Решение № 14923 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14387/2016 г.

Решение № 14923 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14387/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на В. Д. С. против заповед № ЧР-П-131/16.11.2016 г. на министъра на икономиката, с която на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител е прекратено служебното му правоотношение. В нея се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата - министърът на икономиката, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице основания за отмяна на обжалваната заповед. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Ж. В. Д. С. е работил в Министерство на икономиката до м. януари 2015 г. като главен специалист в отдел "Европа" към Дирекция "Външноикономическа политика" по трудов договор. Със заповед № ЧР-Н-15/26.01.2015 г., издадена от министъра на икономиката, на основание чл. 15 вр. чл. 12 от ЗДСл и постъпило заявление от служителя с вх. № 94-В-20/20.01.2015 г., В. Д. С. е назначен за първи път на държавна служба на длъжност "главен експерт" в Регионален сектор "С.", отдел "Управление на проекти", Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност", считано от 26.01.2015 г. Поради извършена структурна промяна на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и промяна в длъжностното разписание, служебното правоотношение на С. е изменено със заповед № ЧР-И-786/30.01.2015 г., като срокът за изпитване не е прекъсван. Със заповед № ЧР-П-144/08.10.2015 г. на министъра на икономиката, служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл, считано от 12.10.2015 г. Общият служебен стаж към момента на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е 8 месеца и 16 дни. Със заповед № ЧР-Н-120/12.12.2015 г. на министъра на икономиката, В. С. отново е назначен на основание чл. 15 вр. чл. 12, ал. 2 ЗДСл - по заместване на отсъстващ служител, на длъжност "главен експерт" в Регионален сектор "В. Т.", отдел "Мониторинг и финансово управление", Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност", считано от 14.12.2015 г. Със заповед № ЧР-П-102/12.08.2016 г. на министъра на икономиката служебното правоотношение на С. е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 7 от ЗДСл - поради завръщане на замествания служител, считано от 18.08.2016 г. Общият служебен стаж на жалбоподателя за този период възлиза на 8 месеца и 4 дни. Преди прекратяване на служебното правоотношение, жалбоподателят е подал заявление вх. № 93-00-1928/09.08.2016 г. да бъде преназначен при условията на чл. 82 от ЗДСл от заеманата към този момент длъжност на длъжност "старши експерт" в Регионален сектор "П.", същия отдел и дирекция, по заместване на отсъстващ служител. На заявлението е поставена резолюция "да" на органа по назначаването от 15.08.2016 г. и резолюция с дата 16.08.2016 г. - "През процедура за назначаване, преназначаването не е възможно предвид изискванията на чл. 15, ал. 3 ЗДСл. Г- н С. е в срок на изпитване и няма оценка от 2015 г." . Със заповед № ЧР-Н-67/17.08.2016 г. министърът на икономиката назначил на основание чл. 15 вр. чл. 12 ЗДСл - по заместване, В. С. на длъжността "старши експерт" в Регионален сектор "П.", същия отдел и дирекция, считано от 18.08.2016 г. С обжалваната заповед № ЧР-П131/16.11.2016 г., министърът на икономиката, на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя С., считано от 18.11.2016 г. Жалбоподателя оспорва заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, като поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 12, ал. 1 ЗДСл за издаване на обжалвания акт. Твърди че уволнението е незаконосъобразно, тъй като извършването му съставлява злоупотреба с власт и израз на недобросъвестност на органа по назначаването чрез постоянното и неоправдано документално преоформяне на служебното правоотношение, което е позволило прилагане на облекчения ред на чл. 12 ЗДСл за прекратяването му. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, излага доводи, че при назначаването и прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя е спазен процесуалният ред и са съобразени материално правните изисквания на Закона за държавния служител. Сочи че не са били налице законови основания по чл. 82 от ЗДСл за преместване на държавния служител, което е наложило назначаване и прекратяване на служебното правоотношение на С., като към момента на последното, оспорено прекратяване не е изтекъл едногодишният изпитателен срок по чл. 12 ЗДСл. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и данните по административната преписка, намира, че жалбата е неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Според ал. 2 на чл. 12 ЗДСл, ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване. Правилото на чл. 12, ал. 2 ЗДСл намира приложение когато е налице прекратено първоначално служебно правоотношение в едногодишен срок от възникването му и последващо назначаване на държавна служба. В обсъждания казус, след прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя С. със заповед № ЧР-П-144/08.10.2015 г. на министъра на икономиката, на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл, считано от 12.10.2015 г., жалбоподателят е постъпил отново на работа в същата администрация, при условията на чл. 15 и чл. 12, ал. 2 ЗДСл. С назначаването му със заповед № ЧР-Н-120/12.12.2015 г. на министъра на икономиката е налице е "последващо постъпване на държавна служба" по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗДСл. Едногодишният изпитателен срок е започнал да тече на 14.12.2015 г. и би изтекъл на 14.12.2015 г. Прекратяването със заповед № ЧР-П-102/12.08.2016 г. и назначаването със заповед № ЧР-Н-67/17.08.2016 г. на министъра на икономиката на същата длъжност, в друг регионален сектор, считано от една и съща дата не следва да се отчита при преценката на фактическия състав на чл. 12, ал. 2 ЗДСл. Независимо от процесуалната форма, избрана от органа по назначаване, видно от резолюциите на заявлението на С. от 09.08.2016 г. е, че прекратяването на служебното правоотношение на същата дата не е поради негативната преценка на министъра относно професионалните и служебни качества на служителя - в този смисъл е решение № 15723/27.11.2013 г. по адм. дело № 8065/2013 г. на ВАС, пето отделение, която съдебна практика следва да бъде споделена. Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено с оспорената заповед, считано от 18.11.2016 г., т. е. преди изтичане на срока по чл. 12, ал. 2 ЗДСл. Следователно, обжалваната заповед е издадена при спазване на изискванията на приложимата правна уредба. Органът по назначаването е упражнил в съответствие със законовите разпоредби предоставеното му правомощие да прекрати служебното правоотношение със служителя, без да е длъжен да излага нарочни мотиви за това. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за злоупотреба с права от органа по назначаването. Законодателят е предоставил правна възможност на органа по назначаването при последващо назначаване на държавна служба отново да разполага с едногодишен изпитателен срок, в рамките на който да преценява професионалните компетентности на служителя и да реши дали ще прекрати служебното правоотношение или ще стабилизира статуса на държавния служител. В закона не е поставено условие хипотезата на чл. 12, ал. 2 ЗДСл да се прилага ограничително - напр. при постъпване на ново работно място, в друга администрация и/или различни органи по назначаване. Действително, липсата на подобно ограничение би създало възможност за перманентно назначаване и освобождаване на държавен служител в една и съща администрация, при един и същи орган по назначаването, в рамките на едногодишен изпитателен срок, което положение би изисквало преценка налице ли е конфликт с принципа на чл. 9 ЗДСл. Доколкото в конкретния случай фактите сочат, че се касае за повторно назначаване на служителя в хипотезата на чл. 12, ал. 2 ЗДСл и прекратяване на служебното му правоотношение в срока по чл. 12, ал. 1 ЗДСл, няма основание да се приеме, че е налице превратно упражняване на правомощията и злоупотреба с власт от органа по назначаването. Предвид изложеното, не са налице основания по см. на чл. 146, т. 1 - 5 АПК за отмяна на оспорената заповед и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на ответника, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение