Решение № 12542 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 979/2015 г.

Решение № 12542 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 979/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Г. И., в качеството му на пълномощник на ЕТ "С. - НБ 90 - Н. Б.", ЕИК *********, срещу Решение № 6237 от 22.10.2014 г., постановено по адм. дело № 507/2012 г. от Административен съд С.-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяна на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на ЕТ "С. - НБ 90 - Н. Б." със седалище и адрес на управление гр. В. срещу Заповед № 03-РД/2383 от 8.11.2011 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) и е осъдил едноличния търговец да заплати съдебни и деловодни разноски в размер на 300 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че жалбоподателят е подал пред ДФЗ - РА заявление за подпомагане по мярка 312 - "П. за създаване и развитие на микропредприятия" с проект "Изграждане на фотоволтаична електроцентрала 162 kWp" на стойност 894 364. 61 лева. С оспорваната заповед е отказано финансиране с мотива, че броя на заявените проекти надвишава бюджета за конкретния период. Конкретното заявление е обработено в низходящ ред по размера на бюджета след извършване на класиране съгласно критериите на оценка, в съответствие с нормите на чл. 30, ал. 1 и чл. 27, ал. 3, т. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Заявения проект на едноличния търговец е получил 35 точки, съгласно критериите за оценка по чл. 27, ал. 3, т. 2 от Наредба № 29 и е класиран на 245 място, а при прекласирането с участието на всички 608 бр. заявления за подпомагане по общ бюджет - на 533 място.

При тази фактическа установеност и след анализ на събраните доказателства и възраженията на страните съдът е направил извод, че жалбата е неоснователна. Оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалния и материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество касационната жалба преповтаря доводите, направени пред решаващия съд.

1. Неоснователно е възражението за необоснованост на съдебния акт и нарушено право на защита. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. На жалбоподателя е била дадена нееднократно възможност да представи поисканите от него доказателства, които да подкрепят твърденията му и да обосноват назначаването на допълнителна експертиза (л. 283-л. 285, л. 352-353, л. 358, л. 368, л. 371). Въпреки това той не е представил, а и понастоящем не представя, такива, поради което твърденията му за непълнота на доказателствата и нарушено право на защита са неоснователни.

2. Заключението на назначената от съда експертиза е прието в открито съдебно заседание в присъствието на страните, които не са го оспорили.

3. Съобразно чл. 29, ал. 1, т. 4 от Наредба № 29/11.08.2008 г., в приложимата редакция, заявлението за подпомагане може да получи пълен или частичен отказ за финансиране, включително и в случаите на недостатъчен бюджет по мярката какъвто е настоящият.

Според чл. 30 от горепосочената наредба, в приложимата й редакция, "Когато сумата на исканата финансова помощ по предложените за разглеждане заявления за подпомагане надхвърля наличния бюджет по мярката, определен в заповедта по чл. 25, ал. 1, заявленията за подпомагане, класирани съгласно критериите за оценка по чл. 27, ал. 2, т. 2, се одобряват в низходящ ред, до размера, определен в заповедта. (2) За класираните по реда на ал. 1 заявления с еднакъв брой точки, за които е установен недостиг на средства, се извършва допълнително класиране по реда на приемане на заявленията за подпомагане.".

Дали този ред, установен от законодателя, е справедлив или не, не е от компетентност на съдилищата да преценяват.

В случая не е спорно, а и доказателствата по делото установяват, че е извършено класиране по установения ред на заявленията, подадени в срока за т. нар. "трети прием" (периода от 14.06.2010 г. до 15.08.2010 г.) по мярка 312 "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., в който общият бюджет е бил в размер на 85 748 928. 57 лева и включва 50% от бюджета по мярката за 2010 г., 50% от бюджета по мярката за 2011 г., неусвоения бюджет от предишни периоди на прием, 100 % бюджет по ЕПИВ за 2009 г. и 100% бюджет по ЕПИВ за 2010 г. От общо подадените 656 бр. заявления това на касатора е оценено с 35 точки, съгласно критериите на чл. 27, ал. 3, т. 2 от Наредба № 29 и е класирано на 533 място по общия бюджет, което е довело и до отказа от финансиране. Този отказ е в съответствие с нормата на чл. 29, ал. 1, т. 4 от Наредба № 29.

4. Неоснователен е и наведеният в касационната жалба довод, че постановяването на заповедта след изтичане на срока по чл. 27, ал. 1 от посочената наредба, само по себе си съставлява съществено нарушение, налагащо отмяна на атакувания акт, тъй като заявлението е разгледано 14 месеца след депозирането му. Ако се приеме тезата на касатора, това би означавало да се счете, че непроизнасянето в нормативно установения срок съставлява мълчалив отказ, който не е бил обжалван в предвидените срокове и съответно е влязъл в сила.

5. Неоснователно е и възражението на едноличния търговец в частта за разноските. Определение № 3312 от 10.06.2016 г., с което искането му за изменение на решението на съда на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК вр. и чл. 144 АПК е отхвърлено, е правилно с оглед нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК.

По изложените съображения, в случая не се установяват касационни основания за отмяната на атакувания съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение