Решение № 3443 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11929/2011 г.

Решение № 3443 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11929/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община против решение № 3086/22.06.2011 г. по адм. дело № 9311/2010 г. на Административен съд София - град, с което е изменен негов акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци рег. № РД-22-20/03.09.2009 г. като размерът на задължението е определен на 5209,44 лева, със съответните лихви за забава. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, "Интернешънъл Асет Банк" - АД - клон Кремиковци, гр. София счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че средствата по платежно нареждане реф. № МО1713/13.05.2008 г. макар и изрично предназначени за погасяване на задължението за ТБО за 2006 г. следва да покрият разликата за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2003 г., а не както е приел административния съд тази за 2006 г. и в този смисъл неправилно е допуснал изменение на атакувания акт. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени оплакванията, становищата и заключенията на страните, събраните по делото доказателства, указанията дадени от Върховния административен съд с решение № 13626/15.11.2010 г. по адм. дело № 5456/2010 г., прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци рег. № РД-22-20/03.09.2009 г. кметът на Столична община е определил задължение на "Интернешънъл Асет Банк" - АД - клон Кремиковци, гр. София в размер на 8150,19 лева за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. ведно с начислените лихви за просрочие. При първото разглеждане на спора Върховният административен съд е дал указания за прилагането на чл. 169, ал. 3 от ДОПК досежно начина на погасяване на задълженията при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно. Тези указания са съобразени от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, който с помощта на назначена съдебно-счетоводна експертиза е определил дължимия размер ТБО за 2006 г. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и законосъобразно съдът се е позовал на него при разрешаване на висящия правен спор. Правилно е съобразил задълженията за плащане като резултатна величина от установения размер на ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване, съобразявайки погасената част от тях, предвид извършените в годините плащания, включително и във връзка с новопредставените доказателства при новото разглеждане на делото. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение