложението на чл. 6 от Договора според който спрямо заетите лица се прилага законодателството на тази договоряща страна, на чиято територия те извършват трудова дейност, независимо от мястото на пребиваване, доколкото в чл. 7 на този договор не се предвижда друго, и спрямо лицата извършващи самостоятелна дейност с постоянно пребиваване на територията на едната договаряща страна които осъществяват трудова дейност на територията на двете договарящи страни се прилага законодателството на договарящата страна, в която тези лица пребивават постоянно. В случая е приложен правилно от административния орган и съда чл. 10 от Договора като стажът, който в случая е придобит само в едната договаряща страна - Република България е зачетен и не е достатъчен за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст според това законодателство. Възражението изразяващо се в искане да бъде приложен Украинския закон в областта на социалното осигуряване относно възрастта за пенсиониране е неоснователно. Договорът между двете страни изключва в случая приложението на изискването за възраст по украинския закон и зачитането на осигурителния стаж съгласно законодателството на Република България в какъвто смисъл е желанието на жалбоподателката за съчетаване на благоприятните материални предпоставки на закона и по двете законодателства на договарящите страни. Такива възможности са уредени изрично в чл. 10 и чл. 11 от Договора и за неуредените случай е недопустимо прилагане едновременно на законодателството на двете договарящи държави. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 11 от Договора съгласно която при прилагането на чл. 10 компетентната институция на всяка договаряща страна изчислява и изплаща размер на пенсията само за осигурителен стаж/трудов стаж/ придобит в съответствие със законодателството, което тази институция прилага. Предвид изложеното правилно е зачетен периодът на майчинството съгласно ПМС № 61/1967 г. за първо дете с продължителност от една година. Относно възможността по чл. 9а от КСО и административният орган и съдът в обжалваното решение правилно са посочили, че тя не е налице предвид обстоятелството, че Людмила Савова не е навършила изискуемата по чл. 68, ал. 1 - 2 КСО възраст 60години и 8 месеца към момента на подаване на заявлението през 2014 г. Предвид изложеното решението е правилно като постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение