Решение № 2179 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6763/2015 г.

Решение № 2179 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6763/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Мелкон Магърдич Калян от гр. Пловдив, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Тихомир Божинов от същия град, срещу решение № 863 от 29.04.2015 г. по адм. д. № 3797/2013 г. на Административен съд - гр. Пловдив, в частта, с която е отхвърлена подадената от него жалба срещу решение № 348 от 18.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С разпореждане № 71 от 3.01.2001 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Районно управление "Социално осигуряване", сега Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Пловдив е отпуснало на касационния жалбоподател Мелкон Магърдич Калян лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, считано от 8.08.2000 г., за:

а) 13 години 5 месеца и 1 ден осигурителен стаж от първа категория и по чл. 104, ал. 4 КСО,

б) 4 години 2 месеца и 27 дни осигурителен стаж от втора категория и

в) 23 години 11 месеца и 1 ден осигурителен стаж от трета категория

г) или общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд - 51 години 7 месеца и 1 ден.

2. При изчисляването на индивидуалния коефициент по чл. 70 КСО длъжностното лице е приело, че:

а) доходът на Мелкон Магърдич Калян, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години (в случая от 1.01.1994 г. до 31.12.1996 г.) от последните 15 години осигурителен стаж до 1.01.1997 г. по избор на лицето, е в размер на 985520,00 лв при средномесечна брутна заплата за страната за същото време 8608,86 лв;

б) а осигурителният доход на Мелкон Магърдич Калян за времето от 1.01.1997 г. до 7.08.2000 г. е 4021,52 лв при средно месечен осигурителен доход за страната за същото време 162,33 лв.

3. При тези данни длъжностното лице е определило индивидуален коефициент 1.758, въз основа на който при средно месечен осигурителен доход за 1999 г. в размер на 180,05 лв. е изчислило доход за изчисляване размера на пенсията 316,53 лв. и съответстващия на този доход и на осигурителния стаж размер на пенсията от 163,27 лв.

Този размер на пенсията е бил няколкократно преизчисляван и осъвременяван през следващите години.

4. След като било установено, че в архива на ТП на НОИ - гр. Пловдив липсват (изгубени или злоумишлено унищожени) пенсионни досиета, сред които и това на жалбоподателя, с писмо изх. № К-25950 от 7.06.2013 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е поискало Мелкон Магърдич Калян да представи в ТП на НОИ всички документи, удостоверяващи неговия трудов/осигурителен стаж.

От съдържанието на документа на л. 32 от делото на Пловдивския административен съд, наименован "Приети/върнати документи за пенсия", е видно, че в изпълнение на това искане Мелкон Магърдич Калян е представил: удостоверение обр. УП-3 изх. № 333 от 15.10.1992 г., УП-3 изх. № 94-ПВ-358 от 1.10.1981 г., УП-3 изх. № 276 от 8.10.1992 г., удостоверение № 277 от 08.10.1992 г., трудова книжка № 99 от 23.10.1962 г., осигурителна книжка № 4112064548-1-0 от 6.12.1993 г., осигурителна книжка № 46101-0 без дата на издаване.

5. Други длъжностни лица при ТП на НОИ са изготвили доклад до директора на ТП на НОИ (на л. 39 от делото на ПдАС), в който са посочили, че:

а) по представените оригинални документи зачетеният до 7.08.2000 г. осигурителен стаж възлиза на 9 години 11 месеца и 1 ден от първа категория труд, 2 години 2 месеца и 22 дни от втора категория труд и 27 години 5 месеца и 1 ден от трета категория или общ превърнат към трета категория осигурителен стаж 46 години 8 месеца и 25 дни;

б) към началната дата на пенсията - 8.08.2000 г. при навършени 58 години 8 месеца и 2 дни не е изпълнено условието на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО за наличие на 10 години осигурителен стаж по условията на първа категория труд, а лицето има 9 години 11 месеца и 1 ден от първа категория труд.

6. С подробно мотивирано разпореждане № 4112064548 от 2.10.2013 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО - ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО е отменило разпореждане № 71 от 3.01.2001 г. и всички последващи разпореждания за изменение на пенсията и е отпуснало лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, считано от 6.12.2003 г. при навършена възраст 62 години (определена по правилото на чл. 68, ал. 2 КСО в редакцията му към тази дата - 6.12.2003 г.) и при: 9 години 11 месеца и 1 ден осигурителен стаж от първа категория, 2 години 2 месеца и 22 дни осигурителен стаж от втора категория труд и 27 години 8 месеца и 24 дни от трета категория или общ превърнат към трета категория осигурителен стаж 47 години и 18 дни, положен от 8.07.1958 г. до 30.11.2000 г.

7. С последващо разпореждане № 4112064548 от 17.10.2013 г., издадено на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО, същото длъжностно лице е разпоредило Мелкон Магърдич Калян да възстанови неправилно изплатена пенсия в размер на 48354,68 лв., от които главница за периода 01.01.2003 г. до 30.09.2013 г. в размер на 25102,11 лв. и лихва, начислена към 17.10.2013 г. в размер на 23252,57 лв.

В разпореждането е посочено, че задължението за неправилно изплатена пенсия за времето от 8.08.2000 г. до 31.12.2002 г. е погасено по давност.

8. С решение № 348 от 18.11.2013 г. директорът на ТП на НОИ е изменил разпореждане № 4112064548 от 2.10.2013 г. като е зачел допълнително удостоверените от Мелкон Магърдич Калян 2 години наборна военна служба за осигурителен стаж от трета категория и произтичащото от това увеличение на общия осигурителен стаж изменение в размера на пенсията.

С решение № 390 от 18.11.2013 г. директорът на ТП на НОИ е спрял производството по подадената до него жалба срещу второто разпореждане - № 4112064548 от 17.10.2013 г., а само два дни след това с разпореждане № 4112064548 от 20.11.2013 г. длъжностното лице е изменило разпореждане № 4112064548 от 17.10.2013 г. по размера на задължението, който е намален с 1083,92 лв. С решение № 467 от 20.12.2012 г. директорът на ТП на НОИ е спрял производството и по подадената пред него жалба срещу това разпореждане до окончателното разрешаване на съдебно заявения спор за законосъобразността на неговото решение № 348 от 18.11.2013 г. за изменение на разпореждане № 4112064548 от 2.10.2013 г.

II. При тези данни с посоченото по-горе решение Пловдивският административен съд е отменил решение № 348 от 18.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ в частта по отношение на приетия осигурителен доход за времето преди 1.01.1997 г., а така също и в частта за определения индивидуален коефициент. В останалата й част жалбата на Мелкон Магърдич Калян срещу решение № 348 от 18.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ е отхвърлена като неоснователна.

С касационната жалба, предмет на настоящето касационно производство, решението на Пловдивския административен съд е оспорено в частта, с която е отхвърлена жалбата на Мелкон Магърдич Калян срещу решение № 348 от 18.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ. Доводите в касационната жалба са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Основани са на следните аргументи:

1. Проверката на осигурителния стаж, въз основа на който е била отпусната първоначално пенсията на жалбоподателя, е предизвикана от обстоятелството, че неговото пенсионно досие е било изгубено. Но за правилността на преценката дали законосъобразно е била отпусната пенсия от 8.08.2000 г., следва да са налични всички документи за стаж и доход, представени от жалбоподателя още с първото подадено от него заявление за пенсия. "Без да са налице тези документи на хартиен носител, които нормативно следва да се съдържат в оригиналното пенсионно досие, по никакъв начин ответника (директорът на ТП на НОИ) не може да докаже верността на твърдяните данни". А когато го няма оригиналното пенсионно досие, няма с какво да се сравнят новосъбраните доказателства, изчисления и преценки.

2. Да се приеме обратното, каквото е приел Пловдивският административен съд, означава според касационния жалбоподател, че пенсионните органи по всяко време могат да организират и осъществят "липса на оригинално пенсионно досие" за лица, полагали труд при заличени вече осигурители, които не са предали архивите си. Тези лица по никакъв начин, според касационния жалбоподател, няма да могат да установят придобития от тях осигурителен стаж и осигурителен доход, обуславящи правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст и като недобросъвестни получатели на пенсия ще връщат суми по чл. 114, ал. 1 КСО.

3. Необясним за касационния жалбоподател двойния стандарт приложен от съда при оценката на дохода за трите години по чл. 70, ал. 3, изр. 1-во, предл. 1-во КСО и тази за осигурителния стаж, който е една от предпоставките за правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По отношение на трите години съдът решава, че незаконосъобразността на административния акт следва от липсата на самото заявление на Калян или на други документи, а по отношение на общия осигурителен стаж, въпреки безспорната липса на заявлението от 2001 г., с което е направено искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съдът приема, че е налице съществено разминаване при установяването на категориите осигурителен стаж и общия такъв, което прави законосъобразно прилагането на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че доводите в касационната жалба са неоснователни, но при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК на оспореното с нея съдебно решение констатира допуснато от Пловдивския административен съд съществено нарушение на материалния закон, поради което постановеното от него решение е неправилно в частта, с която е отхвърлена в цялата й останала част жалбата на Мелкон Магърдич Калян срещу решение № 348 от 18.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ, защото след постановената от този съд частична отмяна на това решение "по отношение на приетия осигурителен доход за времето преди 1.01.1997 г., а така също и в частта за определения индивидуален коефициент" втората част на разпореждане № 4112064548 от 2.10.2013 г. и съответната на нея част от частично отмененото решение № 348 от 18.11.2013 г., не биха могли да съществуват самостоятелно - изменението (увеличението) на осигурителния доход и изменението (увеличението) на индивидуалния коефициент по чл. 70 КСО ще имат за последица изменение (увеличение) на размера на пенсията, а това увеличение на пенсията от своя страна ще има за последица намаляване на размера на задължението, установено с последващото разпореждане № 4112064548 от 17.10.2013 г. Поради тези значими за размера на пенсията и за размера на задължението обстоятелства разпореждане № 4112064548 от 2.10.2013 г. следва да остане в частта, с която се отменя разпореждане № 71 от 3.01.2001 г. Във всичките му останали части разпореждане № 4112064548 от 2.10.2013 г. следва да бъде отменено. Следва да бъде отменено и решение № 348 от 18.11.2013 г. в частта, с която директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата на Мелкон Магърдич Калян срещу подлежащи на отмяна части на разпореждане № 4112064548 от 2.10.2013 г.

Доводите в касационната жалба, както се каза и по-горе, са неоснователни.

Труд от първа категория е трудно да бъде забравен, а ако работодателят (осигурителен), при който е бил положен този труд не съществува и той не е предал своя архив, придобитият (положеният) при него трудов (осигурителен) стаж може да бъде установен по съдебен ред при условията и по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени половината от направените от него разноски пред касационната инстанция (200 лв. - половината от заплатеното възнаграждение от 400 лв. за един адвокат).

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,