Решение № 16023 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1081/2019 г.

Решение № 16023 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1081/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Камбари, [гражданство], против решение № 7069/27.11.2018 г., постановено по адм. дело № 10718/2018 г. по описа на Административния съд – София-град. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушение на съдебнопроизводствените правила, нарушение на материалния и процесуалния закон, при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът не е съобразил, че жалбоподателката е изложена на реална опасност от тежки посегателства върху живота в държавата си по произход. При постановяване на решението, не е направен задълбочен анализ на заявените обстоятелства и на събраните писмени доказателства, което е довело до необосновани изводи за липсата на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска се отмяна на решението. Ответната страна – Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Илиева оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представя пред настоящата инстанция актуална справка от дирекция "Международна дейност" при ДАБ за държавата по произход [държава]. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана с бежанската история на касационния жалбоподател. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания от касационния жалбоподател. Счита, че не са налице основанията по чл. 8 и 9 ЗУБ и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд – трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд – София-град, е отхвърлена жалбата на Г. Камбари пол – [пол], по народност – [народност], вероизповедание – [вероизповедание], гражданин на [държава], против Решение № 2658/27.09.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата й за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на основание за приложение на материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденката не се установява наличие на опасения за сигурността и правата й поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Установено от проведеното интервю с Г. Камбари е, че същата не е имала намерение да търси международна закрила в Република България, тъй като се е опитала да премине транзитно на път към Сърбия, използвайки трафикант и едва след като е задържана от граничните власти е подала молба за закрила. Установено е още, че в проведеното интервю чужденката е заявила, че тя и съпругът й са политически дейци и привърженици на партия [ПП] с лидер К. Лу, поради което са били подложени на преследване от "тайните служби" на [държава]. Данни за съществуването и дейността на политическа партия [ПП] не са открити от административния орган. От проведеното интервю и представените по делото справки за положението в [държава], административният съд е приел, че чужденката не е посочила причини, които да обосновават страх от преследване, а твърдението й да е била задържана и заплашвана от тайните служби в [държава] е измислено и не е подкрепено с доказателства. Съдът е изложил подробни мотиви по отношение на искането на жалбоподателката за предоставяне на статут на бежанец на основанията предвидени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, в които е направил извод, че от събраните по делото доказателства не обосновават извод за заплаха или опасност от преследване на лично основание, предвидени в чл. 8 от ЗУБ. Счел е, че дори и да бъде прието, че става въпрос за партия с наименование [ПП], с лидер Гасемлу, историята, че жалбоподателката и семейството й са били активни членове на тази партия остава непотвърдена, видно от събраните по делото доказателства и не доказва тезата, че същата е била застрашена от преследване, поради участие в политическа дейност. Въз основа на така установеното административният съд е счел, че бежанската история Г. Камбари в тази част е недоказана. За предоставянето на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ съдът е изложил съображения, че по отношение на чужденката не може да се приеме, предвид липсата на достоверни твърдения, че съществува реална опасност от тежки посегателства. Въз основа на тези констатации съдът е приел, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Г. Камбари, по смисъла на чл. 9 ЗУБ поради което е приел, че решението на административния орган е законосъобразно в тази част. Обосновал се е, че жалбоподателката не е била принудена да напусне страната си по произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Направил е извод, че не е установено по отношение на чужденката да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. По тези съображения административният съд е приел, че постановеното решение е в съответствие с приложимия материален закон и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото и при съобразяване на доводите на страните, намира, че решението на Административен съд – София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Противно на твърдяното в касационната жалба, първоинстанционния съд задълбочено е изследвал обстоятелствата относно бежанската история на Г. Камбари, и е изложил обосновани, подробно мотивирани и законосъобразни изводи. След извършения подробен анализ на представените по делото доказателства и информация, обоснован и правилен е направеният извод, че по отношение на търсещата закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. В процесния случай по отношение на Г. Камбари не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Правилен е направеният от съда извод, че посочените от касаторката твърдения за опасност от наказание поради нейната етническа принадлежност или политически убеждения са анализирани много подробно от административния орган и правилно са отхвърлени като неоснователни. Касационната жалбоподателка сама заявява, че се е опитала да премине транзитно Република България на път за Република Сърбия, като крайната й цел, която е посочила е Германия – л. 38 от адм. дело № 10718/2018 г. Всичко посочено до тук обосновава извода, че в процесния случай не се касае за бежанец, принуден да напусне страната си поради някакво преследване по смисъла на ЗУБ, а за икономически мигрант, търсещ по-добри икономически условия за живот. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденката по чл. 9 ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. В разглеждания случай, както се посочи, предвид разказаната бежанска история на касаторката, не е установено същата да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обосновано съдът е приел, че в случая липсват данни свободата и живота на чужденката да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на касаторката. От предоставените от органа по делото справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ (л. 19, л. 26, л. 93 и л. 98 от адм. дело № 10718/2018 г.) се установява липсата на предпоставките на чл. 9 от ЗУБ по отношение на касаторката. Безспорно е, че от посочените справки се установява, че има нарушения на човешките права, но същите не обосновават извод за нарушение на основните права до степен, че да представляват основание за предоставяне на международна закрила и съответно нарушаване на основни права по ЕКЗПЧОС, конкретно чл. 3, а също и принципа за обратно връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., както и чл. 19, ал. 2 от Хартата за основните права на ЕС. По изложените съображения, съдът приема, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основания чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение