Решение № 4942 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1421/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение 1329/12.12.2022 г. по адм.дело 549/2022 г. на Административен съд - София - област (АССО), с което е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 с изх. 02-230-6500/3750 от 31.03.2021 г. и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на разноските и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Т. Миков, с адрес в гр. Ботевград, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноски за предходните и настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение АССО е взел предвид, че с решение 5499/07.06.2022 г. по адм.дело 3656/2022 г. на Върховния административен съд, пето отделение е отменено решение 1/04.01.2022 г. по адм.дело 495/2021 г. на АССО и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания. ВАС е посочил, че със заповед РД46-73/22.02.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите, на осн. чл.33а, ал.2 ЗПЗП и Наредба 2 от 26 март 2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, вр. чл.173, ал.2 и чл.174 АПК, и в изпълнение на влязлото в сила решение 934 от 25.01.2021г. на ВАС на РБ по адм.д.2890/2020г., е допълнена заповед РД 09-229/01.03.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която за недопустими да подпомагане за кампания 2018г. са приети заявените за подпомагане от Т. Миков 5 бр. парцели, като в заповедта са посочени подробно фактически и правни основания за недопустимост на всеки парцел. По делото е представено доказателство -известие за доставяне 91-151 на Български пощи, за съобщаване заповед РД46-73/22.02.2021г., чрез изпращане на препис, според което заповедта е получена лично от Миков на 26.02.2021г., а 31.03.2021г. е издадено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, с изх.02-230-6500/3750, предмет на контрол пред първоинстанционния съд. ВАС е посочил, че при тези данни от съществено значение за решаване въпроса относно законосъобразността на оспорения пред АССО акт, е установяване на релевантния по делото факт относно датата на влизане в сила на заповед РД46-73/22.02.2021г. на МЗХГ, защото с тази заповед се установяват недопустими за подпомагане площи в съответното заявление на ЗП, а наличието на недопустими за подпомагане площи е възприето като правно основание за издаване на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, с изх.02-230-6500/3750 от 31.03.2021г. Посочено е, че липсват доказателства за надлежно уведомяване чрез изтегляне на генериран файл на зопведта от ИСАК и неправилно АССО не е открил исканото от жалбоподателя Миков производство по оспорване на известието за доставяне на заповедта. АССО в изпълнение на горепосочените указания и след откриване на производство по оспорване на посоченото известие за доставяне е приел, че известието за доставяне не е подписано от Миков, видно от заключението на съдебно - графическата експертиза. Предвид този факт и липсата на доказателства за уведомяване по друг начин, АССО обосновано е приел, че липсва стабилен административен акт, който да определя спорните 5 броя парцели, като недопустими за подпомагане, което налага отмяна на уведомителното писмо поради допуснато съществено процесуално нарушение в производството по издаването му и връщането на преписката за ново произнасяне по заявлението. Решението е частично недопустимо. Видно от жалбата на Миков до съда, същият е обжалвал изцяло уведомителното писмо, но последното съдържа благоприятни за него части, с които са му оторизирани суми по отделните схеми и мерки, които същият няма правен интерес да обжалва. Решението следва да се обезсили в частта, с която е отменена позитивната за Миков част от уведомителното писмо и преписката е върната за ново произнасяне в тази част и производството по делото да се прекрати в нея. В останалата си част решението, с която е отменено уведомителното писмо в частта относно направените намаления по отделните схеми и мерки и е върната преписката в тази й част, е допустимо и правилно като краен резултат. АССО е изпълнил задължителните указания на ВАС и е направил обоснован извод за липса на стабилен административен акт, който да установява недопустимост на процесните 5 парцела за подпомагане, поради което административният орган е нарушил разпоредбите на чл.35 и 36 АПК за издаване на административния си акт след изследване на всички факти и обстоятелства, относими към случая. Неточно е твърдението на касатора, че съдът го е задължил да връчва административен акт на друг административен орган. В решението липсват подобни мотиви, но заместник - изпълнителният директор следва да прецени и новонастъпилите след издаване на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 с изх. 02-230-6500/3750 от 31.03.2021 г. факти, имащи отношение към срока за обжалване на заповед РД46-73/22.02.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите и дали същата има вече качество на стабилен административен акт, на който може да се позовава. Не на последно място при новото произнасяне административният орган следва да посочи ясно формулирани фактически и правни основания в акта си, които не могат да бъдат допълвани от становища, представени в хода на съдебното производство. Решението като правилно в тази му част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 970 лева заплатено адвокатско възнаграждение, платими от ДФЗ. Предвид необжалването от Миков на решението на втората първа инстанция в частта за разноските няма възможност за промяна на размера на присъдените разноски за предходни съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 и 3 АПК Върховният административен съд, пето отделение