Решение № 2569 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8518/2016 г.

Решение № 2569 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8518/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма] и [фирма] чрез техния пълномощник и на Медицинския университет-[населено място]-Факултет по Дентална медицина чрез процесуалния му представител срещу решение № 3627/27.05.2016 г. по адм. д. № 9108/2015 г. на Административен съд С.-град. С. решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират отмяната му в обжалваните от касаторите части. Ответникът по касационните жалби-главният архитект на Столична община не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма] и [фирма] срещу разрешение за поставяне № 571/22.12.2014 г. на главния архитект на [населено място], с което в полза на Министерството на здравеопазваното- Медициски университет се разрешава поставянето на подвижна преграда и двукрила врата в УПИ [номер], [населено място] на основание чл. 56 ЗУТ и схема за разполагане. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт в частта досежно поставянето на подвижна преграда и е отхвърлил жалбата в останалата й част. За да постанови този резултат, съдът е развил следните доводи: Подвижната метална ажурна преграда е с дължина 3, 40 м и височина 1,00 м и е поставена в началото на проход под главния вх...д на сградата на Факултета по Дентална медицина /ФДМ/ към Медицинския университет. Металната двукрила врата е с размери 4, 75 м и височина 3, 15 м и е монтирана в прохода под сградата на ФДМ. Според съда процесните съоръжения представляват по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ преместваеми обекти, тъй като според заключението на вещото лице същите са не са трайно прикрепени за терена и могат да бъдат преместени след демонтаж без разглобяване и да се ползват по предназначение. Процесната подвижна метална ажурна преграда препятства достъпа на автомобили до складовото помещение на [фирма]. И двамата жалбоподатели са собственици на Аптечен склад в сградата и я ползват именно за това предназначение. За [фирма] е невъзможно да осъществява дейността си без директен транспортен достъп до сградата в тази й част, което го лишава от собствените му притежания. Поради това съдът е отменил оспореното разрешение в тази му част досежно този жалбоподател. Решението в отменителната му част ката краен резултат е правилно, макар и не изцяло по изложените от решаващия съд съображения. Преместваемите обекти с предназначение търговия или други обслужващи дейности са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, която е императивна по своя характер. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да съди от неговите характеристики, както и от неговото предназначение. Това са увеселителни обекти и такива за търговски и други обслужващи дейности. В случая предназначението на обекта не е такова. Обстоятелството, че преградата не е прикрепена трайно към терена няма съществено значение. Това обстоятелство не е от значение дори при преместваемите обекти по чл. 56 ЗУТ, които могат да бъдат и трайно прикрепени към терена, без това да променя характеристиката и предназначението им. В случая предназначението на процесния обект /преграда/ не се обхваща от посочените такива в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Налице е ограда, по същността си ажурна метална, която е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ, който строеж е шеста категория. Оградата, без значение начина на изпълнението й, не е с предназначение по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Всяка ограда, както по предназначение, така и по начин на експлоатация, не е преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. На последно място въпросът дали един обект е строеж или не е, е правен, а не от компетентността на техническата експертиза. Последната може да определи техническата характеристика на обекта, но съдът е този, който следва да направи правният извод за наличието или не на строеж съгласно законовото определение за това. Актът в тази част е отменен, а отмяната съгласно чл. 177, ал. 1 АПК действа по отношение на всички, В тази част решението следва да се остави в сила. По отношение на разрешената за поставяне метална двукрила врата са относими посочените по-горе аргументи за обект, който по предназначението си не е такъв по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Вратата в случая не е за търговски или обслужващи дейности, по характеристика и предназначение си остава врата в общоприетия смисъл. Тя не е нито строеж, нито преместваем обект. Като е разрешил поставяне на врата като преместваем обект на основание чл. 56, ал. 1 ЗУТ, административният орган неправилно е приложил посочената материална норма. По принцип за поставянето на врата не е нужно нито разрешение за строеж, нито разрешение за поставяне. Ако направена такава засяга чужди права, то защитата им може да се реализира по общия гражданскоправен ред. Поради изложеното решението в отхвърлителната му част е материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго в смисъл на отмяна на разрешението за поставяне на двукрила врата. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касаторите [фирма] и [фирма] следва да се присъдят разноски в общ размер от 2 320 /две хиляди триста и двадесет/ лв. за двете инстанции съгласно приложен списък на разноските. Същите са реално сторени и своевременно претендирани, като са представени доказателства за разходването им. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,