Решение № 7070 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12556/2013 г.

Решение № 7070 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12556/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП, чрез юрк. Живка Динева, против Решение № 1585 от 15.07.2013 на Административен съд Бургас по адм. д. № 2006 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Хеликом" ООД, със седалище и адрес на управление - гр. Сливен, ул. "Щросмайер" № 4-Б-2, представлявано от Пейо Дойчев Пеев, е отменен Ревизионен акт № 02251200015/31.05.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърден с Решение № 339/03.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- Бургас при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказано право на ползване на данъчен кредит в общ размер 125 947,33 лева - главница и 28 291,91 лева -лихви, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС във връзка с чл. 6 ЗДДС за данъчни периоди месец ноември и декември 2008 г., месец февруари, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2009 г., месец януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2010 г. по фактури, издадени от "Евро трейд 2007" ЕООД, "Меспа" ЕООД, "Лотос Ай енд Ай" ЕООД, "Ники Мес - 2008" ЕООД, "Лили 2010" ЕООД, "Евроазия - София" ЕООД и "Камарко дистрибутори" ЕООД с предмет на доставките месни продукти. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за реални доставки по процесните фактури без доказателства за завеждане и наличие на стоката в складовете на преките доставчици, както и за изписването, транспортирането и предаването й. Посочената липса, заедно с установената липса на деклариране на ВОП на стока от същия род от страна на предходни доставчици и въобще на доказателства за произхода на стоката, обосновават обратния на направения от съда фактически извод. Издаването на фиктивни фактури е практика на данъчна измама и при наличието на такива, съдът неправилно признал правото на данъчен кредит на получателя по тях. Касаторът се позовава на съдебна практика на СЕС, съгласно която реалността на доставките е необходимо условие за признаване на претендираното право. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Хеликом" ООД, чрез адв. Славов, оспорва жалбата в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките по фактурите с издатели "Евро трейд 2007" ЕООД, "Меспа" ЕООД, "Лотос Ай енд Ай" ЕООД, "Ники Мес - 2008" ЕООД, "Лили 2010" ЕООД, "Евроазия - София" ЕООД и "Камарко дистрибутори" ЕООД и получател ревизираното лице, с предмет месни продукти, като първа предпоставка за признаване на данъчен кредит на РЛ общо в размер на 125 947.33 лева за посочените данъчни периоди през 2008, 2009 и 2010 г. За да уважи изцяло жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че преките доставки, документирани с процесните фактури, са реално осъществени, защото всяка фактура е окомплектована с търговски документ за произход на месото, складова разписка, в която е посочен партиден номер на пратката и пътен лист. В складовата разписка е посочено мястото, откъдето стоката е натоварена - съответен склад на прекия доставчик и регистрационния номер на превозното средство, с което е извозена стоката: СН 00 87 КК и СН 62 33 НС. Установено е, че превозните средства са собственост на дружеството-жалбоподател, а стоката е приета от посочен конкретно шофьор на превозното средства. Доказано е, че складовете, ползвани от преките доставчици, са регистрирани като обекти за търговия на едро с храни от животински произход, с удостоверения от Министерството на земеделието и храните /МЗХ/ и Дирекция "Столичен ветеринарно-санитарен контрол". Проверен е бил и входящият дневник на жалбоподателя, заведен, съгласно изискванията на чл. 74, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, който лицата по чл. 71, ал. 1 от с. з. водят задължително и в него записват всяка получена пратка. Органът по приходите е констатирал, че не са установени различия в заведените партиди, в търговските документи и складовите разписки с тези, представени от преките доставчици. Съдът е приел, че при доказани преки доставки, изследването на произхода на стоките и реалността на извършените доставки между преките на жалбоподателя доставчици и неговите предходни доставчици е ирелевантен по отношение на правото на ползване на данъчен кредит по фактурите за преките доставки. Поведението на предходните доставчици би довело до отговорност на ревизираното лице единствено и само при наличието на доказана данъчна измама от страна на органа по приходите, каквито констатации и изводи в ревизионния акт не са направени. Решението е правилно. Няма никакво съмнение, че данъчен кредит по фактури, които не отразяват действително осъществени данъчни събития, не следва да бъде признаван, което многократно е потвърдено и от цитираната в касационната жалба съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. В случая, пред първоинстанционния съд не е имало спор по реалността на преките доставки, която е потвърдена и с приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, като вещото лице, в откритото съдебно заседание на 19.06.2013 г. изрично е заявило, че "няма никакъв спор по отношение на преките доставчици и техните счетоводни записвания. Проблемът е в предходните доставчици". При това, първоинстанционният съд обосновано е приел, въз основа на изброените по-горе доказателства, че родово-определената стока, предмет на процесните фактури, реално е предадена на РЛ, собствеността й е прехвърлена с предаването и не е спорно, че е заплатена. При това, съдът, в съгласие със съдебната практика на ВАС и на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ЗДДС, е приел, че получателят по фактурите не може да бъде задължаван да доказва, при липса на мотиви за данъчна измама, за която той е знаел или не е могъл да не знае, от къде доставчиците му са разполагали със стоката, която му е продадена. Евентуалната липса на доказателства за реалност на предходни доставки не може да обоснове извод, че не са осъществени и преките доставки. Съгласно принципите, залегнали в Директива 2006/112/ЕО, при действието на ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., изследването на поведението на предходните доставчици е ирелевантно. Направените от съда правни изводи са в съгласие със задължителната практика по тълкуването на Директивата за ДДС от Съда на ЕС, включително и в съвсем нови съдебни решение като това от 13.02.2014 г. по дело С-18/13. Отговорът на първия преюдициален въпрос по делото гласи: "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия Ч посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама Ч нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. " ВАС вече многократно и непротиворечиво се е произнасял, че това тълкуване се отнася за случаи, при които е наличен /доказан или безспорен/ предметът на пряката доставка, какъвто обоснован фактически извод, в настоящия случай, е направил административният съд. Изтъкваните за първи път едва в касационната жалба доводи за наличие на данъчна измама, за която РЛ е знаело или е било длъжно да знае, освен че са късно наведени, противоречат на мотивите на потвърждаващото РА Решение на Директора на Д "ОДОП", на стр. 7 на което, мотивирайки неприложимостта на Решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, потвърждаващият решението орган имплицитно е поддържал, че в случая органите по приходите не следва да доказват знанието на ревизираното лице за участие в данъчна измама. На стр. 3 на същото решение пък има признание, че в ревизионния акт не е изрично посочено, че са налице сделки, извършени от ревизираното лице с цел данъчна измама или злоупотреба. От фактическа страна, в касационната жалба отново се изтъква, че процесните доставки не са реално извършени, защото предходни доставчици на ревизираното лице не са декларирали ВОП на месни продукти от Германия, Холандия, Белгия и Австрия, който довод сам по себе си, първоинстанционният съд, след подробно обсъждане на всички събрани доказателства, правилно е счел за несъстоятелен. При този изход на процеса, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в касационната инстанция разноски в размер на 4 140 лв. - адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение