Решение № 11831 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 962/2016 г.

Решение № 11831 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 962/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жаба на "П." ЕООД, гр. Д., представлявано от управителя М. Н., подадена чрез процесуалния си представител адв. М. З. от Адвокатска колегия - Д., срещу решение № 155 от 9.12.2015 г., постановено по адм. д. № 393 по описа за 2015 г. на Административен съд - Д.. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството, срещу отказа на директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Д., обективиран в писмо с изх. № АР-10-18 от 14.05.2015 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Направени са твърдения, с които се обосновава незаконосъобразния отказ на административния орган по заявлението за встъпване в правата на починалия арендатор. Моли съдът да отмени обжалваното решение, като постанови друго по същество на спора с което да бъде отменен оспорвания административен акт. Жалбоподателят - "П." ЕООД, редовно призован, не се явява законния представител и не изпраща процесуален представител. Ответната страна - директорът на Областна дирекция "Земеделие"- Д., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител гл. юрк. М. Д., в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционния съд правилно е приел в обжалваното решение, че единствената възможност, предвидена в ЗСПЗЗ за заместване на починалия арендатор е законния представител на малолетното лице М. П.. Намира, че изложените доводи от касационния жалбоподател, относно твърдението, че фактическото ползване на земеделските земи от "П." ЕООД е преарендуване, което по смисъла на чл. 32.5 от даговора за аренда е основание за неговото прекратяване, а не е основание за вписване на дружеството в регистъра към одобрените споразумения, като ползвател. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 155 от 9.12.2015 г. постановено по адм. дело № 393 по описа на Административен съд - Д. е отхвърлена жалбата на "П." ЕООД, гр. Д. против отказ на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Д., обективиран в писмо изх. № АР-10-18 от 14.05.2015 г. Първоинстанционният съд е приел производство по реда на чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, че оспореният административен акт е законосъобразен, като са спазени изискванията от материалноправен характер и процедурните правила от компетентния административен орган. Съдът е установил, с оспорения отказ с който на "П." ЕООД не е уважено искането му да встъпи в правата на починалия арендатор М. Д. П. по одобрените споразумения по чл. 37в от ЗСПЗЗ за землищата на селата К. и А., община К. за стопанската 2014/2015 г. е издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, който може да разпореди исканата промяна в регистъра по чл. 74 от ППЗСПЗЗ. Отказът е издаден в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви, съображения, които съответстват на материалния закон и на установените по преписката факти. Съдът е приел, че в случая са изпълнени всички изискуеми материалноправни предпоставки за вписване заместването на починалия арендатор Д. П. Г. от законния представител на неговия син Й. Д. по отношение на процесните имоти, тъй като в чл. 31.1 от договор за аренда № ТА-12/13-1-20, вписан под акт № 82, том ХVIII, вх. ...ег. № 9172/30.08.2012 г. се съдържа клауза, според която при смърт на арендатора, неговите наследници, съответно правоприемници, могат да го заместят като страна в договора за аренда, като са длъжни да уведомят незабавно арендодателя за настъпилото заместване и да посочат определения техен пълномощник. При така установените фактически обстоятелства по делото е приел, че са налице на изискванията по чл. 75а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, за вписване в регистъра, който е неразделна част от одобреното споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ, между ползвателите на земеделски площи в землищата на с. А. и с. К. за стопанската 2014 - 2015 г., че ареднатора Д. П. Г. е заместен от Й. Д., в качеството й на законен представител на сина му. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдените касационни основания за отмяна. Изводите на съда са обосновани с оглед доказателствата по делото, от които безспорно е установено, че заинтересованата страна по настоящото дело М. Д. П. е единствен наследник на Д. П. Г., видно от проложеното по делото по удостоверение за наследници, който се легитимира като ползвател с договор за аренда № ТА-12/13-1-20/30.08.2012 г. сключен с директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Д., удостоверяващ валидно предоставено право на ползване. При тези данни съдът е достигнал до обоснования извод, че жалбоподателят "П." ЕООД не попада в предвидената хипотеза на чл. 31.1 от договора за аренда. Ето защо правилно е приел за законосъобразен отказа на директора на Областна дирекция "Земеделие", обективиран в писмо изх. № АР-10-18 от 14.05.2015 г. с който е отказано встъпването в правата на починалия арендатор. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност, поради направеното от законния представител на починалия арендотор, обективирано в заявление с вх. № АР-10-18/13.05.2015 г., с което директора на областна дирекция "Земеделие" - Д. е посочен като пълномощник "П." ЕООД и уведомен, че потвърждава действията на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ, министъра на земеделието и храните, упражнява правата на собственика на земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, поради което само той може да даде за продължаване на договора с анекс. В конкретният случай заявител на трансформацията е дружеството, който не е страна по договора за аренда, както не попада в хипотезата на чл. 31.1 от договора за аренда, в който е предвидена алтернатива за продължаване на договора до изтичане на срока, като изключение от общото правило, при който при смърт на арендатора, договорът се прекратява - чл. 32.4. След като, към момента на оспорването на отказа на директорът на ОД "Земеделие", министъра на земеделието и храните не е дал съгласие за сключване на анекс с наследника на арендатора, както и с "П." ЕООД с управител М. Н., обективирания отказ в писмо с изх. № АР-10-18/14.05.2015 г., не обуславя извод за неговата незаконосъобразност. По изложените съображения не са налице сочените основания за отмяна на обжалваното решение е същото като правилно и законосъобразно следва да бъда оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение