Решение № 7681 от 25.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12184/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Националната агенция за приходите, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение 1438 от 03.08.2020 г., постановено по адм. д. 3326 по описа на Административен съд Пловдив (АС - Пловдив) за 2019 г. С него Държавната комисия по хазарта (ДКХ) е осъдена да заплати на Тий Джи ЕООД, с ЕИК[ЕИК] сума в размер на 27631,26 лв., като обезщетение за претърпени имуществени вреди, формирана от сбора на: 4437,84 лв. за заплатените работни заплати, осигуровки и обезщетения дължими по Кодекса на труда (КТ) за периода от 12.12.2018 г. до 20.01.2019 г. за единадесет служители на дружеството и сума в размер на 23193,42 лв. за заплатен наем за обект, в който се намира игралната зала, за м. 01. 06.2019 г., вкл. и 21 дни от м. 12.2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба 30.10.2019 г. до окончателното им изплащане, в резултат от незаконосъобразното Решение 000030-13994 от 09.11.2018 г. на ДКХ, отменено с влязло в сила Решение 3923 от 10.06.2019 г., постановено по адм. д. 12994 по описа на Административен съд София град за 2018 г. Наред с това, ДКХ е осъдена да заплати на Тий Джи ЕООД сума в размер на 2007,00 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса, хонорар за вещо лице и адвокатско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се становище, че съдът, постановил решението, не съобразил липсата на причинно следствена връзка между настъпилите вреди, чието репариране се търси и отменения като незаконосъобразен акт на ДКХ, с който по отношение на ответника по касация е предприето налагането на принудителна административна мярка (ПАМ). Акцентира се на датата, на която е изтекло действието на издадения лиценз, като се поддържа становище, че след 20.12.2018 г. Тий Джи ЕООД не би могло да организира хазартни игри без да му е издаден нов лиценз от ДКХ. По отношение настъпването на твърдените вреди от заплатени наемни вноски, които се претендират като претърпяна загуба, се поддържа становище, че тези плащания имат своето основание в договора за наем и породеното от него облигационно правоотношение. Обръща се внимание и на клаузите на договора, които дават възможност за прекратяването му с едномесечно предизвестие, както и за пренаемане на обекта. Доколкото ответникът по касация не взел предвид тези възможности, сам се поставил в положение да претърпи твърдените вреди. Предвид последното се релевират доводи за това, че по този начин дружеството е допринесло за настъпване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 5 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът Тий Джи ЕООД оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощен адвокат, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като изходяща от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод за основателност на предявените искове предвид това, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ДКХ по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отмененото като незаконосъобразно Решение от 09.11.2018 г. на ДКХ, установени по размер вреди и причинно-следствена връзка между тях и отменения акт. Мотивирал се, че извършването на разходи за наемни вноски за времето, през което Тий Джи ЕООД е било лишено от възможността да упражнява дейност, представлява претърпяна от него имуществена вреда загуба, която се намира в пряка причинна връзка с незаконосъобразното административно решение. Макар да е било лишено, според съда, от възможността да ползва помещението, Тий Джи ЕООД е било длъжно по силата на договора да заплаща наемните вноски. Като се позовал на това и съобразил заключението на приетата по делото основна съдебно счетоводна експертиза, съдът уважил иска за обезщетение във връзка с платените наемни вноски в общ размер на 23193,42 лв., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 30.10.2019 г. датата, на която е предявена исковата молба. Искът за присъждане на обезщетение в размер на сумата от 4437,84 лв. също бил уважен, доколкото съдът приел, че тази сума, представляваща заплатените за единадесет служители заплати, осигуровки и обезщетения, е в пряка причинно-следствена обусловеност с отмененото като незаконосъобразно решение на ДКХ. Съобразно изхода на спора съдът разпределил и отговорността за разноските. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради необосноваността му и противоречието му с материалния закон. Необосновани на доказателствата по делото са направените от първоинстанционния съд решаващи изводи досежно наличието на причинно-следствена връзка между настъпването на твърдените имуществени вреди (загуби) по двата предявени иска и отмененото като незаконосъобразно решение на ДКХ, с което по отношение на Тий Джи ЕООД е предприета ПАМ. Като последица на така неправилно приетото от съда, решението е постановено и в противоречие с материалния закон, доколкото не са били налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ДКХ по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на твърдените имуществени вреди. Като съобрази действащите към началото на изпълнението на решението на ДКХ трудови договори, посоченото в заповедите за прекратяването им основание и съществуващото облигационно отношение по договора за наем от 03.06.2017 г., настоящият съдебен състав намира, че неоснователно в исковата молба се твърди от Тий Джи ЕООД, че то не би заплатило исковите суми и за дружеството не биха възникнали имуществени вреди, ако не било издадено незаконосъобразното решение за предприемане на ПАМ. В този смисъл съдът неправилно е приел, че е налице кумулативно необходимата предпоставка за реализиране на отговорността на ДКХ по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ пряка причинна връзка между твърдените вреди и отмененото като незаконосъобразно нейно решение. На първо място, претенцията за репариране на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платени на служители на настоящия ответник по касация суми за исковия период са свързани с техните трудови правоотношения и издаденото решение от ДКХ за предприемане на ПАМ няма пряко отражение върху тези правоотношения. Предвид липсата на причинна връзка между така твърдените имуществени вреди и отмененото като незаконосъобразно административно решение е било налице основание за отхвърляне от АС - Пловдив на предявената искова претенция за присъждане на обезщетение в общ размер на 4437,84 лв. На следващо място, претендираната от Тий Джи ЕООД сума като обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платен наем за исковия период по Договора за наем от 03.06.2017 г. е във връзка със сключения договор да наем за помещение, което дружеството да използва като игрална зала за организиране и провеждане на хазартни игри с игрални автомати. Плащанията на наемните вноски не са поставени в зависимост от отмененото като незаконосъобразно решение на ДКХ. Следователно не е налице причинната връзка, на която се позовава настоящият ответник по касация. Това е достатъчно основание за отхвърляне на така предявената искова претенция за присъждане на обезщетение в размер на 23193,42 лв., формирано като сбор на платените наемни вноски по договора за наем. Впрочем, за наемателя по този договор в лицето на настоящия ответник по касация, са били налице възможностите по чл. 21, ал. 2 и чл. 24, ал. 1, б. "в" от договора, които той не е използвал, за да предотврати или ограничи настъпването на твърдените вреди. Предвид изложеното и доколкото първоинстанционният съд е приел обратното и по двата иска, решението, предмет на касационна проверка следва да се отмени изцяло като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК. На осн. чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да се разреши по същество, като исковете бъдат отхвърлени като неоснователни. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение