Решение № 6219 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9565/2012 г.

Решение № 6219 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9565/2012 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 42 от 05.07.2012 г. по адм. дело № 92/2012 г. на Административния съд - Силистра/неправилно в касационната жалба е написан номера № 42 на решението, вместо № 111/. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Ариес" ЕООД, гр. Силистра, в депозирано по делото писмено становище от процесуалният представител адв. Иван Антонов изразява становище за неоснователност и моли да бъде отхвърлена жалбата, ведно с законните последици. Не са представени доказателства за направени съдебни разноски в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на "Ариес" ЕООД, гр. Силистра, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/7187 от 25.07.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо получена от жалбоподателя по подадено от него заявление с УИН 19/300509/34167 за единно подпомагане за площ за 2009 г., в размер на 1483,78 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт не съдържа необходимите мотиви, издаден е в противоречие с разписаните процедурни правила при ограничаване на правото на участие на адресата си и противоречи на материалния закон. Изложените в него фактически констатации, които следвало да са довели до разпореденото в диспозитива на акта, не можели да заместят липсата на мотиви. Изложените като такива се ограничавали до посочването на приложими правни норми от ЗПЗП и Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на ИСАК, Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. и Регламент (ЕО) № 73/2003 г. и Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. Не ставало ясно защо вече одобрените площи са приети за недопустими за подпомагане и какви критерии са приложени за този различен извод, нито основанието и методиката, по която е определен размерът, както причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена. Съдът направил извод, че това са привидни мотиви, които приравнил като липса на такива, тъй като е довело до ограничаване на правото на защита, както и до невъзможност да се извърши преценка на законосъобразността на акта. В обстоятелствената част на АУПДВ не били посочени кои точно площи са обявени за недопустими, по какви причини е прието, че попадат в недопустимия слой и каква е площта им. Съдът е приел също, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорвания акт - нарушение на чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Развити са доводи и за други допуснати при постановяване на акта съществени процесуални нарушения, като непровеждане на допълнителни административни процедури по чл. 24, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., явяващи се задължителни при констатирани нередности, установени с кръстосаните проверки. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсвали доказателства за умишлено деклариране от страна на жалбоподателя, което го освобождавало от санкция, съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", не се съдържат, както правилно е приел решаващият съд. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК", с която Разплащателната агенция е "длъжна да се съобрази". При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г., ответникът в настоящото производство, е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време, след подаването на заявлението, са извършени "административни проверки" на заявленията, в резултат на които е "намалена годната за подпомагане площ". На това основание част от оторизирана субсидия на бенефициента - в размер на 258,04 лв. - се явява "недължимо изплатена", тъй като "е била платена за недопустими за подпомагане площи". Следва да се има предвид, че при подаване на заявленията си за подпомагане за кампания 2009 г., в ИСАК е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. Слоят за допустимост е изработен чрез интерпретация на ортофото изображения на територията на страната и чрез съпоставка на данните от декларираните площи през кампаниите 2007 и 2008 г. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП, Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си бенефициентът е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Съгласно чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Това е било абсолютно необходимо, с оглед на факта, че през 2009 г. са били извършени кръстосани проверки, които са установили, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане, а проверката от м. 12.2010 г. ги обявява за недопустими. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е основание за отмяна на атакувания акт. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил земеделския производител за започналото административно производство, и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. При така изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,