Решение № 2327 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14450/2014 г.

Решение № 2327 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14450/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето/ЗЗД/. Образувано е по касационна жалба от Ганчо Николов Тодоров и Маринка Йорданова Станкова от гр. Пловдив срещу решение № 2018 от 30.09.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 3448/2013 г. С него се отхвърля жалбата на Ганчо Николов Тодоров срещу Заповед № ЗД-ЗД21/379 от 30.09.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Пловдив, потвърдена с решение № РД-01-438 от 25.10.2013 г. на директора на РДСП Пловдив. С последната детето Андрей Ганчев Тодоров - роден на 01.11.2006 г. е настанено временно по административен ред в ДДЛРГ "Княгиня Мария Луиза" в гр. Пловдив до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извеждат основания за отмяна - необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на дирекция "Социално подпомагане" Пловдив взема становище чрез процесуален представител юрисконсулт в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на производството пред административния съд е заповед, издадена на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗД. С нея на основание чл. 4, ал. 1, т. 6 и чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗД е настанено временно детето Андрей Ганчев Тодоров с родители настоящите жалбоподатели в ДДЛРГ "Кн. Мария Луиза" гр. Пловдив до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. Мотивите на заповедта са, че родителите не могат да полагат адекватни грижи за детето, детето е оставяно често без надзор, родителите отказват приложението на мерки за закрила и поради съществуващ риск за детето и е в негов интерес приложението на мярката настаняване извън семейството. Съдът е установил наличието на материалните предпоставки по чл. 25 ЗЗД на които се основава административният орган от приложените по делото доказателства социални доклади и писмените доказателства и извел извод за законосъобразност на обжалвания акт. Решението е правилно. В касацонната жалба не се сочат и не се развиват пороци на решението като касационни основания поради което съответствието на решението с материалния закон съдът проверява и служебно. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗЗД може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. По делото е установено по безспорен начин невъзможността родителите да отглеждат детето с полагане на адекватни грижи за здравето и възпитанието му с оглед възрастта и потребностите му. Същите отказват приложението на други адекватни мерки за закрила, поради което се изчерпва възможността за закрила в семейна среда. Мярката по чл. 25, ал. 1 ЗЗД е с временен характер с точно определени материални предпоставки които в случая са били налице и правилно съдът е приел, че не са налице пороци на акта при неговото издаване. Последвалото решение на съда по чл. 28 ЗЗД потвърждава наличието на материалните предпоставки за приложението на тази мярка и косвено може да се цени във връзка с преценката за правилното приложение на материалния закон от административния орган в настоящето производство, но не е обстоятелство от значение в контрола за законосъобразност на административния акт. Съдът е установил по безспорен начин материалните предпоставки за издаване на заповед по чл. 27, ал. 1 ЗЗД на основанията по чл. 25 ЗЗД и е постановил обосновано решение при правилно прилагане на материалния закон и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение