Решение № 13189 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5363/2018 г.

Решение № 13189 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5363/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на М. Х., осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Нунки – М. Ханджиев" със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ж. к. "Чародейка", ул. "Филип Станиславов" № 7, подадена чрез процесуалния му представител адв. Минчева, срещу решение № 477/09.03.2018 г. по адм. д. № 2948/2017 г. на Административен съд /АС/ – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 389-ОП/21.09.2017 г., издадена от и. д. директор на Дирекция "Контрол" на ТД на НАП- Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на обект – бензиностанция, находящ се в гр. Русе, ул. "Филип Станиславов" № 7 за срок от десет дни, като на основание чл. 186, ал. 1 ЗДДС е забранен достъпът до него. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че нарушението е отстранено в период, който предхожда издаването на заповедта за налагане на ПАМ, а това изключва необходимостта от налагането й. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което да отмени оспорената заповед и да се присъдят на жалбоподателя направените разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационна жалба - директорът на Дирекция "Контрол" на ТД на НАП- Варна оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Андонова по съображения, изложени в писмено становище, депозирано по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК, и заявява искане да бъде отхвърлена касационната жалба против решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение АС – Варна е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, като е изложил следните мотиви: При извършена проверка на 19.09.2017 г. е установено, че в периода от 01.01.2016 г. до 06.08.2016 г. търговецът като лице по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства в приложимата й редакция е извършвал зареждане на превозни средства за собствени нужди с течни горива, без да има въведена в експлоатация и регистрирана в НАП електронна система с фискална памет /ЕСФП/. ЕСФП и нивомерната система са въведени в експлоатация и регистрирани в НАП на 07.08.2017 г. Това обстоятелство обосновава извод за осъществено нарушение по чл. 7, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 от същата наредба и по чл. 118, ал. 8 и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, с оглед, на което са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. Това е така, защото при налагането на ПАМ в случая административният орган действа при условията на обвързана компетентност. По делото няма спор относно факта, че нарушението е преустановено от самия търговец преди издаването на заповедта, но не е налице правна норма, регламентираща отпадане на необходимостта от налагането на ПАМ при преустановяване на нарушението. Целта на ПАМ, регламентирана в чл. 22 ЗАНН, свързана с предотвратяване на следващи нарушения, се постига и по отношение на деяния, чието проявление е приключило. Срокът на налагане на ПАМ е целесъобразно определен с оглед тежестта на нарушението, продължило повече от 13 месеца. Настоящата касационна инстанция преценява като неправилни изводите на първостепенния съд, поради следното: Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС ПАМ "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Касаторът не оспорва фактическата констатация, че в периода от 01.01.2016 г. до 06.08.2016 г. е извършвал зареждане на превозни средства за собствени нужди с течни горива, без да има въведена в експлоатация и регистрирана в НАП ЕСФП. С потвърждение № 3842397/07.08.2017 г. в НАП са регистрирани и въведени в експлоатация ЕСФП и нивомерна система, т. е. нарушението е преустановено преди издаване на заповедта за налагане на ПАМ от 21.09.2017 г. При тези фактически данни неправилно първоинстанционният съд е приел, че приложената мярка изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 ЗАНН, а именно предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Безспорно тези, свързани с преустановяване на административното нарушение и преустановяване на вредните последици в случай на вече преустановено административно нарушение няма как да бъдат осъществени, поради което и не са коментирани от съда. Доколкото запечатването на търговския обект за 10 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган след преустановяването на нарушението, то това има характер на наказание за вече извършеното такова, а ПАМ не е наказание. За такова административно нарушение /по чл. 118, ал. 8 ЗДДС/ в чл. 185, ал. 2 ЗДДС е предвидена имуществена санкция. Административните наказания съгласно чл. 12 ЗАНН се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани, т. е. те също изпълняват предохранителни цели. С оглед изложеното настоящият касационен състав намира, че наложената ПАМ с оспорената заповед на и. д. директор на Дирекция "Контрол" на ТД на НАП- Варна не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, за които е наложена, тъй като към момента на прилагането й, административното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, е преустановено /виж в този смисъл и решение № 2474 от 09.03.2015 г. по адм. д. № 5881/2014 г. на първо отделение на Върховния административен съд/. Така изложените съображения обосновават извод за неправилност на оспореното първоинстанционно решение, поради неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същественото на спора, с което да се отмени заповедта за налагане на ПАМ. При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските, направени от него за двете съдебни производства, представляващи адвокатско възнаграждение и платени държавни такси. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение