Решение № 391 от 14.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10286/2013 г.

Решение № 391 от 14.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10286/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи ( ЗМВР). Образувано е по жалба на Добромир Георгиев Димитров от град Добрич срещу заповед № К-6251/06.06.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) и чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е прекратено служебното правоотношение с МВР в качеството му на държавен служител - старши разследващ полицай в ОДМВР към отдел "Досъдебно производство" - Добрич, категория Г - II степен. Чрез процесуалния си представител адв. Апостолова жалбоподателят е релевирал в жалбата доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и несъответствие с целта на закона. Иска се същата да се уважи и заповедта да бъде отменена. Моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Райкова оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, намира същата за допустима. След като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: С оспорената заповед № К-6251/06.06.2013 г., министърът на вътрешните работи, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - нарушение на служебната дисциплина и използване на служебното положение за лична облага или облага на трети лица и деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата, както и на основание чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното правоотношение в МВР на инспектор Димитров - старши разследващ полицай към отдел "Досъдебно производство" при ОДМВР - Добрич. В мотивите на заповедта е посочено, че дисциплинарното наказание се налага за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че на 05.04.2013 г. старши инспектор Добромир Георгиев Димитров, в качеството си на чл. на комисия, определена със заповед бег. № З-173/27.03.2013 г. на директора на ОД на МВР - Добрич, е подписал "констативен протокол за унищожаване на веществени доказателства, представляващи неакцизни стоки" рег. № 16725/05.04.2013 г., като същевременно част от веществените доказателства не били унищожени, а умишлено и с цел присвояване са били изнесени от склада за веществени доказателства, находящ се в сградата на ОД на МВР - Добрич и са били транспортирани с личните автомобили на инспектор Миглена Колева Тодорова и инспектор Добромир Георгиев Димитров до дома на главен разследващ полицай Севдалин Георгиев Събев, откъдето са били иззети при проведеното претърсване от следовател, с което служителят е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на трети лица и е нарушил т. 4, 7, 8, 31 и 33в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съдът е установил, че жалбоподателят е работил по служебно правоотношение като старши разследващ полицай към отдел "Досъдебно производство" при ОДМВР - Добрич. Установено е също така, че с присъда 26/28.11.2012 г. по нохд № 967/2010 г. по описа на Районен съд - Добрич, влязла в сила на 14.12.2012 г. на основание чл. 172б, ал. 3 от НК е отнет предмета на престъплението - подробно описани в диспозитива анцузи, блузи, елеци, панталони, тениски и др. спортни облекла със знаци "Adidas" и "Nike" и е постановено унищожаването му. Със заповед рег. № з-1173/27.03.2013 г. на директора на Областна дирекция на МВР - град Добрич е определена във връзка с присъдата е определена комисия в състав: председател - жалбоподателят Севдалин Георгиев Събев и членове - разследващ полицай Миглена Колева Тодорова и старши разследващи полицаи Добромир Георгиев Димитров и Добромир Иванов Димитров, всички от отдел "Досъдебно производство" при ОДМВР - Добрич, която в срок до 19.04.2013 г. да предприеме действия по унищожаването на иззетите веществени доказателства по досъдебното производство, като се състави констативен протокол за извършените действия, съгласно Методически указания с рег. № 14367/24.03.2011 г. Доказани са фактите, че Комисията се е събрала на 05.04.2013 г. за изпълнение на задачата преди обяд, като първо подписали констативния протокол за унищожаването на всички отнети спортни облекла и след това започнали унищожаването им като продължили да работят до обед и прекъснали за обедна почивка. По време на работата Миглена Тодорова и Севдалин Събев изразили мнение, че не трябва да се унищожават всички дрехи, а могат да вземат част от тях, на което предложение другите двама членове на комисия реагирали с възражение, че трябва да се унищожат всички дрехи. Събев и Тодорова продължили да настояват на предложението си. Добромир Георгиев Димитров и Добромир Иванов Димитров по време на обедната почивка решили да уведомят началника на отдела Евгения Стоянова за това, че Тодорова и Събев искат да отделят част от дрехите за лично ползване и да не ги унищожават и същата била уведомена от тях, която им отговорила да не правят глупости, да унищожат всичко и да го изхвърлят. След обедната почивка унищожаването на дрехите продължило, но комисията го преустановила преди да бъдат унищожени всички отнети вещи. Събев разпоредил изнасянето на всички дрехи от сградата - както на унищожените, така и на неунищожените. Чувалите били натоварени на личните автомобили на Тодорова и Добромир Георгиев Димитров, като неунищожените екипи били разтоварени в дома на Събев по негово разпореждане, от където в последствие били иззети с протокол за претърсване и изземване. В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Добромир Иванов Димитров и Калин Станимиров Рачев, които установяват следните факти: Свидетелят Димитров е колега на жалбоподателя и също е участвал в комисията по унищожаването на иззетите вещи. Свидетелят Димитров е изготвил Методическите указания, по които се извършва унищожаването на веществени доказателства. На 5.04.2013 г. преди 10:00 ч. Миглена Тодорова /също чл. на комисията /го извикала в кабинета си, за да подпише констативния протокол за унищожаване на веществените доказателства по въпросното досъдебно производство. Малко след 10:00 часа цялата комисия се е събрала в склада, където са били веществените доказателства и са започнали унищожаването на спортните екипи. В хода на унищожаването Миглена Тодорова и Севдалин Събев започнали да мерят някои от стоките, и подмятали, че било грехота всичко да се унищожава, че имало хубави неща сред тези дрехи. Димитров реагирал остро и ги предупредил, че той не може да допусне такова нещо. Севдалин Събев подхвърлил ключова фраза - "след като вие (Добромир и аз) не ги искате, аз ще ги занеса в нас". Към 11:30 ч. са били унищожени около една четвърт от дрехите и комисията взела решение да прекъсне работа за обедна почивка. Свидетелят Димитров и жалбоподателя взели решение да се обадят на Евгения Стоянова (която е началник-отдел "Досъдебно производство"), за да я предупредят за евентуални намерения да не се унищожават част от веществените доказателства. Свидетелят Димитров се обадил по телефона на Стоянова и след като й разказал да "идеята", тя го уведомила, че жалбоподателя вече я е уведомил. Впоследствие Евгения Стоянова се обадила на свидетеля около 3 или 4 пъти, като искала обяснения за подробности, тъй като по това време тя е била в гр. Балчик. Унищожаването продължило до около 14:00 часа, като след обяд Миглена Тодорова и Севдалин Събев започнали да пълнят чували с неунищожени екипи. През същото време Добромир Иванов и Добромир Георгиев напълнили два -три чувала с нарязани дрехи, а Миглена и Севдалин около четири чувала с несрязани дрехи, които ги занесли до автомобила на Миглена, спрян пред районното управление. Чувалите с нарязани дрехи били сложени в колата на жалбаподателя - "Шкода Фабия", след това двамата ги изхвърлили в кофи за смет. Двата автомобила потеглили заедно и стигнали до дома на Събев, където Събев и Тодорова пренесли чувалите зад дървените порти, в подобно на мазе помещение. Според свидетеля Димитров и жалбоподателя са карали след автомобила на Меглена Тодорова по две причини - първата, тъй като са комисия и до последно трябва да са заедно и втората е, че трябвало да разберат какво ще се случи с вещите. Свидетелят Рачев заявява, че е бил колега на жалбоподателя, не е участвал в комисията по унищожаване на веществените доказателства. На 05.04.2013 г. (петък) около 17:00 ч. му се е обадил началникът на отдел "Досъдебно производство" - комисар Евгения Стоянова и му разпоредила да отиде в кабинета й, заедно с колегата Добромир Георгиев Димитров. Там в негово присъствие жалбоподателя е разказал фактите, които са посочени от свидетеля Георгиев. По делото е приложена и присъда от 31.03.2014 г. по нохд № 2238/2013 г. на районен съд Русе, от която се установява, че жалбоподателя е признат за невиновен за престъпление по чл. 311, ал. 1, т. 1 и чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК, затова, че на 05.04.2013 г. е удостоверил в протокол за унищожаване на веществени доказателства тяхното унищожаване, както и че в качеството си на длъжностно лице е присвоил движими вещи, държавна собственост. Посочената присъда към момента на приключване на административното съдебно производство не е влязла в сила. При така приетите и обсъдени писмени и гласни доказателства, съдът прави следните правни изводи: Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган /министърът на вътрешните работи/ и в предписаната от закона писмена форма. При издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила. Директорът на ОДМВР - Добрич е изготвил предложение рег. № 17193/09.04.2013 г. до министъра, за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Със заповед рег. № К-3995/12.04.2013 г. министърът е разпоредил образуването на дисциплинарно производство, отстранил е временно от длъжност жалбоподателя, определил е състав на дисциплинарно разследващ орган /ДРО/ и дал срок за приключване на производството. ДРО изготвил и изпратил до Димитров покани рег. № 17987/15.04.2013 г., рег. № 18679/19.04.2013 г. и рег. № 19639/24.04.2013 г. за даване на писмени обяснения по случая, надлежно връчени му. Димитров е депозирал писмени обяснения на 22.04.2013 г. В дисциплинарната преписка са събрани писмени и гласни доказателствени средства, въз основа, на които е изготвена обобщена справка рег. № 19687/26.04.2013 г. Димитров е дал още веднъж писмени обяснения на 29.04.2013 г. след запознаване с обобщената справка от 26.04.2013 г. Изготвено е и становище рег. № 20987/09.05.2013 г. за наличие на основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР, изходящо от дисциплинарно разследващия орган до Министъра на вътрешните работи, последвано от издаване на оспорената заповед. В жалбата се правят оплаквания, че жалбоподателят не е извършил виновно деянията, които са квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина. Така направените оплаквания са неоснователни по следните съображения: Дадените пред дисциплинарноразследващия орган обяснения, надлежно приобщените към него показания на Севдалин Георгиев Събев, Добромир Иванов Димитров, Евгения Стоянова и на жалбоподателя, констативен протокол за унищожаване на веществени доказателства, представляващи неакцизни стоки, протокол за претърсване и изземване с фотоалбум към него. Не могат да бъдат кредитирани обясненията на членовете на комисията, че изнасянето на неунищожените дрехи е извършено поради липса на обективна възможност да ги унищожат до края на деня и с намерение да ги унищожат в дома на Събев, поради противоречието им с посочените по - горе гласни доказателствени средства. Освен това в показанията си пред съда свидетелят Добромир Иванов, потвърждава обстоятелството, което е посочено в изготвената Справка за задействане на охранителната система в склада, на 05.04.2013 г., че комисията е работила по унищожаването на веществените доказателства през времето от 10,15 ч. до 11,26 ч. и от 14,05 ч. до 14,35 ч. или общо 1 час и 41 минути, като не са били налице пречки тя да продължи дейността си и след разпита на свидетеля, който жалбоподателят е бил призовал за разпит в 15,00 ч. Освен това не може да бъде прието за достоверно твърдението, че протоколът за унищожаване на веществените доказателства, който е подписан от членовете на комисията и съставен на 05.04.2013 г., е могло да бъде съставен предварително, като може да бъде изведен на следващия работен ден, поради съществуваща практика за този начин на действие в ОД на МВР Добрич. Тези твърдения са в противоречие с правилата в Методическото указание за организацията и контрола по унищожаването на задържани, отнети или изоставени в полза на държавата веществени доказателства по досъдебни производства, представляващи акцизни или неакцизни стоки, утвърдена от директора на ОД на МВР Добрич на 24.03.2011 г. В Методическото указание изрично е предвиден реда, начина, мястото и поредността на извършваните действия от органите на досъдебното производство, които са нарушени от жалбоподателя. Съставянето на протокол за унижощаване на стоките и регистрирането му следва да бъде извършено в деня, когато работата действителна е свършена. В тази насока следва да бъдат обсъдени показанията на разпитаните свидетели Димитров и Рачев, които твърдят, че жалбоподателя и неговия колега Добромир Иванов Димитров са уведомили неколкократно по телефона началника на отдел "Досъдебно производство" Евгения Стоянова за намерението на Събев и Тодорова да вземат част от веществените доказателства и да ги закарат в дома на Събев. Съдът дава вяра на така дадените показания, но те не могат да обосноват липсата на виновно поведение /умисъл/ за извършване на дисциплинарното нарушение от страна на жалбоподателя, предвид наличието на фактически действия, извършени от него, които доказват виновно поведение. Само уведомяването на началника на отдела не е достатъчно, за да се приеме, че жалбоподателя се е противопоставил на действията на колегите си. Той е придружил същите със собствения си лек автомобил до дома на Събев, където са били оставени вещите, което поведение води до извод, че дори да не е присвоил част от вещите, той се е съгласил с поведението и намерението на своите колеги. Обстоятелството, че жалбоподателя е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпления по чл. 202 и чл. 311 от НК именно поради липса на умисъл за това, че е съставил документ с невярно съдържание /протокол за унищожаване/ с цел имотна облага е относимо само по отношение на престъпленията. Съставянето на протоколът за унищожаване преди приключването на това задължение може да не осъществява състава на престъплението по чл. 202 от НК от субективна страна, но самото неспазване на Методическото указание представлява дисциплинарно нарушение, за което е предвидена дисциплинарна отговорност. Същите изводи са относими и по отношение за липсата на умисъл за нарушение, поради недоказано наличие на имотна облага в полза на жалбоподателя. Получаването на имотна облага и доказването на такава е предмет на наказателното разследване, но не и на административното производство. Жалбоподателят е наказан дисциплинарно за нарушаване на вменените му служебни задължения, с което е нарушил етичните правила за поведение на държавните служители. Предвид представените доказателства за публикации за случая в медиите, е налице основание да се приеме, че обществеността е информирана за извършените нарушения от жалбоподателя, който с поведението си е уронил името и престижа на институцията, в която работи. Ето защо следва да се приеме, че нарушенията, установени от административния орган, обосновават наличието на основанията на чл. 227, ал. 1, т. 7 предложение първо и т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и за санкционираните му с най - тежкото дисциплинарно наказание. Поради това дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в съответствие със закона. Обосновани са и правните изводи на дисциплинарнонаказващият орган за съответствие на нарушенията с разпоредбите на материалния закон. Нарушенията на т. 4, 7, 8 и 31 от Етичния кодекс осъществяват състава на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, тъй като е довело уронване на престижа на институцията - както пред правоохранителните органи, извършили първоначалните следствени действия по воденото досъдебно производство, така и пред обществото. За нарушенията по чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР единственото възможно предвидено в закона дисциплинарно наказание е "уволнение", поради което материалният закон е спазен. Предвид на изложеното, оспорената заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от ответника за присъждане на разноски по делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 3 на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно изменението й с ДВ бр. 28/2014 г. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение