Решение № 14013 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5312/2013 г.

Решение № 14013 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5312/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петра Нейкова Иванова, подадена чрез процесуален представител адвокат Емилия Тончева против решение № 1544 от 06.03.2013 г., постановено по адм. дело № 10058/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена нейната жалба против уведомително писмо изх. № 02-260-6500/11589 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., относно отказано финансово подпомагане по подадено от нея общо заявление за плащания на площ за 2010 г с уникален идентификационен номер /УИН/ 26/270510/53760 и е осъдена да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 350 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на постановеното решение, като са развити доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателката сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ДФЗ не е могъл да изясни кой от земеделските стопани има правно основание за ползване на заявените и установени като двойнозастъпени площи. Според настоящата касаторка, това установяване е следвало да се извърши именно от административния орган, който обаче е подходил формално и повърхностно, не е събрал нужните доказателства и не е обсъдил релевантните факти по конкретния случай. Моли решението да се отмени изцяло и да постанови ново по съществото на спора. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, редовно призован не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, а направените изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Счита че не са налице касационни основания, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на настоящата касаторка против уведомително писмо изх. № 02-260-6500/11589 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., относно отказано финансово подпомагане по подадено общо заявление за плащания на площ за 2010 г с уникален идентификационен номер /УИН/ 26/270510/53760 по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 13889,22 лева и по плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) в размер на 13291.62 лева. Земеделският стопанин е заявил и по двете мерки (СЕПП и НР1) 12 парцела с обща площ от 75.92 ха. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА, в кръга на предоставените му правомощия. Съдът е посочил, че реда за подаване на заявленията за подпомагане са регламентирани в Наредба № 5 от 27.09.2009 г. за условията и реда за подаване на зявления по схеми и мерки за подпомагане на директни плащания. Установил е, че в подаденото от касаторката Общо заявление за плащания на площ за 2010 г. е било подложено на административна проверка посредством Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП, включваща проверка по допустимост на кандидата, проверка по допустимост на земеделските площи, кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри и кръстосани проверки в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, които да са декларирани от повече от един земеделски производител. В хода на тази административна проверка са били установени застъпвания в 3 от заявените за подпомагане парцели общо в размер на 18,53 ха. С оглед изясняване на принадлежността на правото на ползване на тези площи настоящия касатор е подал декларация, с която застъпването е потвърдено изцяло и за трите парцела. Посочено е и правното основание за ползване, а именно Заповед № РД-РР-4 на Директора на дирекция "Национален парк Рила", с която се разрешава пашата на домашни животни/едър рогат добитък/ в местностите "Лисичи егреци" и "Белмекен", отдели № 427 "5", № 16 "2", № 83038 и № 83039. Съдът е посочил, че такава декларация за установяване на принадлежността на площи, заявени от повече от един кандидат е подадена на 21.10.2010 г. и от пълномощник на другия кандидат Пламен Милков Мисалков, с която също е потвърдено ползването на с констатираните като застъпени с Петра Нейкова Иванова 3 парцела. Като правно основание е посочена друга заповед № РД-РР-52 от 01.06.2010 г. на Директора на дирекция "Национален парк рила" и е приложено и Позволително за паша № 0037701. Съдът е преценил, че финансовото подпомагане законосъобразно е отказано в пълния заявен размер, на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП по СЕПП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/2008 г. за НР1, тъй като за една и съща площ са подадени две или повече заявления, застъпването не е отстранено, а при наличие на конкуриращи се права административният орган не разполага с правомощия да преценява тяхната законосъобразност и да дава превес на едно от тях. На основание чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП била извършена и проверка на място на парцелите заявени за подпомагане от Петра Нейкова Иванова. При нея било констатирано, че три от заявените за подпомагане парцели са установени площи, които не са допустими за подпомагане, поради наличие на дървета и храсти над допустимия брой за ха. Общия размер на недопустимата площ за трите парцела, установена при проверката на място е 1.10 ха. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че двойно декларираните площи и необработваните площи са недопустими за подпомагане. Техният размер бил 19.63 ха/18,53 ха-неотстранено застъпване и 1,10 ха- недопустима площ при извършените проверки на място./ от цялата заявена за подпомагане площ, които възлизало на 34,87%. Тези констатации са потвърдени изцяло от приетата по делото съдебно-техническата експертиза. Наложените санкции с уведомителното писмо по двете схеми били в съответствие с чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, тъй като процентното съотношение на наддекларираните площи спрямо допустимите за подпомагане е било повече от20% но до 50% и в този случай съобразно посочената разпоредба размерът на санкционираната площ е равен на размера на установената площ. По тези съображения административният съд е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане, обективирано в уведомителното писмо за наддекларирани площи по СЕПП и НР1, поради което отхвърлил като неоснователна подадената от Петра Нейкова Иванова жалба срещу уведомителното писмо на ДФ "Земеделие"-Разплащателна агенция. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е възражението на касатора за липса на правни и фактически основания, мотивирали отказа на ДФЗ от финансово подпомагане. Видно от съдържанието на административния акт, претенцията по всяка една от спорните схеми за подпомагане (СЕПП и НР1) е разгледана и анализирана поотделно, при което е съставена подробна таблица с отразяване на идентификационен номер на всеки от парцелите, по отношение на които е констатирана разлика между декларираната от заявителя площ и установената такава като допустима за подпомагане при извършените административни проверки, проверки на място, кръстосани проверки чрез пространствено сравнение в СЗИП. Отделно от това, писмото съдържа обобщена таблица с нанесени в нея всички данни от заявлението, извършените проверки, констатираните резултати и оторизираните . След като извършените от административния орган проверки са установили неотстранено застъпване в размер на 18,53 ха от заявената площ от жалбоподателката, както и точния размер на недопустимата площ по СЕПП и по НР1 и с оглед процентното им съотношение спрямо установените площи, съобразно правилата на чл. 58 от посочения по-горе Регламент 1122/2009 г., правилно и законосъобразно то е изключено отпускането на субсидия, без прилагане на санкции за бъдещ период. Правилно от решаващия съд са съобразени и данните от административните проверки, осъществени чрез ИСАК, обстоятелството, че за три от БЗС, заявени от жалбоподателката, е било установено застъпване, изразяващо се в заявяване на същите площи и от друг кандидат. В подкрепа на този извод е и заключението на вещото лице в изготвената и приета от съда СТЕ. Съдът е тълкувал и приложил правилно разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., съгласно които разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП и НР1 когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. От извършените административни проверки са установени застъпвания на площи с Пламен Милков Мисалков, който също е потвърдил с нарочна декларация ползването на трите парцела, като е представил документи аналогични на тези на Петра Нейкова Иванова. Наличието на застъпване по процесния акт е потвърдено изцяло и от приетата по делото експертиза. Правилен е изводът на съда, че административният орган, не разполага с правомощия да преценява законосъобразността на представените документи, при положение, че и двете лица са заявили първоначално и в последствие в хода на цялата процедура, че ползват всеки един от посочените имоти. Както превилно е преценил съда, с оглед на установените наддекларирани земеделски площи по СЕПП и НР1 в размер над 20% - правилно е отказана субсидията в размер на общо на 27180.84 лв. по двете мерки. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение