Решение № 6047 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2689/2018 г.

ВАСII отделение10.05.2018 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2246 от 21.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1070/2017 г. по описа на Административен съд гр. Б.. ОСЪЖДА М. Б. да заплати на "С. И." ООД сумата 1200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6047 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2689/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на М. Б., против решение № 2246 от 21.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1070/2017 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - "СИС Индустрийс" ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Б. отменя решение № 32-22350/26.01.2017 г. на началника на М. Б., потвърдено с решение № Р-281/32-82051/24.03.2017 г. на директора на Агенция "Митници". За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съдът се позовава на протокол за изпитване от 29.11.2016 г. на Изпитвателната лаборатория на Изпълнителна агенция по лозата и виното, с който се установява, че проба от същия товарен автомобил и внос е с действително алкохолно съдържание 0,00 %. Според съда пробата, изследвана в МЛЕ, не е взета в съответствие с Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки. Неспазването на изискването за съхраняване на контролна проба и липсата на консервиране на взетите от митническите служители проби водят до невъзможност да бъде установено действителното алкохолно съдържание във внесения с процесната декларация продукт. При неправилно съхранение той се променя изключително бързо във времето. Поради това обосновава извод, че от доказателствата по делото не може да се установи, че характеристиките и свойствата на изследвания от Централна митническа лаборатория продукт са идентични с тези на внесения на територията на страната към момента на освобождаването и допускането му за свободно обръщение. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Оспореният в първоинстанционното производство административен акт е издаден във връзка с митническа декларация MРН № 16BG001000H0051634/21.10.2016, с която "СИС Индустрийс" ООД декларира за поставяне под митнически режим "допускане за свободно обръщение с вътрешно потребление" стока, описана в клетка 31 като "гроздов сок от грозде сорт Смедеревка" с код по ТАРИК 2009 61 10 00, с изпращач на стоката "В." АД, Македония, при ставка на митото от трети страни 0%. На основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза и чл. 19, ал. 7 ЗМ митническият орган определя код по ТАРИK 2204 30 10 00 и нов размер на митническото задължение и дължимите държавни вземания. Изложени са съображения, че стоката не се класира в декларирания в митническата декларация код, тъй като същият се отнася за неферментирали сокове, чието алкохолно съдържание не превишава 0,5 % vol, а анализираната проба според заключението на митническата лабораторна експертиза (МЛЕ) е с алкохолно съдържание 0.87 % vol. Съдът обсъжда приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност, вкл. заключението на съдебно - химическата експертиза. Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно установени и се подкрепят от събраните доказателства. Изведените въз основа на тях изводи са обосновани и законосъобразни. В код 2009 съгласно КН попадат плодови сокове (включително гроздова мъст) или зеленчукови сокове, неферментирали, без прибавка на алкохол, с или без прибавка на захар или други подсладители; 2009 61 - със стойност Брикс, непревишаваща 30 и 2009 61 10 - със стойност, превишаваща 18 EUR на 100 kg нетно тегло. В ОБКН към глава 20, т. 6 е посочено, че по смисъла на код 2009 под "неферментирал сок без прибавка на алкохол", се разбира сок, чието алкохолно съдържание по обем (забележка 2 на глава 22), не превишава 0, 5 % vol. В определения с административния акт код 2204 30 10 00 съгласно КН се класират: Вина от прясно грозде, включително обогатените с алкохол; гроздова мъст, различна от тази от код 2009; Други видове гроздова мъст: частично ферментирали, дори такива, чиято ферментация е прекъсната по начин, различен от прибавка на алкохол. Спорът между страните е относно тарифното класиране на стоката в зависимост от действителното й алкохолно съдържание към датата на вноса в страната. Представеният по делото от оспорващото дружество в първоинстанционното производство протокол от изпитване № П-805/29.11.2016 г. няма белезите на официален свидетелстващ документ, както неправилно е приел съдът. Същият е с характер на анализ по частна химическа експертиза, извършена по искане на декларатора. Изследването не е осъществено за целите на митническия контрол. Липсват безспорни доказателства, че пробите са взети именно от стоката, предмет на процесното ЕАД. Няма твърдения и данни това да е извършено в присъствие на митнически служители. Независимо от това правилно съдът кредитира неоспореното заключение на съдебно-химическата експертиза. Според експерта гроздовият сок е изключително бързо променяща се във времето стока. При неправилно вземане, транспортиране и съхранение на пробите от внесения продукт процесът на ферментация може да се ускори и да промени химическите му характеристики. Обоснован е изводът, че изследваните в МЛЕ проби не са взети в съответствие с изискванията на Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол. Пробите са транспортирани в стъклени бутилки. Няма данни да са охлаждани, замразявани или консервирани. За да се класира стоката с код 2204 30 10 00, следва по несъмнен начин да е установено от административния орган действителното й алкохолно съдържание към датата на вноса. При оспорване от страна на декларатора на резултатите от проведеното от митническата лаборатория изследване в тежест на органа е да докаже това обстоятелство. Вещото лице е констатирало, че взетата контролна проба не се съхранява, поради което е невъзможно да се извърши проверка на констатациите в оспорения административен акт. Целта на контролната проба е да послужи за повторен анализ при възникнал съдебен спор. Затова липсата й не позволява да се изследва действителното алкохолно съдържание на продукта, за да се съпостави с резултатите в МЛЕ и да се прецени правилността на направения въз основа на нея извод за наличие на такова над 0,5 % vol. Ето защо, изводът на съда, че от събраните доказателства не може да се установи, че характеристиките и свойствата на изследвания от ЦМЛ продукт са идентични с тези на внесения на територията на страната към момента на освобождаването на стоката и допускането й за свободно обръщение, е законосъобразен и обоснован. С оглед на това правилно съдът отменя оспореното решение на началника на митница Б., с което е определен нов тарифен код на внесената стока. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди М. Б. да заплати на "СИС Индустрийс" ООД сумата 1200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1