Решение № 10285 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13598/2018 г.

Решение № 10285 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13598/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Пловдив против решение № 1860/20.08.2018 г. по адм. дело № 3500/2017 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 5, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – М. Василева, от [населено място] чрез адв. Сираков изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор с подробно развити съображения и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационното оспорване. Посочва, че следва да бъде признат за учителски стажът на страната придобит за процесните периоди на длъжността "диригент" към ОК на ДКМС и "диригент" към Детско юношески фолклорен ансамбъл гр. Смолян, както това е приел първоинстанционният съд. Различна е обаче правната квалификация, по която е възникнало правото на пенсия. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1860/20.08.2018 г. по адм. дело № 3500/2017 г. Административен съд – Пловдив е отменил решение № 2153 – 15 – 249/21.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е била отхвърлена жалбата на М. Василева, от [населено място] срещу разпореждане № [ЕГН] / 11.09.2017 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. Изпратил е преписката на директора на ТП на НОИ – Пловдив за издаване на нов акт по изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Решението е правилно по своя резултат. По делото е установено, че с разпореждане № [ЕГН] /11.09.2017 г. ръководител "ПО" при ТП на НОИ е отпуснал на М. Василева лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.04.2017 г. От придобития от лицето осигурителен стаж за времето 30.05.1976 г. – 16.04.2017 г. с продължителност 39 г., 10 м. и 28 дни пенсионните органи са признали за учителски стаж 23 г., 08 м. и 10 дни. Спорът между страните е дали трябва да бъде зачетен като учителски стаж придобития такъв от Василева от 06.11.1978 г. до 01.01.1990 г., положен на длъжност "диригент" към ОК на ДКМС – Смолян с продължителност 11 г. 01 м. 25 дни; от 01.01.1990 г. до 01.07.1991 г. на длъжност "диригент" към Детско юношески фолклорен ансамбъл гр. Смолян (ДЮФА) с продължителност 01 г. 06 м.; от 01.07.1991 г. до 20.05.1994 г. на длъжност "учител – художествен ръководител" към Детско юношески фолклорен ансамбъл гр. Смолян (ДЮФА) с продължителност 02 г. 10 м. 19 дни. Съгласно § 9 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. По делото е безспорно установено реалното полагане на процесния осигурителен стаж в учебни заведения и детски музикални ансамбли, като естеството му е свързано с възпитание на деца от основния курс на обучение. За М. Василева е налице и необходимата педагогическа квалификация. По аргумент на чл. 15 от Указ 330 за народната просвета (обн. Изв. Бр. 90 от 09.11.1954 г. отм. ДВ бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Закона за народната просвета (обн. ДВ бр. 218 от 1948 г. отм. ДВ бр. 86 от 18.10.1991 г.) административният съд, обосновано е приел, че след като длъжността е била изпълнявана от лице, с педагогическо образование, при ненормиран 8-часов работен ден и е включвала учителски функции за възпитание на деца от 1 до 8 клас в различни учебни заведения, придобитият по нея осигурителен стаж следва да бъде зачетен като учителски. В този смисъл първоинстанционният съд се е позовал на безпротиворечивата и последователна съдебна практика при тълкуването и прилагането на материалния закон. Като е уважил жалбата и е изпратил административната преписка на компетентния административен орган за издаване на нов акт при спазване на дадените задължителни указания, Административен съд - Пловдив е постановил законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. При изписването на диспозитива на съдебното решение е допусната неточност. Административният съд, изпращайки преписката на административния орган неточно е посочил разпоредбата на § 5 от ПЗР на КСО вместо относимата за спора разпоредба на чл. 69в от КСО, която е действащо материално право, считано от 01.01.2016 г. и която пенсионните органи следва да съобразяват. Отчитайки, че посоченият диспозитив не е по съществото на спора, а касае процесуално действие (правна последица) от решението по съществото на спора, допуснатият порок не рефлектира върху валидността, допустимостта и правилността на съдебния акт. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответницата по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие серия СМ № 0000016224/09.03.2019 г.) възлизат на сумата от 400, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение