Решение № 10139 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4696/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. София при ЦУ на НАП, чрез гл. юриск. В. Зарева срещу решение 1528 от 08.03.2023 г., постановено по адм. дело 2936/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е изменен Ревизионен акт /РА/ Р-22220617000514-091-001/26.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 85/17.01.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, в частта на установения резултат по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2014 г., като вместо определените на Б. Ел-Тал допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 3 699,89 лв. и лихва за забава в размер на 2 373,90 лв., са определени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 274,32 лв. и лихва за забава в размер на 173,69 лв. В частта, с която жалбата на Б. Ел - Тал против РА в останалата част е отхвърлена като неоснователна, решението не се обжалва и е влязло в сила. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт в оспорената част, поради нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилен достигнатия от първоинстанционния съд извод по отношение произхода на сума в размер на 34 255,70 лв., обусловил незаконосъобразност на РА в тази част. В тази връзка поддържа становище, че процесната сума следва да се квалифицира като доход от неизвестен източник по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, който подлежи на облагане по общите материални разпоредби, а не по специалния ред на чл. 122 и сл. ДОПК, обстоятелство, което не е взето предвид от решаващия състав. По отношение на представените в хода на съдебното производство писмени доказателства, два нотариални акта за покупко продажба и дарение на недвижими имоти и обратно писмо, и с оглед правилата за преценка на доказателствената сила на официалните и частните документи, регламентирани в ГПК, жалбоподателят излага доводи, че разплащането между страните по сделките и действително платената цена по същите не се доказва по безспорен начин. Доколкото няма изрични констатации в нотариално заверените документи, че предаването на съответните суми е станало пред нотариуса, счита, че получаването на посочените в същите парични средства не е доказано. В тази връзка намира, че съдът е допуснал нарушение при преценката на доказателствената стойност на представените писмени доказателства съобразно разпоредбите на ГПК, което от своя страна е касационно основание за отмяна на обжалвания акт. Отделно от изложеното, касаторът поддържа възражение, че представените документи са в пълно противоречие с дадените в хода на административното производство обяснения от ревизираното лице относно произхода на средствата, обстоятелство, което също не е взето предвид от решаващия състав, като счита, че твърденията на задълженото лице досежно произхода на сумите, установени в банковите му сметки не се потвърждават с валидни доказателства. Иска се отмяна на съдебния акт в изменителната му част и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата в посочената част. В проведено открито съдебно заседание на 19.09.2023 г. касаторът се представлява от юрк. Попова, която поддържа жалбата, претендира присъждане на разноски по представен списък и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Б. Ел - Тал, чрез процесуалния си представител адв. М. Ел - Тал, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в проведено съдебно заседание. Счита решението за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на възнаграждение за касационната инстанция по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, срещу тази част от първоинстанционното решение, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първостепенния съд е бил РА Р - 22220617000514-091-001/26.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 85/17.01.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, с който на Б. Ел - Тал са установени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчен период 2014 г. в общ размер на 3 699,89 лв. и лихви за забава в размер на 2 373,90 лв. Ревизията е започнала със Заповед за възлагане на ревизия Р-22220617000514-020-001 от 30.01.2017 г., връчена на 30.12.2020 г., издадена от орган по приходите, с обхват отделни данъчни периоди от 01.01.2011 г. до 31.12.2014 г. Със Заповед за изменение на ЗВР от 30.03.2021 г., обхватът на ревизията е изменен, като са изключени данъчни периоди от 2011 г. до 2013 г. и е определен нов краен срок приключването ѝ. В хода на ревизионното производство органите по приходите са приели, че са налице основания по чл. 122, ал.1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи и по т. 7 - декларираните и/или получените доходи на физическото лице не съответстват на имущественото му състояние, които са относими към облагането с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. След анализ на приобщени в хода на ревизията доказателства, събрани в хода на извършена проверка за съпоставка на имуществото и доходите на физическото лице, органите по приходите установяват, че Б. Ел Тал е местно физическо лице и на основание чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 6 ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за доходи, произтичащи от източници в Република България и от чужбина и същото има регистрация в регистър Булстат , в качеството си на представляващ на Специализирана медицинска помощ Ел- Тал /АСИП - ИПСМП- ЕЛ-ТАЛ/, с [ЕИК]. За ревизирания период лицето е подало Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 ЗДДФЛ с декларирана обща годишна данъчна основа в размер на 3 817,80 лв., формирана като разлика между облагаемия доход от трудови правоотношения в размер на 5 400,00 лв. и авансово внесените през годината задължителни осигурителни вноски по Кодекса за социалното осигуряване /КСО/ и Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ в размер на 1 582,20 лв. В представени писмени обяснения от 17.10.2016 г. /л.299 от Приложение 3/, Б. Ел-Тал е посочил налични парични средства в брой в началото на 2014 г. в размер на 15 000 лв. и парични средства (остатък) в края на годината 14 051,97 лв. В декларация от 10.10.2016 г. / л. 300 от Приложение 3/ лицето декларира налични парични средства в брой към 01.01.2014 г. отново в размер на 15 000 лв. и парични средства в брой към 31.12.2014 г. - 15 000 лв. В декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК, задълженото лице не декларира наличности от парични средства в брой в началото и края на периода 2014 г. / л. 270 л. 275 от папка Приложения 3 по делото/. Въз основа на събраната при проверката информация, органите по приходите са извършили съпоставка между притежаваните от лицето доходи и имущество и извършените разходи през ревизирания данъчен период, като в приходната част на сравнителната таблица са отразени изплатеното от Специализирана медицинска помощ Ел- Тал възнаграждение по договора за управление и контрол в общ размер на 3 817,80 лв., както и внесени на каса суми по банковите сметки на лицето в Сибанк ЕАД и Сосиете Женерали Експресбанк АД в общ размер на 34 255,70 лв., в т. ч. 32 320,00 лв. и 1 300,00 щатски долари с левова равностойност 1 935,70 лв., за които равизираното лице заявява, че са му предоставени от роднини в чужбина при посещенията му в Р. Ливан и при визитите на сестра му - Р. Ел-Тал в Р. България. Органите по приходите са констатирали, че не са приложени доказателства за внасянето на сумата на територията на страната /митнически декларации/, ккакто и такива за предаването на парични средства на ревизираното лице. На следващо място, като приход на ревизираното лице за процесния период са отразени преведени чрез Pay Transaction по банковите сметки на лицето в Юробанк България АД суми в общ размер на 822,00 евро /1 607,69 лв./ наредени от физически лица в Р. Турция, за които е заявено, че са получени като подарък, както и получен чрез Money Gram международен паричен превод от Кралство Саудитска Арабия с левова равностойност - 1 136,09 лв. В разходната част са включени комунални и домакински разходи по фактури от доставчици, общо в размер на 2 216,46 лв., декларирания от лицето размер на разходите за издръжка и живот на домакинството в размер на 6 000,00 лв. и разходите за заплатени данъци, осигуровки и др. в общ размер на 1 470,07 лв. При тази фактическа обстановка, органите по приходите са извършили съпоставка на движимото и недвижимо имущество, на доходите и разходите на ревизираното лице за всеки един от ревизираните периоди, в резултат на което е установено превишение на приходите над разходите и не е констатиран недостиг на парични средства. Въз основа на приобщени към ревизионно производство доказателства и констатираното обстоятелство, че по банковите сметки на лицето периодично са постъпвали суми, внасяни на каса от него, както и такива, наредени от чуждестранни физически лица - турски граждани, за които е прието, че не са налице доказателства за техния произход и основанията за превеждането им, приходните органи приемат тези суми за укрити доходи от други източници, подлежащи на облагане по особения ред, предвиден в чл. 122 и сл. ДОПК. Констатираните обстоятелства са дали основание на органите по приходите за преминаването на ревизията като такава при особени случаи, по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК и на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК на лицето е връчено уведомление, че основите за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Въз основа на извършения анализ на относимите обстоятелства въз основа на данни, сведения и документи, събрани в хода на ревизионното производство, за данъчен период 2014 г. е установена допълнителна данъчна основа за облагане в размер на 36 999,48 лв., формирана като сбор от внесените на каса по банковите сметки на лицето суми в размер на 34 255,70 лв. и преведените парични средства от чуждестранни физически лица в общ размер на 2 743,78 лв. ( чрез Pay Transaction и чрез Money Gram). Така, с РА е определен допълнителен ДДФЛ за внасяне в размер на 3 699,89 лв. и лихва за забава в размер на 2 373,90 лв. С решение 85 от 17.01.2022 г. директорът на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП е потвърдил РА, като в мотивите си посочва, че основанието за преминаване на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК е само наличието на данни за укрити приходи чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. По отношение на определеното от органите по приходите началното салдо на наличните парични средства в брой към 01.01.2014 г., в размер на 0 лв., в хода на съдебното производство са представени нотариален акт /НА/ за покупко - продажба на недвижим имот 62 от 14.11.2013 г., с който ревизираното лице и К. Ел Тал /съпруга/, продават на М. Ел Тал /син/, съсобствен недвижим имот, описан в НА, за която продажба Б. Ел - Тал е получил сумата от 14 990 лв., платена преди подписването на нотариалния акт в брой. Лицето представя и НА за дарение на недвижим имот 14/20.12.2013 г., с който същият дарява на сина си Л. Ел - Тал описан в акта недвижим имот. Представено е и заверено копие от обратно писмо /Contra letter/ от 20.12.2013 г., нотариално заверено на 20.12.2013 г., съобразно което волята на страните, отразена в НА за дарение на недвижим имот 14/20.12.2013г., е привидна, като действителната воля на страните е, че Б. Ел-Тал продава на Л. Ел-Тал описания в НА недвижим имот, за сумата от 57 000 лв., която сума е заплатена от купувача в деня на подписване на обратното писмо и същото има силата на разписка за получената сума. Така представените документи са приети като доказателства по делото с определение на съда от 23.08.2022 г. В хода на съдебното производство за изясняването на факти и обстоятелства е допуснато провеждането на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, заключението, по която е прието без оспорване от страните и кредитирано от съда. Вещото лице установява, че в хода на ревизията при извършване на изчисленията на паричния поток на постъпленията /доходите/ са допуснати грешки в пресмятането, независимо, от които обаче, установените задължения за довнасяне по РА, остават без промяна. Експертът е изготвил паричен поток за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., като е взел предвид получените през м. 11 и м. 12.2013 г. парични суми от възмездни продажби на недвижимо имущество, по приетите в хода на производството НА и обратно писмо. При изготвяне на алтернативен паричен поток на допълнителни наличности от парични средства в брой, вариант I, при формиране на начално салдо /наличност/ от парични средства в брой, експертът включва в същото сумата от 71 990 лв. /по НА и обратното писмо/ и други облагаеми доходи - 36 999,48 лв., сбор от сумите, внесени по банкови сметки на ревизираното лице, като резултатът е останал положителен /превишение на приходи над разходи/ и е дадено становище, че не се налага промяна на данъчната основа и на следващия се данък, при данъчно облагане на доходи по ЗДДФЛ. При изготвения от вещото лице вариант 2 на алтернативния паричен поток /Таблица 7 от заключението на експертизата/, в хипотезата на установена взаимна връзка и зависимост на доходите от продажби на недвижими имоти през 2013 г. със захранването на банковите сметки на лицето през 2014 г., експертът констатира годишна данъчна основа, в размер по малък от установения в хода на ревизията - 6561,58 лв., респ. задължение за данък за довнасяне в размер на 274,78 лв. и лихви в размер на 173,69 лв. Доколкото в съдебното производство от органите по приходите не са ангажирани доказателства, които да оборят представените от лицето доказателства за получаването на сумата от общо 71 990 лв. по НА и Обратно писмо по НА от 20.12.2013 г., съдът е приел за доказано наличието на тези суми от страна на Б. Ел Тал към 01.01.2014 г. За да измени РА, първостепенният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Възраженията на лицето за издаването на РА след изтичането на давностния срок по чл. 171-172 ДОПК са отхвърлени от състава като неоснователни, по подробно изложени в обжалвания съдебен акт мотиви. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел, че доводите за неправилно определяне на основата за облагане с данък, съобразно обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК, тъй като липсват предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, с оглед липсата на доказателства, даващи основание на органите по приходите да приемат, че са налице доходи с недоказан произход са частично основателни, по отношение на произхода на сумата от 34 255,70 лв., а оспореният РА в тази част е счел за незаконосъобразен. В тази връзка е изложил мотиви, че в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, като за да приложат презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации, на които се позовава приходната администрация, следва да са подкрепени от надлежни доказателства. В конкретния случай, според състава, за да обосноват основанията по сочената разпоредба и наличието на неотчетени /укрити/ приходи, в тежест на органите по приходите е да установят не само факта, че ревизираното лице е получило парични преводи по сметката си в приетите за установени размери, обстоятелство, което не е спорно, но и че същите съставляват приходи/доходи, които не са отчетени. С оглед представените в съдебното производство писмени доказателства, НА и обратно писмо, според съда се установява, че към 01.01.2014 г. ревизираното лице е разполагало с парични средства, даващи му възможност да внесе установените в ревизионното производство суми по банковите си сметки в общ размер от 34 255,70 лв., като доводите на ответната в производството страна, че тези суми са укрит доход от други източници, съдът е приел за недоказани. В тази връзка е изложил мотиви, че доходът е реализиран от продажба на недвижимо имущество, като безспорно е доказано получаването му през 2013 г. и обосновава извод, че основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК по отношение на дохода от 34 255, 70 лв., не е подкрепено от събраните доказателства и фактическите констатации в РА не се ползват с презумпцията за достоверност по чл. 124, ал. 2 ДОПК. В подкрепа на изложеното, съдът е счел, че презумпцията е оборена и предвид даденото в хода на съдебното производство заключение по ССчЕ. По отношение на доходите, получени от ревизираното лице през 2014 г. посредством преведени чрез Рау Transaction по банковите сметки на лицето в Юробанк България АД суми в общ размер на 822,00 евро, равняващи се на 1 607,69 лв., наредени от физически лица в Р. Турция и сумите, получени чрез международен паричен превод от Кралство Саудитска Арабия през Money Gram, с левова равностойност 1 136,09 лв., първостепенния съд е изложил мотиви, че законосъобразно и с оглед установените факти и обстоятелства, органите по приходите са приели, че не е доказано основанието за получаването им, поради което за тези суми, законосъобразно е приложено основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. В контекста на изложеното и предвид изготвения от вещото лице алтернативен паричен поток във вариант 2, административният съд е приел, че данъчната основа за общия годишен доход следва да се определи в размер на 6 561,58 лв., с включени доходи от трудови правоотношения в размер на 3 817,80 лв. и придобити доходи от други източници чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ в размер на 2 743,78 лв., съответно задължението за ДДФЛ следва да е в размер на 656,16 лв. След приспадане на внесения данък в размер на 381,84 лв. е определен дължим за внасяне данък в размер на 274,32 лв. и лихви в размер на 173,69 лв. С тези мотиви първостепенният съд е изменил оспорения РА в частта на установените задължения на Б. Ел - Тал за данъчнен период 2014 г., като вместо определените допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 3 699,89 лв. и лихва за забава в размер на 2 373,90 лв., е определил допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 274,32 лв. и лихва за забава в размер на 173,69 лв. В останалата част, жалбата на Б. Ел - Тал е отхвърлена. Решение в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, при наличието на някое от лимитативно изброените в същата разпоредба обстоятелства. В случая е установено наличието на данни за укрити приходи или доходи, което съставлява основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, а не по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, както е прието от органите по приходите, обстоятелство, обсъдено и от решаващия орган в хода на административното обжалване на процесния РА. По силата на чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ размерът на данъка се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Данъчната основа на установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при наличие на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК въвежда презумпция, според която в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно насрещно доказване, твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта и да обори въведената от закона презумпция. Настоящият състав намира за доказано наличието на посочените в РА предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, доколкото безспорно е установено, че от страна на Б. Ел Тал са внасяни на каса суми по банковите му сметки в Сибанк ЕАД и Сосиете Женерали Експресбанк АД в общ размер на 34 255,70 лв., в т. ч. 32 320,00 лв., и 1 300,00 щатски долари, с левова равностойност 1 935,70 лв., както и обстоятелството, че лицето е получавало парични преводи чрез Pay Transaction в общ размер на 822,00 евро /1 607,69 лв./, наредени от физически лица в Р. Турция и чрез Money Gram международен паричен превод от Кралство Саудитска Арабия с левова равностойност - 1 136,09 лв. Наличието само на едно основание от изброените в чл. 122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК е достатъчно за провеждане на ревизията по особения ред и формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. С оглед изложеното, в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно насрещно доказване, твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в ревизионния акт. Спорът в настоящия случай касае размера на възприетата от съда първоначално разполагаема сума на ревизираното лице към 01.01.2014 г. в размер от 71 990 лв., налични парични средства в брой, вместо възприетата като такава в хода на ревизията в размер от 0 лв. Изложените от административния съд мотиви в тази връзка са неправилни и необосновани. Видно от писмените обяснения, депозирани от лицето във връзка с извършвана спрямо него проверка, инициирана през 2016 г., същото заявява, че всички суми по банковите му сметки са внасяни лично от него и същите са получени от роднини в чужбина, по време на посещенията му в Р. Ливан и от сестра му, по време на посещенията ѝ в Р. България /л. 250 от приложение 3/. Внесените на каса суми в процесния период са в размер на 34 255,70 лв., от които 32 320,00 лв. и 1 300 щатски долори с левово равностойност 1 935,70 лв. Предвид тези данни, основателно е възражението на касатора относно пренебрегването от страна на първоинстанционния съд на така дадените писмени обяснения от задълженото лице, както и обусловения в тази връзка извод от състава, че сумата в размер на 34 255,70 лв. е част от изплатената на лицето сума в размер на 71 990 лв. във връзка с продажбата на недвижими имоти през 2013 г. Декларираните от страна на лицето обстоятелства, обсъдени ведно с представените в хода на съдебното производство допълнителни доказателства досежно произхода на спорните средства, са взаимно противоречащи си, с оглед на което не може да бъде възприета и поддържаната от ревизираното лице теза за наличност на процесните средства, като не се представят и документи, от които да е видно къде лицето е съхранявало същите. В тази връзка, представените в хода на съдебното производство документи, в частта, в която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът, че е получил цената, са частни свидетелстващи документи за знание и материализират удостоверителното изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената, поради което същите не се ползват с материална доказателствена сила и предвид обстоятелството, че не се подкрепят от други доказателства по делото, не следва да се вземат предвид. Правилен и обоснован е достигнатият от органите по приходите извод за липсата на безспорни и категорични доказателства, че ревизираното лице е получило спорните суми в Р. Ливан и е внесъл същите в Р. България. Приложената по делото справка за преминаванията на Б. Ел Тал през гранично пропусквателните пунктове на страната, както и представената виза от 08.05.2012 г. на Р. Ел Тал, сестра на ревизираното лице, за разрешено посещаване на Р. България, не опровергават констатациите на приходната администрация за липсата на безспорни доказателства за произхода на спорните суми, превеждани регулярно в банковите сметки на лицето през процесния период. В тази връзка същите правилно са включени в паричния поток на лицето като други облагаеми доходи . На следващо място, досежно декларираната от лицето, като разполагаема към 01.01.2014 г., респ. към 31.12.2014 г., сума в брой в размер на 15 000 лв., формирана въз основа на заплати, наследство, получени дарения и подаръци от близки и роднини в чужбина, съгласно дадени от Б. Ел Тал обяснения /л. 299- л. 300 от приложение 3/, не се ангажират доказателства, както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство, че същата в действителност е била разполагаема и съхранявана от лицето. Правилно в тази връзка приходната администрация изключва процесната сума от паричния поток на лицето за проверявания период. В действителност, видно от представена в хода на ревизията декларация от М. Ел Тал, брат на ревизираното лице, в периода 14.09.1994 г. 03.01.2013 г., Б. Ел Тал е получил 75 000 щатски долари, наследство от починалия им баща /л. 559 л. 560 от приложение 4/. Горното обстоятелство взаимно се допълва с дадените от лицето обяснение за наличните в брой парични средства, получени от роднини, но същевременно по делото са налице и доказателства за осъществени през периода 2000 г. 2010 г. покупко - продажби на недвижими имоти от страна на ревизираното лице /л. 530 и сл. от приложение 4/, респ. не се доказва по категоричен начин, че лицето е разполагало и съхранявало в такъв дълъг период от време процесните суми. Основателно посочва съда, че при извършените от страна на приходната администрация изчисления на паричния поток е допусната аритметична неточност при съпоставката на приходите и разходите, която обаче, както потвърждава и експерта по назначената ССчЕ, не променя крайния резултат за периода. С оспорения РА правилно е изчислена данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 ДОПК за процесния данъчнен период, съответно правилно е определен и дължимият данък по ЗДДФЛ в размер на 3 699,89 лв. и лихва за забава в размер на 2 373,90 лв. Ревизираният субект е разполагал с процесуална възможност, в хода на ревизията, вкл. и в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае установените фактически констатации /които съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното/ като ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав и докаже, чрез проведено пълно насрещно доказване, че размера на облагаемата му данъчната основа е различен, респективно, че получените суми представляват доход по чл. 13 ЗДДФЛ, който е необлагаем. С паричните преводи по сметките на лицето е увеличено имуществото му и това увеличение представлява доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ, поради което правилен и обоснован е изводът на ревизиращите за наличието на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Приложима е презумпцията по чл. 123, ал. 1 ДОПК и именно въз основа на същата и след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК в ревизията са формирани данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК за процесния период. Предвид изложеното решението на Административен съд София град в частта, в която е изменен РА се явява неправилно и следва да бъде отменено при условията на чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК. Относно разноските: С оглед уважаването на касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП гр. София и предвид предявената претенция на процесуалния представител на касационния жалбоподател, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредбата 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Б. Ел - Тал следва да бъде осъден да заплати в полза на Национална агенция за приходите разноски в общ размер от 1 773,75 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 725,16 лв. за двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса за касационната инстанция в размер от 48,59 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение