Решение № 1473 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 237/2017 г.

Решение № 1473 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 237/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ-гр. С. Загора срещу № 292 от 22.11.2016 г. по адм. дело № 406/2016 г. на Административен съд С. З., с което e отменено по жалба на К. Х. Д., от с. Д., общ. С. З., Решение № 2153-23-25 от 25.08.2016 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - С. З. и Разпореждане № 6201174432 от 20.06.2016 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-С. З., в частта за началната дата на отпускане на лична пенсия за инвалидност, и делото е върнато като преписка на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП НОИ С. З. за ново произнасяне по подаденото от Димитрова заявление вх. № 2112-23-533 и 2177-23-682/13.06.2016г относно началната дата на отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, Поддържа се, че неправилно съдът е определил началната дата за отпускане пенсията за инвалидност- от датата на придобиване на правото на лицето- 27.04.2016 г., прилагайки разпоредбата на чл. 94, ал. 1, предл. 1 от КСО. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу индивидуалния административен акт. Ответникът - К. Х. Д. не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. З. е отменил по жалба на К. Х. Д. Решение № 2153-23-25 от 25.08.2016 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - С. З. и Разпореждане № 6201174432 от 20.06.2016 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-С. З., в частта за началната дата на отпускане на лична пенсия за инвалидност, и е върнал делото като преписка на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП НОИ С. З. за ново произнасяне по подаденото от Димитрова заявление вх. № 2112-23-533 и 2177-23-682/13.06.2016г относно началната дата на отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че с подаването на заявление на 13.06.2016г до ТП на НОИ гр. С. Загора, Димитрова е спазила 6-месечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО, което и обуславя отпускане на пенсията с начална дата от датата на придобиване на правото- 27.04.2016 г. Решението е правилно. По първоначалното дело не е имало спор относно фактическата обстановка, която се свежда до следното: На 23.02.2015 г. К. Д. е подала заявление-декларация с вх. № 742/23.02.2015 г. за освидетелстване. С Експертно решение на ТЕЛК № 0928 от 6.04.2016 г. на Димитрова е определена 80 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване, с дата на инвалидизация 6.02.2015 г. Експертното решение е връчено на жалбоподателката на 12.04.2016 г. и е влязло в сила на 26.04.2016 г., видно от направеното отбелязване върху него и при липса на данни същото да е било обжалвано. На 5.05.2016г, с решение № 2417 Медицинската комисия при ТП на НОИ гр. С. Загора е потвърдила спрямо Димитрова оценката на трайно намалената работоспособност, дата и срокът на инвалидизиране, дадени в ЕР на ТЕЛК . На 13.06.2016 г. Димитрова е подала заявление вх. № 2112-23-533 и 2177-23-682 /л. 52/ в ТП на НОИ гр. С. Загора за отпускане лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. С разпореждане № 6201174432 от 20.06.2016 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-С. З. е признато правото на Димитрова на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 КСО и правото й на социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 на КСО, като е определена начална дата за отпускане и на двете пенсии - 13.06.2016 г., т. е. датата на подаване на заявлението в ТП на НОИ гр. С. Загора. Разпореждането, в частта относно началната дата на отпускане пенсията за инвалидност поради общо заболяване, е обжалвано от Димитрова по административен ред пред Директора на ТП на НОИ, който с Решение № 2153-23-25/25.08.2016 г. е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил разпореждането от 20.06.2016г на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ-С. З., в оспорената му част. Органът неправилно е счел, че след като е пропуснат месечения срок по чл. 94, ал. 3 от КСО, е неприложима разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО за отпускане на пенсията от датата на придобиване на правото- 27.04.2016 г., т. е. от датата на влизане в сила на ЕР на ТЕЛК. Неправилно е приел също, че пенсията за инвалидност следва да се отпусне от 13.06.2016 г. - датата на подаване на заявление в ТП на НОИ. Спорът по първоначалното дело се свежда до правния въпрос правилно ли органите на НОИ са определили началния момент на отпускане на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване. За отпускането на пенсии за инвалидност е налице специален ред за определяне на началната дата, установен с разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). В настоящия случай ЕР на ТЕЛК № 0928 от 043/6.04.2016 г. с дата на инвалидизиране 6.02.2015 г. е връчено на Димитрова на 12.04.2016 г. и е влязло в сила на 26.04.2016 г. При посочените предпоставки на чл. 94, ал. 3 от КСО, за да бъде отпусната пенсията от датата на заявлението до ТЕЛК, Димитрова е следвало да депозира своето заявление не по-късно от 26.05.2016 г. в едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 от КСО, но същата е сторило това едва на 13.06.2016 г., т. е. след изтичане на този срок. При неспазен едномесечен срок по смисъла на чл. 94, ал. 3 от КСО приложима е общата разпоредба на чл. 94, ал. 1 от КСО, която предвижда две хипотези за определяне датата на отпускане на съответния вид пенсия. Първата хипотеза е свързана със спазване на шестмесечния срок, считано от датата на придобиване правото на пенсия, в който срок лицето следва да подаде заявление и да представи към него изискуемите документи за преценката на правото. Втората хипотеза включва случаите, когато заявлението с необходимите документи е подадено след изтичането на определения в чл. 94, ал. 1, изр. 1 от КСО срок. В този случай пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението пред компетентните пенсионни органи. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 КСО пенсията за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК/НЕЛК ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизане в сила на експертното решение. Смисълът на разпоредбата е в последиците, а именно, че с издаване на експертното решение възникналото право на пенсия е със завършен фактически състав и може да бъде упражнено. С това експертно решение се установяват правнозначими факти преди издаването му като например датата на инвалидизиране, който факт придобива правно значение когато бъде установен в експертното решение. Според нормата на чл. 73, ал. 1 КСО правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането, а съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата, а ако е пропуснат, от датата на подаване на документите пред ТП на НОИ. По делото е установено че Димитрова не е спазила месечният срок по чл. 94, ал. 3 КСО, но е спазил 6-месечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО. Инвалидизирането се установява с експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК който извършва експертиза на работоспособността а не по силата на прякото действие на закона. Шестмесечният срок по чл. 94, ал. 1 КСО следва да се брой считано от влизане в сила на решението на компетентния орган за когото от тази дата е възникнала обективно възможността да се поиска изплащане на пенсията- в случая от 26.04.2016 г. При изложените съображения са неоснователни доводите за неправилно тълкуване на чл. 94, ал. 1 КСО във връзка с чл. 73, ал. 1 КСО. За пенсиите за инвалидност е предвиден специален ред, но неспазването му не изключва приложението на общите разпоредби - чл. 94, ал. 1 КСО. При тези констатации решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение,