Решение № 63 от 3.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2367/2018 г.

Решение № 63 от 3.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2367/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. В. срещу решение № 1163/22.02.18 по г. д. № 8731/17 на Софийски градски съд, I-ви бр. с., с което, след отмяна на решение № 62095/14.03.17 по г. д. № 50392/15 на СРС, 91 с., в частта за определяне на режим на лични контакти на касатора с малолетното дете Г. С. В., е определен следния нов такъв: бащата Д. В. има право да вижда детето Г. В. всяка трета събота и неделя на месеца за времето от 10. 00 ч. до 16. 00 ч., без преспиване, в присъствието на майката А. В. или на посочено от нея пълнолетно лице. Моли се за отмяната му, като се излагат твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон. Ответната страна А. В. оспорва жалбата. С определение № 18/9.01.19 по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване във връзка със задължението на съда да следи служебно за своята международна компетентност. Първоинстанционното производство е образувано по подадена на 24.08.15 г. искова молба от А. Ж. В. срещу Д. С. В. с искане за прекратяване на сключения между страните /в К., щат Н., Съединени американски щати (САЩ)/ граждански брак, предоставяне на родителските права върху роденото от брака /в Е. Г. В., щат И., САЩ/ дете Г. С. В. на майката, лишаване на бащата от родителски права /впоследствие тази претенция е отделена за разглеждане в друго производство, за което няма данни/, присъждане на издръжка и промяна на фамилното име на съпругата с предбрачната й фамилия. По делото е безспорно, че до 5.05.15 страните и малолетното им дете са живели в САЩ /първоначално заедно, а впоследствие отделно (през 2014 г. съпругата и детето са напуснали семейното жилище), а на посочената дата майката и детето са се прибрали в България, където са се установили трайно и живеят и понастоящем. С обжалваното решение - имащо за предмет определения от първоинстанционния съд режим на лични контакти с бащата /предвид предоставянето след постановения от СРС развод на родителските права на майката/ - въззивният съд, като е съобразил, че контактите на Д. В. с детето са прекъснати поради отношението, което е имал към него и майка му, и във връзка с което у детето се е появила силна тревожност (със симптоми от повече от 5 г. назад) и нежелание за контакти - поради физическото, психическото и вербалното насилие, което бащата е упражнявал над него, е определил по-рестриктивен режим съобразно посоченото по-горе. За своята международна компетентност съдът следи служебно /чл. 15 ГПК/, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими други международни актове. В случая спорът е отнесен към българския съд на 24.08.15 г., като към настоящия момент делото е висящо единствено в частта, с която, предвид предоставянето на родителските права на майката, е определен режим на лични контакти на детето с бащата. Същевременно пред касационна инстанция се прилагат документи /заповед от 6.02.15 на Окръжен съд на осемнадесети съдебен окръг, щат И. - с която е наредено на А. В. да върне малолетно дете Г. С. В. в И. в рамките на 7 дни; копие от решение на Окръжен съд на осемнадесети съдебен окръг У., окръг Дюпейдж, И., САЩ, от 24.09.15, постановено по молба на Д. В. от 15.06.14, касаещо разтрогването на брака на страните и уреждане на отношенията между бившите съпрузи, в това число родителската отговорност - с което "попечителството" над роденото от брака дете е предоставено на бащата; копия от протоколи от съдебни заседания и решения по г. д. № 1992/16 на СГС и г. д. № 4904/16 на САС - с които е отхвърлена молбата на Д. В., подадена чрез Министерство на правосъдието в качеството му на централен орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.80 г., за връщане на малолетното дете Г. С. В. в провинция Е. Г., окръг К., щат И., САЩ/ - според които преди образуването на производството пред СРС спорът за прекратяване на брака на страните и предоставянето на родителските права вече е бил отнесен пред американски съд /на 15.06.14/, А. В. е била уведомена за и участвала в производството /на 16.06.14 е подала молба за заповед за защита, която е била отказана/ и впоследствие /на 5.05.15 г. /, преди приключването му с решение на 24.09.15, е напусната страната с детето и е подала настоящата искова молба /на 24.08.15 г. /. При тези обстоятелства и предвид задължението на съда да следи служебно за своята международна компетентност /чл. 15 ГПК/, се налага извършване на преценка дали спорът за родителските права в частта относно режима на лични контакти попада в международната компетентност на българския съд. За целта е необходимо извършване на допълнителни процесуални действия по приемане на представените с касационната жалба на Д. В. /подадена от назначен му реда на чл. 48, ал. 2 ГПК особен представител/ писмени доказателства /приложени само в превод на български език, без оригинал на английски език и без данни за верността на превода/, както и на доказателствата, представени с отговора на касационната жалба на А. В., и изслушване на становища на страните с евентуални оспорвания и искания в тази връзка. Доколкото в рамките на касационното производство подобни действия не могат да бъдат извършвани, делото трябва да се върне на основание чл. 293, ал. 3 ГПК на същия въззивен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в приобщаване на приложените пред касационния съд писмени доказателства, в това число след надлежното им окомплектоване и обезпечаване на изискуемите данни във връзка с верността на превода, събиране на доказателства дали постановените от американския съд актове са влезли в сила, изясняване на твърденията на страните във връзка с участието им в съдебното производство в САЩ и решението на американския съд /като се съобрази и факта, че бащата, видно от копието от производството по Хагската конвенция (с. 48), има известен адрес/ - като на тази база се извърши съответна преценка дали, предвид приложимото право, делото попада в международната компетентност на българския съд. Предвид разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски. Мотивиран от горното ВКС, III ГО,