Решение № 754 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1572/2008 г.

Решение № 754 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1572/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на В. З. В., Ц. И. В., двамата от с. И., общ. Мездра и Д. В. Т. от гр. В., срещу решение от 19.11.2007 г. по гр. д. № 1641/2006 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 14.07.2006 г. по гр. д. № 223/2005 г. на Монтански окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от В. З. В., Ц. И. В. и Д. В. Т. против О. д. "П" гр. М., искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено решението. Ответникът О. д. "П" не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от В. З. В., Ц. И. В. и Д. В. Т. против О. д. "П" гр. М., искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им В. В. В. в размер на по 16 666,66 лв. и обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на по 1000 лв. Установено е, че ищците В. З. В., Ц. И. В. и Д. В. Т. са съответно родители и сестра на В. В. В., починал на 11.01.1996 г. Смъртта е настъпила в резултат на прострелването на В. от служител на ответника при полицейска акция. За претърпените от ищците неимуществени вреди са събрани свидетелски показания. С постановление от 13.09.1996 г. по сл. д. № IХ-5/96 г. на В. прокуратура - П., на основание чл. 237, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 12, ал. 1 от НК, е прекратено наказателното производство по следственото дело, образувано и водено срещу главен сержант В. Б. П. от РПУ гр. М. с оглед на чл. 116, т. 2 от НК по повод прострелването и причиняване смъртта на В. В. В. С постановлението е прието, че прострелването е извършено при неизбежна отбрана, както и че полицейският служител е действал правомерно с оглед разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗНП, поради което деянието му не е обществено опасно с оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК. Постановлението за прекратяване на наказателно производство не е от актовете, които са задължителни за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, по въпросите, посочени в чл. 222 ГПК (отм.). Тези въпроси, включително дали деянието е противоправно, подлежат на решаване от съда по настоящото дело. Въззивният съд е приел, че ищците не са оспорили съдържанието на постановлението за прекратяване на наказателното производство, и въз основа на него е приел за установено, че полицейският служител е действал при неизбежна отбрана. Приетото от въззивния съд, че не е оспорено съдържание на постановлението, не кореспондира със съдържанието на исковата молба относно обстоятелствата, на които ищците са основали исковете си за непозволено увреждане. Ответникът по иска, чиято е доказателствената тежест относно наличието на изключващо противоправността основание - неизбежна отбрана, не е ангажирал доказателства, извън събраните по приложеното следствено дело свидетелски показания и експертиза, а те като събрани в друго производство не могат да бъдат използвани по настоящото дело. Поради това неправилни са изводите на въззивния съд, че по делото е установено, че увреждането е правомерно, при неизбежна отбрана. По делото са установени елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно деяние и вреда, а вината се предполага - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Правилно въззивният съд е приел, че исковете са погасени по давност. Давностният срок започва да тече от изискуемостта на вземането. Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването, когато деецът е известен, а когато е неизвестен - от деня на неговото откриване /чл. 114, ал. 3 от ЗЗД и ППВС № 2/1981 г. В разглеждания случай деецът е известен на датата на деликта - 11.01.1996 г. и от този момент вземането на ищците за обезщетение за вреди от смъртта му е станало изискуемо. Исковата молба е подадена на 03.04.2002 г., т.е. след изтичане на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Давността се спира в изрично предвидените в закона случаи - чл. 115 от ЗЗД. Образуването на следствено дело срещу дееца не е сред тези обстоятелства. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) въззивното решение следва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение