Решение № 2333 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10137/2016 г.

Решение № 2333 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10137/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Ф., гражданин на Афганистан срещу Решение № 4684 от 04.07.2016 г., постановено по адм. д. № 3927 по описа на Административен съд - С. - град (АССГ) за 2016 г., първо отделение, 5 състав. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Решение № 1330 от 16.03.2016 г., издадено от и. д. председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Предвид изложеното в касационната жалба следва да се приеме, че се твърди постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не бил санкционирал допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с пропуска му да изследва фактите във връзка с личното положение на Е. Ф., както и обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване и реалната ситуация в страната по произход. По тези и останалите развити в жалбата съображения, отразени по - долу, се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Представя писмени доказателства и справка за обстановката в Афганистан. Обръща внимание на настъпилото ново обстоятелство по отношение на Е. Ф. - преминаването му от Исляма в Християнската религия, което твърди, че е установено и доказано с неоспорени писмени доказателства. Акцентира върху причините за късното приемане на Християнството и на влошаващата се ситуация в Афганистан. Ответникът - и. д. председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. По същество моли обжалваното решение на остане в сила. Представя актуална справка за обстановката в Афганистан. Подчертава, че се касае за "последваща молба" за закрила - трета поредна молба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореното от Е. Ф. административно решение е издадено от компетентен орган, който правилно е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липсата на материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Приел е, че от изявленията на Е. Ф. се установява, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение, както и че липсват данни за нечовешко или унизително отнасяне. Наред с това е посочил, че молбата на Е. Ф. е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, като в предходните производства твърдяната от лицето причина за напускане на Афганистан, свързана с връзката, която имал със своя братовчедка е обсъждана, в това число от АССГ и от Върховния административен съд. Съдът е посочил, че наред с преценката на информацията за държавата по произход и тази на фактите, свързани с личното положение на лицето, при съобразяване на това, че от него не са получавани лични заплахи срещу живота и личността му, а и предвид тълкуването на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело № С-465 от 2007 г., се обуславя извод, че не се установяват предпоставките на закона за предоставяне на закрила. Единственият нов довод, свързан с настъпилата промяна в религията на лицето е възприет от съда като свързан с желанието на Е. Ф. да остане в България на всяка цена. Съдът приел, че смяната на религията е само привидна, доколкото желанието за това е възникнало след получаване на последното решение от Върховния административен съд, с което на Е. Ф. е отказан статут. Наред с това, съставът на АССГ е съобразил и казаното от него по време на интервюто и в съдебно заседание пред първата инстанция, че не посещава църква. Предвид всичко изложено, в заключение, съдът е приел, че изложените от кандидата причини за нежеланието му да се върне в страната си по произход не са обусловени от страх от преследване, поради което жалбата му е счетена за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните оплаквания, че първоинстанционният съд не е мотивирал надлежно съдебния акт и в нарушение на чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс не е преценил обстоятелствата и фактите, които се отнасят до бежанската история на настоящия касационен жалбоподател, която освен това не била съотнесена към обстановката в държавата му по произход. Неоправдано се твърди, че съдът не е разгледал поотделно и в съвкупност изложените от лицето факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на анализ на приобщените по делото доказателства, при съобразяване на факта, че се касае за последваща молба за закрила и отчитане на казаното от Е. Ф. във връзка с твърдяното ново обстоятелство, както в хода на административното производство, така и пред съда. Съставът на АССГ е направил извод, че не се установяват предпоставките на закона за предоставяне на закрила, като изрично е посочил, че извършва преценка на фактите, свързани с личното положение на молителя, наред с преценката на обстановката в държавата на произход при съобразяване тълкуването, дадено от СЕС по дело № С-465 от 2007 г. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че по делото не била събрана подробна информация относно състоянието на сигурността в Афганистан, като наред с това не била обсъдена и съобразена информацията от жалбата до АССГ за ситуацията в тази страна и по-специално за положението на лицата, които са сменили религията си. В хода на първоинстанционното производство е приобщена Справка относно И. Р. А., изготвена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, а информацията от първоинстанционната жалба относно положението на лицата които са сменили религията си, всъщност е счетена за ирелевантна от АССГ предвид обоснованото в решението негово становище, че смяната на религията е само привидна. Тези изводи на първоинстанционния съд се споделят от настоящия състав. Касационният жалбоподател не е дал задоволително обяснение на съществуващите противоречия в неговите изявления, направени в хода на административното производство и пред съда. По време на проведеното на 19.01.2016 г. интервю Е. Ф. разяснява, че не посещава редовно църква, тъй като след получаване на окончателен отказ от българския съд не смеел да се разхожда много навън, за да не го задържи полицията. Този отказ всъщност представлява Решение № 13503 от 12.11.2014 г., постановено по адм. д. № 1380 по описа на Върховния административен съд за 2014 г., с което е оставено в сила Решение № 6777 от 07.11.2013 г., постановено по адм. д. № 5987 по описа на АССГ за 2013 г. С последното е била отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение № 711 от 17.05.2013 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. В същото време представеното от Е. Ф. свидетелство за свето кръщение носи датата 17.07.2015 г., а към този момент се установява, че той вече е подал поредната си молба за предоставяне на закрила в Р. Б. с рег. № УП 3764 от 13.07.2015 г. Отделно от това, в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, провело се на 23.06.2016 г. Е. Ф. обяснява, че след като се кръстил в църквата "край М. С." повече не е ходил там, защото непрекъснато бил на работа. Във връзка с така казаното пред длъжностното лице от ДАБ и пред съда, Е. Ф. не дава задоволително обяснение и на противоречието, което се констатира между така казаното от него относно причините, че не ходи на църква и съдържанието на неподписаното удостоверение, което представя пред касационната инстанция, за да установи тъкмо обратното. С това удостоверение, впрочем, се прави опит за недопустимо приобщаване към делото на свидетелски показания в писмен вид. Правилно е прието в обжалваното решение, че по отношение на Е. Ф. не съществуват реални заплахи за преследване от каквото и да било естество, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Предвид приетото по-горе по отношение твърдяното от лицето ново обстоятелство, няма обоснован страх и от бъдещо преследване в тази връзка. Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Е. Ф. за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно е прието, че липсват доказателства кандидатът за закрила да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. За да бъде предоставена субсидиарна закрила на едно лице на основание чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, респ. чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за такава закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Такова установяване по отношение на Е. Ф. не е направено. Опасностите, на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай, а и предвид приетото по-горе във връзка с твърдяното от лицето ново обстоятелство не се индивидуализира заплаха за живота на кандидата за закрила. Не се установява спрямо него да са налице сериозни и потвърдени основания, за да се счете, че единствено с присъствието си на територията на Афганистан той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Такива доказателства по делото не са представени и липсват основания да се приеме, че в Афганистан е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Наред с всичко изложено, доколкото в настоящия случай се касае за последваща молба за закрила, то обектът на изследване за приложението на материалния закон се отнася до наличието въобще на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или относно държавата на произход, и преценката на тяхната основателност. В случая и трите посочени обстоятелства липсват. Предвид така приетото, правилни са изводите на състава на АССГ за законосъобразност на спорното административно решение. По тези съображения и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението предмет на касационен контрол като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение