Решение № 4984 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11472/2010 г.

Решение № 4984 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11472/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 843 от 12.07.2010 г., постановено по административно дело № 505 по описа за 2009 г. на Административен съд - Бургас, е отменено решение № 25/17.03.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 48/3.02.2009 г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО в РУ "СО" - Бургас за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № 0431-100-01/15.01.2009 г., издаден против "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, гр. Бургас, както следва: в частта относно сумата от 291,30 лв. главница и 249,08 лв. лихва по справка № 1 към ревизионния акт за начет; в частта относно сумата от 82,44 лв. главница и 65,19 лв. лихва по справка № 2 към ревизионния акт за начет; в частта относно сумата от 8,44 лв. главница и 9,93 лв. лихва, отнасящи се за периода м. 12.2003 г. по справка № 3 към ревизионния акт и в частта относно сумата от 6270,43 лв. главница и 5135,25 лв. лихва, отнасящи се за периода м. 12.2003 - м. 11.2006 г. по справка № 4 към ревизионния акт за начет. Със същото решение Бургаският административен съд е изменил решение № 25/17.03.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 48/3.02.2009 г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО в РУ "СО" - Бургас за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № 0431-100-01/15.01.2009 г., издаден против "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, гр. Бургас, както следва: относно размера на задължението по справка № 6 към ревизионния акт за начет, като е намалил същото със сумата от 338,98 лв.; относно размера на задължението по справка № 7 към ревизионния акт за начет, като е намалил същото със сумата от 578,42 лв. главница и 318,67 лв. лихва. В останалата част, относно оспорването на задълженията по справка № 5, справка № 8, справка № 9 и справка № 10 към ревизионния акт за начет, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, гр. Бургас против решение № 25/17.03.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 48/03.02.2009 г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО в РУ "СО" - Бургас за събиране на сумата по ревизионен акт за начет № 0431-100-01/15.01.2009 г. и е осъдил "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, гр. Бургас 8104, с ЕИК 812114069 да заплати на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас 7 754 лв. разноски по делото. Срещу това решение на Бургаския административен съд са подадени две касационни жалби: 1) от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, гр. Бургас, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Слава Андриянова Мирчакова, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 25/17.03.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас и оставеното с него в сила разпореждане № 48/3.02.2009 г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО в РУСО - Бургас за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № 0431-100-01/15.01.2009 г. и, 2) от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Бургас в частта, с която е отменено негово решение № 25/17.03.2009 г. и оставеното в сила разпореждане № 48/03.02.2009 г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО, както следва: относно сумата от 291,30 лв. главница и 249,08 лв. лихва по справка № 1 към ревизионния акт за начет; относно сумата от 82,44 лв. главница и 65,19 лв. лихва по справка № 2 към ревизионния акт за начет; относно сумата от 8,44 лв. главница и 9,93 лв. лихва, отнасящи се за периода м. 12.2003 г. по справка № 3 към ревизионния акт за начет и в частта относно сумата от 6270,43 лв. главница и 5135,25 лв. лихва, отнасящи се за периода м. 12.2003 - м. 11.2006 г. по справка № 4 към ревизионния акт за начет. Релевираните с касационните жалби оплаквания са за неправилност на решението в обжалваните му части поради нарушения на материалноправни разпоредби и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание пълномощниците на страните поддържат доводите си за неправилност и молят да се отмени решението на Бургаския административен съд в обжалваните му части, като претендират съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност, с мнение да се остави в сила решението на Бургаския административен съд. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са подадени в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни по делото, спрямо които решението в обжалваните му части е неблагоприятно, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество на посочените в тях касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО пред Бургаския административен съд е оспореното от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, гр. Бургас решение № 25/17.03.2009 г. на директора на РУСО - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 48/3.02.2009 г. на ръководителя по контрола по разходите за събиране на сумата по издадения на дружеството ревизионен акт за начет № 0431-100-01/15.01.2009 г. в размер на 228 938,06 лв. и начислена лихва в размер на 188 426,76 лева. С постановеното решение по делото първоинстанционният съд е отменил обжалваният административен акт за събиране на сумите по справки № № 1, 2, 3 и 4 към ревизионен акт за начет, намалил е размера на задълженията по справки № 6 и № 7 към ревизионния акт за начет и е отхвърлил оспорването на задължението по справки № № 5, 8, 9 и 10 към ревизионния акт за начет. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. По касационната жалба на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, гр. Бургас, оплакванията за неправилност на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на този касатор, са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорваният административен акт - решението на директора на РУ "СО" - Бургас от 17.03.2009 г., с което е било потвърдено разпореждането от 3.02.2009 г., с което е било постановено събирането на суми по ревизионен акт за начет от 15.01.2009 г., е законосъобразен в потвърдената му част. Изложените в пункт 1 от касационната жалба на дружеството доводи против мотивите на съдебното решение по възраженията за нищожност са идентични с релевираните в първоначалната жалба, на които първоинстанционният съд е дал обоснован и законосъобразен отговор. Съдът е разгледал приоритетно доводът на жалбоподателя (касатор в настоящото производство) за нищожност на издадения ревизионен акт за начет поради неподписването му от един от финансовите ревизори. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност е оспореното решение № 25/17.03.2009 г. на директора на РУСО - Бургас, поради което единствено спрямо този административен акт може да бъде извършвана преценка за неговата действителност, но не и на актовете, предхождащи неговото издаване, какъвто представлява ревизионния акт за начет. Последният е част от процедурата по издаване на крайния акт и по отношение на него съдът не прави преценка за материалната му законосъобразност. Независимо от това, съдът е посочил, че липсата на подпис на едно от лицата, изготвили ревизионния акт за начет, не прави този акт недействителен (за разлика от ревизионен акт, издаван при данъчна ревизия от едноличен орган по приходите, с който се определя размера на публичното задължение). В случая дължимостта на задължението е обективирана не в ревизионния акт за начет, а в разпореждане № 48/3.02.2009 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО в РУСО - Бургас, но с оглед процесуалната норма на чл. 118, ал. 1 от КСО на съдебен контрол за законосъобразност подлежи решението на по-горестоящия административен орган. Неоснователно е направеното от дружеството възражение в пункт 2 от касационната му жалба, отнасящо се до установени нарушения при обезщетенията на работещите на смени по часови графици при сумирано отчитане на работното време. От заключението на вещите лица по назначената съдебно-икономическа експертиза, което не е оспорено от страните и е възприето от съда като обективно и компетентно изготвено, съдът по несъмнен начин е установил по делото, че обезщетенията за временна неработоспособност на лицата, включени в справка № 7 са били изплащани според личния им график, но самият този график като продължителност надвишава законоустановената норма. За 2004 г., 2005 г. и до 1.03.2006 г. законоустановената продължителност на работния ден за производствата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е 7 часа, докато работодателят е заложил в личните графици на работниците продължителност на работния ден от 8,167 часа, с което е нарушена нормата на чл. 136, ал. 3 от КТ. Изтеглените обезщетения за лицата, включени в справка № 7 са изчислени именно с оглед неправомерно установената от работодателя продължителност на работния ден, която надхвърля законоустановената. При сумираното отчитане на работното време с 1-месечен отчетен период заложената от работодателя продължителност (общо за отчетния период) надхвърля законоустановената, като надвишението е различно, в зависимост от броя на работните дни през отчетния месец. Това превишение, отчитано на месечна база, представлява извънреден труд, поради което обезщетението за временна неработоспособност е следвало да бъде изплатено до размера, съответстващ на възнаграждението за положен труд, отговарящ на законоустановената продължителност на работния ден, а заплатените над този размер обезщетения са неправомерно изтеглени от ДОО и правилно е разпоредено да бъдат възстановени в установения размер. По касационната жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас, оплакванията за неправилност на обжалваното решение в частта, с която е отменено решението на този касатор, са неоснователни. Правилно съдът е отменил като незаконосъобразни действията на административния орган по отношение признаването на правото на парично обезщетение за временна нетрудоспособност, съответното ползването на фондовете на ДОО. В хода на производството е установено, че работниците, посочени в справки № № 1, 2, 3 и 4 към ревизионния акт за начет, са отговаряли на условията по чл. 40, ал. 1 от КСО - към датата на възникване на осигурителния риск те са притежавали изискуемия от закона 6-месечен, респективно 12-месечен осигурителен стаж и като осигурени за този риск лица са имали право на парично обезщетение за времето на ползвания отпуск поради временна неработоспособност, поради което изплатените за тях обезщетения не са недължими, респ. изтеглената от осигурителя сума не е неправомерно изтеглена. От всичко изложено до тук Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Бургаския административен съд е правилно постановено и тъй като в касационното производство не се установиха твърдяните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд- шесто отделение,