Решение № 4769 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15220/2008 г.

Решение № 4769 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15220/2008 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Трияда Неделчева Павлова от с. Чернево, общ. Суворово, обл. Варна против решение № 1289 от 14.10.2008 г., постановено по административно дело № 473/2008 г. на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата на касационната жалбоподателка срещу заповед № РД-Д-Вд-01-546 от 17.12.2007 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане", гр. Вълчи дол, която е потвърдена с решение № РД-РД-Вн-03-3 от 28.01.2008 г. директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна. С касационната жалба се оспорва обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът-директорът на дирекция "Социално подпомагане", гр. Вълчи дол, в писмено възражение оспорва касационната жалба и като твърди, че е неоснователна моли да се остави в сила решението на Варненския административен съд. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното по допустимостта и основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред ВАС по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) е оспорената от Трияда Неделчева Павлова от с. Чернево, общ. Суворово, обл. Варна заповед № РД-Д-Вд-01-546 от 17.12.2007 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане", гр. Вълчи дол, община Варна, потвърдена с решение № РД-РД-Вн-03-3 от 28.01.2008 г. директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна, с която на основание чл. 14, ал. 5, чл. 14а, ал. 3 и чл. 14б, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и Наредба № 5/30.05.2003 г. на МТСП (отм.) жалбоподателката е лишена от целеви помощи по Наредба № 5 за отопление за срок от две години и е задължена да възстанови сумата 330, 00 лева, представляваща недобросъвестно получени суми за отопление с твърдо гориво по Наредба № 5/2003 г. за периодите от 01.07.2005 г. до 31.07.2005 г., от 01.06.2006 г. до 30.06.2006 г. и от 01.08.2007 г. до 31.08.2007 г. и лихва върху нея в размер на 74, 19 лева. За да отхвърли жалбата на Трияда Неделчева Павлова съдът е приел, че оспорения административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в съответната форма, като са спазени материалноправните и процесуалноправни предпоставки за издаването му и е съобразен с целта на закона. Направен е извод, въз основа на събраните по делото доказателства, че жалбоподателката не е декларирала по надлежния ред пред административния орган, че освен обитаваното собствено жилище притежава в съсобственост и друг недвижим имот (по НА № 67, том I, регистър 969, дело № 536/2005 г.), с което е осъществен фактическият състав на чл. 14, ал. 5 от ЗСП. Съгласно цитираната норма получилите недобросъвестно социална помощ се лишават от такава за срок от две години, каквато санкция е наложена на жалбоподателката със заповед № РД-Д-Вд-01-546 от 17.12.2007 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане", гр. Вълчи дол, община Варна. Решението на Варненския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Съдът правилно е приел въз основа на установените факти, че за отоплителните сезони 2005 -2007 г. жалбоподателката е получавала целева помощ за отопление по реда на Наредба № 5/30.05.2003 г., като не е декларирала, че освен обитаваното собствено жилище притежава в съсобственост и друг недвижим имот, а именно: дворно място с площ 3520 кв. метра, съставляващо имот пл. № 72, от който включени в УПИ VI-72 1090 кв. мм, целият с площ 1270 кв. м и включени в УПИ VII-72 2120 кв. м, целият с площ 2430 кв. м, с неприложена регулация в кв. 11 по плана на с. Просечен, заедно с построените в поземлен имот VII-72 жилищна сграда и стопански постройки. Съдът е обосновал извод, че правилно директорът на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Вълчи дол със заповед № РД-Д-Вд-01-546 от 17.12.2007 г. е санкционирал жалбоподателката по чл. 14, ал. 5 от ЗСП с лишаване от право на целева помощ за отопление за срок от две години. В молбите - декларации наистина е вписано, че касационната жалбоподателка не притежава друг жилищен или вилен имот. Същото обстоятелство, отразено в социалните доклади, потвърждава извода за умишлено укриване на наличие на дял от друг недвижим имот, защото обявяването му ще мотивира отказ да бъдат отпуснати исканите от касационната жалбоподателка целеви помощи за отопление. Доводът, че имотът се намира в село със застаряващо население, затихващи функции и липса на комуникации, а сградата необитаема и негодна за живеене, е неоснователен, защото дори да е вярно, то не променя крайния извод за проявена недобросъвестност от недекларирането му. Върховният административен съд изцяло споделя мотивите в обжалваното решение, които счита за законосъобразни и обосновани. Липсата на средства за погасяване на задължението не е основание за отмяна на съдебното решение и на заповедта на директора на ДСП, а е предпоставка да се иска по установения ред опрощаване на задължението. При издаване на обжалваните заповеди са спазени предвидените в ЗСП и ППЗСП административнопроизводствени правила. По изложените съображения, ВАС приема, че като е отхвърлил жалбата на Трияда Неделчева Павлова срещу оспореният административен акт първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение. В касационното производство не се установиха твърдяните от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението на АС-Варна и същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 229, ал. 2, предл. 1 от АПК, ВАС, шесто отделение