Решение № 3849 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8802/2017 г.

Решение № 3849 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8802/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от Кмета на О. С. и от А. К. И. и И. Т. И., против решение № 58/15.05.2017 г., постановено от Административен съд - С. по адм. дело № 240/2016 год., с което, по жалба на "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П., е отменена Заповед № РД-15-62/21.01.2011 г. на Кмета на Община - С., в частта, с която е одобрен план за застрояване (ПЗ), относно УПИ VIII-2929 в кв. 213, м. "Андреева чешма" по плана на селищно образувание (с. о.)"И." гр. С., а по отношение на останалата част от акта, като неоснователна, жалбата на дружеството е отхвърлена. Решението, в отменителната му част, се счита недопустимо и алтернативно - неправилно, иска се отмяната му. В съдебното заседание Кметът на О. С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представени са допълнение към касационната жалба и отговор по подадената жалба на физическите лица. Касационните жалбоподатели А. К. И. и И. Т. И. не се явяват, представляват се от адв. Г. М., който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, счита подадената от Кмета на О. С. също за допустима, претендира за разноските по делото, съгласно представения списък - 300 лв. Ответникът - "ЕВН Б. Е." ЕАД - град П., сега "Електроразпределение ЮГ" ЕАД, чрез юрк. В. И., поддържа подадения отговор по жалбите, настоява за потвърждаване на обжалваното решение на АС-С., като правилно и законосъобразно. Претендира сторените разноски, съгласно представения списък. Ответните страни - О. Г. К., Д. А. Д., Н. Й. К., В. Г. К., Н. С. Й., С. А. К., С. В. З., Б. В. З., К. Т. Д. и О. С. редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно, а разгледани по същество същите са неоснователни. От данните по делото се установява, че с частично отменената заповед, издадена по подадено на 29.09.2010 г. от О. К. и Д. Д. заявление, с внесен проект-задание и скица за проектиране, е бил одобрен ПУП с план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за ПИ 2929 в кв. 213, м. "Андреева чешма" по плана на селищно образувание "И.", гр. С., като от същия се образуват три жилищностроителни УПИ VII-2929, (идентичен с ПИ 67338.415.629 по действащата КК на гр. С., собственост на Н. К., В. К. и О. К. ), УПИ VIII-2929, (идентичен с ПИ 67338.415.630 по действащата КК на гр. С., собственост на А. К. И. и И. Т. И. ) и УПИ IX-10134, (идентичен с ПИ 67338.415.454 по действащата КК на гр. С., собствен на Д. А. Д. ), съгласно сините линии и надписи на плана за регулация, както и указания начин на застрояване показан на плана на застрояване. Проектът е бил разгледан и приет без забележки от ОбЕСУТ, с Протокол - решение № 36/8.10.2010 г., като, въпреки предвиденото, в заседанието не е присъствал и участвал представител на "Електроразпределение", клон - С. С обявление № ОРД 03-612/13.10.2010 г., проектът е бил обявен на заинтересованите собственици, на 21.01.2011 г. им е съобщена и заповедта, като липсват данни да са изпращани съобщения на "ЕВН Б. Е." ЕАД. Във връзка с правния интерес на жалбоподателя и за изясняване фактическата обстановка, по делото е била назначена съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава. От направения оглед на място вещото лице е установило, че в УПИ VIII-2929, идентичен с ПИ 67338.415.630 по кадастралната карта на гр. С., има 2 бр. ЖР (железни решетъчни) стълба от въздушна мрежа на електропровод средно напрежение 20 кV- единият в източния край на имота, другият- в западния, като въздушната кабелна мрежа преминава по цялата му дължина. За поставените ел. съоръжения, вещото лице не е установило да има учредено право на преминаване, а в имотния регистър, по партидата на ПИ няма вписан договор за учредено такова право, в съответствие с изискванията на чл. 192, ал. 7 от ЗУТ. Процесният ПУП е бил разработен на основание издадена скица № 922/31.08.2010 г. с виза за проектиране, на която няма нанесени ЖР стълбове - нанесени са единствено бетонови стълбове от мрежа ниско напрежение в северната част на УПИ VII-2929, обслужваща съществуващата в имота вилна сграда. В д ействалите след 1970 планове, за процесния район м."Андреева чешма", попадащ в обхвата на с. о. "И.", гр. С.: КП на Вилна зона от 1988 г. (непроцедиран. но служещ за основа като заснемане на територията), Помощен план и План на новообразуваните имоти, ПР на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони, одобрен с Решение № 808/22.12.2005 г. на Общински съвет - С., ККиКР на гр. С., (одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастър, изменена със Заповед № КД-14-20-225/1.04.2011 г. на началника на СГКК - С.), в ПИ 2929 няма нанесени ЖР стълбове - нанесени са само 2 бр. бетонови стълбове на мрежа ниско напрежение. През м. август на 2016 г., по възлагане от "ЕВН Б. Е." ЕАД, е било извършено заснемане на съществуващите към момента 2 бр. ЖР стълбове в процесния ПИ 67338.415.630 - УПИ VIII-2929. Вещото лице е установило от огледа на място, че ЖР стълбовете са изградени върху бетонова основа, като от състоянието на материалите не може да се установи годината на построяването на електропровода. Съдът е дал вяра на показанията на двамата свидетели - служители на оспорващото дружество, от разпита на които се установява, че при започване на работа на всеки от тях, (първият през 1986 г., вторият през 1978 г.), в предприятията, чийто правоприемник е "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П., процесният електропровод 20 kV -"Вилна зона", е съществувал, като според свидетелите е построен през 1970 г. През периода от построяване досега електропроводът работи, захранва около 7 трафопоста и над 1000 потребителя. и на свидетелите не е известна дейност по промяна трасето на електропровода, чрез преместване на ЖР стълб. Тази фактическа обстановка съдът е приел за несъмнена и въз основа на нея е приел жалбата за частично основателна, като е отменил заповедта в частта й за предвидената застройка, ситуирана в границите на сервитута на въздушен електропровод 20 кV, преминаващ през имота, съобразно забраната по чл. 64, ал. 3, т. 2 от ЗЕ, като по заключението, съгласно т. 10 към Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16/2004 г., за сервитутите на енергийните обекти, за въздушен електропровод средно напрежение - 20 кV, сервитутът е по 2.0 м от оста на съоръжението. Решаващият съд, въз основа на подробен анализ на доказателствата, е извел обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Всъщност изложените под формата на касационни основания възражения, са били направени в хода на производството и са обсъдени в съдебния акт аргументирано и задълбочено. Правилно в решението е приета допустимост на подадената от дружеството жалба, като същото има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 ЗУТ. Административният акт, предмет на спора, не е съобщаван на дружеството, то не е било известявано и конституирано в производството по издаването му като заинтересована страна, а няма спор, че оспорващият пред АС - С. е енергийно предприятие и, че процесният електропровод е енергиен обект по смисъла на закона. Вярно е, че в преписката липсва изрично съгласуване на заявения за одобряване проект с"Електроразпределение" клон С., че негов представител не е присъствал на заседанието на ОбЕСУТ при разглеждането на проекта и не е подписан изготвения протокол, (за което се акцентува в първата от жалбите), но резултатът от това е, че по силата на презумпцията, предвидена в чл. 128, ал. 6 (ред. 2010 г.), вр. чл. 121, ал. 2 ЗУТ (отм., но действал към датата на заповедта), да се счита, че проектът е мълчаливо съгласуван. Това обосновано съдът е приел, че не може да се счете за надлежно уведомяване на дружеството за започналото административно производство, а и последвалата заповед, както вече се подчерта, не му е съобщена. И след като, съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ, заинтересовани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения, са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имотите, предмет на самия план, и е безспорно установено по делото съществуването в един от новообразуваните процесни имота на два ЖР стълба - част от електропровод 20 kV средно напрежение - "Вилна зона", както и не е оспорен фактът, че същият е собственост на ответника "Електроразпределение ЮГ" ЕАД, (владян от праводателите му - "НЕК" ЕАД-С. и "Е.-П." ЕАД) и понастоящем, с основание на дружеството е признат засегнат от заповедта интерес, поради несъобразяването с възникналия по силата на закона сервитут. Настоящият съдебен състав споделя извода в решението, че е доказан факта на изграждането на електропреносната мрежа средно напрежение през 1970 г., преминаваща през неурегулирания тогава ПИ № 2929 в кв. 213 по плана на гр. С., (земя за земеделско ползване, овощна градина, собственост на О. К., съгл. нот. акт № 35/1966 г., допустима за изграждане по действащата нормативна уредба ЗПИНМ и ППЗПИНМ - § 253 и § 254 - в. л. в допълнителното заключение) . В подкрепа на този извод са подробните показания на двамата свидетели, конкретно осъществявали дейност по ежегодна поддръжка на въздушните електропроводи, извънградски сектор, заварили съоръжението работещо към момента на постъпването им на работа-през 1978 и 1986 г. Същите са безпротиворечиви, почиващи на конкретни възприятия и съдът с основание ги е кредитирал. Св. Андонов е посочил и дружеството, изграждало мрежите - "Енергомонтажи"-Б., група С., посочил е като лично възприятие и завеждането им "в книгите" като дълготраен актив на дружеството, по повод извършваните ежегодни инвентаризации и проверка на техническо състояние, факт, който сочи и оспорващото акта ЕАД и който факт не е спорен, при обслужването на 1126 абоната и захранване на 7 трафопоста от въпросния електропровод 20 kV . Дори заинтересованата страна О. К. е заявил в с. з. от 5.12.2016 г., че "далекопроводът, посочен от жалбоподателя е изграден "през 1969 г.", като по отношение на твърдението му за преместване на стълб през 2010 г., от "друг имот", по "искане на Д. Д." (собственик на УПИ IX-10134, в който вече има реализиран строеж, а за предвиденото застрояване далекопроводът не създава пречки), сочи и, че стоманобетонов стълб е бил заменен с ЖР стълб, при условие, че в. л. е изяснило различията в мрежите за ниско и средно напрежение и начина им на изграждане. Затова правилно, а и с оглед заинтересоваността на Кършеви, като предишни собственици на имота, твърденията им за изместен стълб, неподкрепени от останалите доказателства по делото, не са били съобразени в решението. Не на последно по значение място, а е показателно за приемането на факта, че електропроводът е изграден преди 1988 г., е и установеното от вещото лице в с. з. 7.03.2017 г., че в КП от 1988 г., приложен на л. 189 по делото, в съседния имот - № 2941, е отразен (с квадратче и стрелки за посоката на проводниците) ЖР стълб средно напрежение, с указани посоки на преминаване, едната от които е към процесния имот. Правилно съдът е приел и, че върху поземлен имот № 2929 в кв. 213 по плана на гр. С., към момента на одобряването на ПУП, е налице заварена тежест, изразяваща се във възникнало, по силата на закон сервитутно право в полза на енергийното предприятие, за съществуващ енергиен обект - електропровод 20 kV, построен през 1970 г., собственост на "ЕВН Б. Е." ЕАД гр. П., сега "Електроразпределение ЮГ" ЕАД . Към онзи момент е бил в сила Закон за електростопанството (отм. ДВ бр. 64/1999 г.), според чл. 2 на който електрическите централи и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия са държавна собственост. С влизането в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност през 1999 г., (отм.), за енергийните предприятия възникват вещни права на безвъзмездно ползване (чл. 59, ал. 4 ЗЕЕЕ), а разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т. 1 от с. з. регламентира създаването на сервитутни зони около съществуващите енергийни обекти, по силата на самия закон - т.е. тези, коието са изградени преди 21.07.1999 г. По силата на § 26, ал. 1 от ПЗР ЗЕ, възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права, в полза на енергийните предприятия, за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти, запазват действието си. С оглед така проследаната през годините относима по спора правна уредба, основателно съдът не е приел възраженията за неучредено по предвидения ред сервитутно право, без вписан договор по партидата не имота и пр. Обстоятелствата, свързани с липсата на строителни книжа за изграждането на въпросната въздушна мрежа, в частност за поставянето и монтирането на процесните два ЖР стълба в имота, съдът правилно е анализирал, извеждайки обоснования извод за незаконност, но призната по закон търпимост на същите - съгласно § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Съображенията, позовани на допълнителното заключение на вещото лице, за строеж, изпълнен през 1970 г., в замеделска земя, чието ползване на се е препятстваало и е било допустимо, е ненужно да бъдат преповтаряни. Затова, като е приел наличие на правен интерес на лице, носител на ограничено вещно право върху УПИ VIII-2929, за оспорване на заповедта, одобрила ПУП-ПРЗ и я е отменил частично по отношение на предвиждането за застрояване в границите на сервитута, съдът не е допуснал нарушение, което да води до недопустимост на съдебния акт, което да е основание за обезсилване или за отмяната му, каквото искане заявяват касаторите. В останалата му част, като неоспорено, решението е влязло в сила. Съдът е изложил обосновани съображения по повод направеното възражение за нищожност на акта, което с основание не е било възприето, като е отчел и укоряващо бездействие на оспорващия да сезира за отстраняване на допуснатата непълнота в кадастралния план, с оглед ненанасяне на трасето на собственото им съоръжение - електропровод 20 kV "Вилна зона". При този изход на процеса, на ответната в касацията страна "Електроразпределение ЮГ" ЕАД, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в максималния размер от 200 лв., своевременно претендирано с представения отговор по касационните жалби, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,