Решение № 129 от 21.07.2017 г. на ВКС по н. д. № 592/2017 г.

Решение № 129 от 21.07.2017 г. на ВКС по н. д. № 592/2017 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимира Медарова Производството пред ВКС е по реда на глава ХХIII от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Кр. Б., служебно назначен защитник на подсъдимата В. Р. Д. срещу решение № 82 на Пловдивски апелативен съд, 2 наказателен състав, постановено на 07.04.2017 г. по в. н. о. х. д. № 663/2016 г. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Нарушението на материалния закон се обосновава с липсата на умисъл за държане на наркотични вещества, предвид незнанието на подсъдимата, че инкриминираните медикаменти съдържат в състава си наркотичен компонент. Като съществено процесуално нарушение се оценява от защитата вписаното в диспозитива на въззивното решение име на " В. С. " спрямо когото присъдата се потвърждава в останалата й част, както и липсата на произнасяне по начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Явната несправедливост на наказанието се основава на тезата за несъставомерност на деянието, в контекста на чл. 9, ал. 2 от НК и ниската лична степен на обществена опасност на подсъдимата. В жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимата, на осн. чл. 9, ал. 2 от НК, алтернативно - за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимата Д., адв. Б. поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и с направените алтернативни искания за оправдаване на подзащитната му или за намаляване на размера на наказанието. Акцентира върху допуснатото нарушение на материалния закон чрез неприлагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на извършеното деяние, в подкрепа на която сочи ниската стойност на предмета на престъплението, чистото съдебно минало на подсъдимата, влошеното й здравословно състояние и това на нейният син, добрите характеристични данни. Отделно от това намира за съществен процесуален порок липсата на произнасяне в диспозитива на въззивното решение относно ефективното или отложено наказание лишаване от свобода и грешката в името на подсъдимата. Подсъдимата Д. не се явява пред ВКС и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимата за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила. Оценява редукцията в наказанието, направена от въззивният съд изключително в полза на подсъдимата, като сочи, че за квалификацията по чл. 354а, ал. 1 от НК / с предмет рискови наркотични вещества / не е предвиден маловажен случай, което до голяма степен ограничава и приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на защитата на подсъдимата основания и доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 113/22.11.2016 г., постановена по н. о. х. д. № 2524/2016 г. по описа на Пловдивски окръжен съд подсъдимата В. Р. Д. е призната за виновна относно това, че на 02.11.2016 г. в [населено място], без надлежно разрешително е държала с цел разпространение рискови наркотични вещества, 23 таблетки " Ривотрил" с общо нето тегло 3.900 гр., и 1 бр. Таблетка "Клонарекс" с общо нетно тегло 0.175 гр., на обща стойност 6.10 лв., поради което и на осн. чл. 354а, ал. 1, пр. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години и глоба в полза на държавата в размер на 2 000 лв. С присъдата на ОС-Пловдив, на осн. чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимата е била задържана за срок от 24 часа и на осн. чл. 354а, ал. 6 от НК наркотичното вещество, предмет на престъплението е отнето в полза на държавата. Съдът е възложил в тежест на подсъдимата Д. и разноските по делото, в размер на 105 лв., и съответните държавни такси, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК. С решение № 82 от 07.04.2017 г. на Пловдивски апелативен съд, 2-ри наказателен състав, постановено по в. н. о. х. д. № 663/2016 г., присъдата на Окръжен съд-Пловдив № 113/22.11.2016 г. е изменена в частта относно размера на наложеното наказание, което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е намалено на десет месеца лишаване от свобода, като е отменена наложената глоба от 2000 лв. В останалата част присъдата на окръжния съд е била потвърдена./ в диспозитива на решението при потвърждаването на присъдата е вписано името В. Г. С./. Касационната жалба на защитата на подсъдимата Д. е подадена в законовия срок от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна. Наведените в цялост касационни основания налагат първо по ред да бъде разгледано оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, чиято основателност би довела до отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Релевираните доводи касаят вписването в диспозитива на решението, в частта относно потвърждаването на присъдата името "В. Г. С. ". Внимателният прочит на решението налага извода, че допуснатото несъответствие в имената на подсъдимата, очевидно резултат на грешка, не създава неяснота относно мотивите на съда да потвърди присъдата по отношение на подсъдимата Д. в частта относно правната квалификация на деянието и вината на подсъдимата, поради което не опорочава волята на съда до степен да наложи отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Вторият довод се отнася до начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за което в диспозитива на решението не е посочено изрично дали изтърпяването му се отлага или е определено ефективно. Оплакването е неоснователно. В решението ясно е мотивирано становището на въззивния съд по отношение условното осъждане на подсъдимата, като преценката на първия съд в тази връзка е възприета изцяло и окръжният съд изрично е посочил, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и посредством отлагане на ефективното изтърпяване на основното наказание, което допълнително е било редуцирано по размер от този съд, както и чрез отмяна на наложената кумулативна глоба. Наличието на потвърдителен диспозитив в решението, вписан след измененията на присъдата е в съответствие с разпоредбата на чл. 338 от НПК и се отнася до цялата непроменена част, включително и до начина на изтърпяване на основното наказание, поради което не е налице допуснато процесуално нарушение от въззивния съд. В рамките на приетата фактология материалният закон е приложен правилно. Подсъдимата е призната за виновна в държане на рискови наркотични вещества със специалната предвидена от закона цел за тяхното разпространение, което е определило и квалификацията на деянието по чл. 354а, ал. 1, пр. 2 от НК. Неоснователно е възражението за липса на субективна страна на престъплението, наличието на която се оспорва от защитата. Обективно този съставомерен признак се извежда от обясненията на подсъдимата, пред първия съд, че й е известно, че се касае за забранени вещества, които се употребяват от психично болни или наркотично зависими лица. В същата насока следва да се цени и обстоятелството, че пред полицейските служители подсъдимата е предприела действия по укриване на таблетките. Оплакването на това основание касае и тезата за малозначителност на деянието, респективно за оправдаване на подсъдимата, поради липса на съставомерен признак, а именно неналичие на обществена опасност на деянието. Доводът е бил последователно поддържан от защитата пред първия и въззивен съд и е получил обоснован отговор за неприложимост на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, поради липса на изискуемите в текста предпоставки спрямо процесното деяние. Контролираната въззивна инстанция се е занимала подробно с преценката на защитната теза в тази й част, като обстойно е разгледала посочените основания в нейна подкрепа и аргументирано ги е отхвърлила. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК може да бъде приложена само в случаите когато обществената опасност като елемент от състава на престъплението изобщо липсва или е незначителна. Съдебната практика е последователна в разбирането, че преценката за това дали едно деяние е малозначително следва да е от комплексен характер, като се обсъждат всички елементи от състава на деянието и не може да се основава само на ниската стойност на предмета на престъплението. Въззивният съд правилно е приел, че в случая този законов текст е неприложим, поради факта, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, изводима от засегнатите обществени отношения и последиците от извършването му, свързани с риск от увреждане на здравето на гражданите с възможни тежки последици. В същата насока следва да бъде отчетено и обстоятелството, че предмет на деянието са медикаменти, чието предназначение е за лечение на определено заболяване, които са били държани от подсъдимата с цел разпространение на наркотично зависими лица. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, поддържано в условията на алтернативност е основано на аналогични доводи с тези по прилагането на чл. 9, ал. 2 от НК - ниска стойност на предмета на престъплението и ниска лична обществена опасност на подсъдимата. Апелативният съд е отчел наличието на многобройни смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, което е обусловило становището му за прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при индивидуализацията на наказанието. Същото е намалено по размер в частта относно лишаването от свобода и отменено относно кумулативното наказание глоба от 2000 лв., което на осн. на чл. 55, ал. 3 от НК не е наложено от въззивния съд. Апелативният съд е възприел тезата на защитата за категоричен превес на смекчаващите обстоятелства, като е отчел и наличието на изключително такова, а именно влошеното здравословно състояние на подсъдимата, в кумулативна даденост с несъответствието на предвидения специален минимум на лишаването от свобода с тежестта на извършеното деяние и е редуцирал наказанието лишаване от свобода на десет месеца. В това отношение са взети предвид напредналата възраст на подсъдимата и влошеното й здраве, семейното й положение, вдовица с болен син и дъщеря с психични проблеми и малкото количество рискови наркотични вещества, предмет на престъпното държане, както и чистото й съдебно минало в резултат на амнистия. ВКС намира, че преценката на въззивната инстанция за това, че приложимата норма за индивидуализация на наказанието е чл. 55 от НК е основана на правилно отчетената тежест на отегчаващите и смекчаващи и обстоятелства, в които превес имат последните. Наказанието е отмерено изключително в полза на подсъдимата, като е определено само основно наказание, а допълнителното наказание не е наложено. Съдът е индивидуализирал лишаването от свобода като е изложил мотивирани съображения в подкрепа на определения размер и е коригирал неправилно отчетените от първия съд отегчаващи обстоятелства. Наложената санкция не се явява явно несправедлива и не са налице основания за намаляване на определеното наказание. С оглед изложените съображения, въззивното решение, с което е изменена присъдата на първата инстанция е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение