Решение № 7011 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4609/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по повод постъпила касационна жалба на Р. Д. Р.,чрез пълномощника си адвокат В. Дундов против Решение №42663/19.12.2025г. по адм.дело№8412/2025г. на Административен съд София град. С касационна жалба решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска срещу ОДМВР-Пазарджик с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта над 2000 лева до 10 000 лева и в частта за заплащане на законна лихва за забава в частта над 109.80 лева до 548.99 лева. Наведени са основания за неправилност и необоснованост на съдебния акт в тази му част. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение в тази му част. Претендира разноски. Ответникът ОДМВР-Пазарджик не е изразил становище по касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за този извод са следните: Производството пред Административен съд София град е образувано по предявена искова молба от Р. Д. Р. срещу ОД на МВР Пазарджик, като се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., както и 454,33 лв. законна лихва за забава за периода от 20.03.2025г. до 17.07.2025 г. причинени му от отменени като незаконосъобразни Заповед № 24-0340-000179 / 16. 09. 2024 г. и Заповед № 24-0340-000180 / 16. 09. 2029 г. издадени от служители на ответника. Ищецът уточнява, че периодът на иска е от 16. 09. 2024 г. до 20. 03. 2025 г., а размерът на лихвата е 548,99 лв. и е за периода от 20. 03. 2025 г. до 11. 08. 2025 г. Посочено било, че тези актове са ЗППАМ № 24-0340-000179 от 16.09.2024 г. издадена от началника на РУ Септември при ОД на МВР Пазарджик с който на Р. Р. е наложена принудителна административна мярка чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но не повече от 18 месеца и ЗППАМ № 24-0340-000180 от 16.09.2024 г. издадена от началника на РУ Септември при ОД на МВР Пазарджик с който на Р. Р. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година. ЗППАМ № 24-0340-000179 от 16.09.2024 г. и ЗППАМ № 24-0340-000180 от 16.09.2024 г. издадени от началника на РУ Септември при ОД на МВР Пазарджик са отменени с решения на Административен съд София – град, влезли в сила, като неподлежащи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Ищецът претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,което се основава на твърдения за претърпени от ищеца в причинна връзка със ЗППАМ негативни психични и емоционални изживявания, в т. ч. неудобство, срам, стрес и притеснения. Ищецът излага, че за периода от 14. 09. 2024 г. до 20. 01. 2025 г. е бил лишен от личният си автомобил, който е бил с прекратена регистрация, а до месец април 2025 г. е бил лишен и от правото да управлява МПС.Затруднено било ежедневното му предвижване до и от работното му място. Освен това от 2014 г. и до настоящия момент страда от [заличен текст], което му причинили допълнителни затруднения при придвижването с градския транспорт. В продължение на дълъг период от време изпитвал потиснатост и притеснение. Налагането на ПАМ за нещо, което не е извършил го накарало да се чувства несигурен и неспокоен. От фактическа страна, административният съд е установил, че на 13. 09. 2024 г. полицейски служители от РУ Септември, към ОД на МВР Пазарджик извършили проверка на лек автомобил „БМВ“ с рег. № [рег. номер], управляван от Р. Д. Р. и негова собственост. В хода на проверката водачът е тестван с техническо средство „Дръг Тест 5000“ с № AРRК 0010, проба № 009, извършена в 23:30 часа. Техническото средство отчело положителен резултат за употреба на наркотично вещество амфетамин.На Р. Р. е съставен АУАН № 619031 от 14.09.2025 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Издаден е и талон за медицинско изследване № 0159999.Със ЗППАМ № 24-0340-000179 от 16.09.2024 г. издадена от началника на РУ Септември при ОД на МВР Пазарджик на Р. Р. е наложена принудителна административна мярка чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но не повече от 18 месеца.Със ЗППАМ № 24-0340-000180 от 16.09.2024 г. издадена от началника на РУ Септември при ОД на МВР Пазарджик на Р. Р. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година.Изготвена е съдебна химикотоксикологична експертиза с рег. № И-9/ 02. 01. 2025 г., като вещите лица са дали заключение, че в кръвта и урината на Р. Р. не се установява наличие на наркотични вещества или техните аналози.С Постановление от 24.01.2025 г. е прекратено наказателното производство по ДП № 330/ 2024 г. по описа на РУ – Септември, пр. пр. № 5488/2024 г. по описа на РП Пазарджик, а ЗППАМ № 24-0340-000179 от 16.09.2024 г. е оспорена по съдебен ред и е отменена с Решение № 6543 от 25.02.2025 г. по адм. дело № 11088 от 2024 г. по описа на Административен съд София – град и ЗППАМ № 24-0340-000180 от 16.09.2024 г. е оспорена по съдебен ред и е отменена с Решение № 9761 от 20.03.2025 г. по адм. дело № 11076 от 2024 г. по описа на Административен съд София – град.Установено е от съда още, че отнемането на СУМПС е създало много неудобства на ищеца,като било затруднено ежедневното му придвижване до работното място. От показанията на разпитания по делото свидетел С. Х., които съдът е кредитирал се установява, че ищецът е бил притеснен и стресиран, като това се отразило на работата му – имал проблеми с шефовете и колегите му се подигравали. Освен това имал проблеми с придвижването до работата, отслабнал и не можел да спи. Последното кореспондира с наведените в исковата молба твърдения за чувство на безсилие, обида и несправедливост, причинени вследствие на незаконосъобразно наложените ПАМ. Приел е,че налагането на ПАМ води до неблагоприятни последици върху емоционалното и психическо състояние по отношение на лицето, срещу което е издаден акта,като доказаните по делото психически страдания са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните заповеди за налагане на принудителни административни мерки При така установеното от фактическа страна, съдът е приел от правна, че ищецът е установил и доказал наличието на предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди и съответно за ангажиране на отговорността на ОДМВР-Пазарджик.По делото е доказано наличието на отменен незаконосъобразен акт на служител на ответника, настъпили в резултат на този акт неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между тях. Административният съд е приел, че предявената искова претенция за неимуществени вреди е доказана по основание спрямо ОД на МВР-Пазарджик.Съобразявайки чл. 52 ЗЗД и принципът за справедливост, претърпените и доказани негативни преживявания от Р., продължителността на времето, през което е останал без СУМПС, всичко това е дало основание за съда да приеме, че справедливото обезщетение в този случай е в размер на 2000 лева. Решението е правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. Законосъобразен е извода на решаващия съд, че са налице всички предпоставки за основателност на подадения иск за обезщетение за неимуществени вреди от Р. Д. Р.. Правилно е прието от съда наличието на отменен по съответния ред административен акт - ЗППАМ № 24-0340-000179 от 16.09.2024 г. и ЗППАМ № 24-0340-000180 от 16.09.2024 г. Наложените ПАМ по ЗДвП са отменени с влезли в сила съдебни решения. Искът е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред, предвид правилото на чл. 204, ал. 1 АПК. Същият е насочен срещу юридическото лице - ОД на МВР Пазарджик, в чийто състав е органа, от чийто незаконосъобразен акт, са причинени вредите, съобразно разпоредбата на чл.205 АПК. Субективното право на обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ от незаконосъобразно волеизявление на административния орган. При незаконосъобразно отнемане на СУ МПС и прекратена регистрация на автомобила вредите се извеждат както от продължителното ограничаване на свободното придвижване, така и от конкретно установените неблагоприятни последици за трудовата заетост на ищеца и за възникналите за него негативни усещания, които са повлияли на физическото му и психическо състояние. Ищецът е бил силно притеснен и стресиран, потиснат, изпитвал унизително чувство от оставянето без СУМПС и прекратената регистрация.Несъмнено доказателствата по делото сочат за отрицателни емоции, чиито интензитет и времетраене обуславят обезвреда. Съдът ги е обсъдил в съвкупност с останалия доказателствен материал и е извел от тях само онези факти, които кореспондират с писмените доказателства и с житейската логика. Настоящата инстанция счита, че при определянето на размера на дължимото обезщетението за неимуществени вреди, причинени на Р. от незаконосъобразните заповеди за налагане на ПАМ, административният съд е спазил принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, и правилно е определил размера. При определянето му имат значение интензитета и продължителността на търпените негативни емоции. Обезщетението е справедливо определено с финансов еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице. Изложените от съда мотиви в тази насока се споделят изцяло и не следва да се преповтарят, а на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се извърши препращане към тях. Първоинстанционният съд вече е проявил необходимата умереност, като е редуцирал значително предявените претенции и е отхвърлил исковете над уважения размер. Неоснователни са и твърденията на касационния жалбоподател –Р. Д. Р., че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован досежно размера на така определеното обезщетение за неимуществени вреди. Обжалваното решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства и не са налице основания за ревизиране на така определеното от съдебния състав обезщетение в посока неговото увеличение, както се иска с касационната жалба на Р.. Причинените на И. вреди от здравословен и психо-емоционален характер са определени от съда в съответствие с конкретно установените по делото факти и при съобразяването на указаните в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд общи критерии. Настоящият състав на касационната инстанция не установява решаващият съд да е изложил субективни виждания при определяне размера на обезщетението за неимуществена обезвреда. Напротив, събраните и оценени от първоинстанционния съдебен състав доказателства, въз основа на които са изградени изводите му за фактите и обстоятелствата, правнорелевантни за конкретния спор, са обсъдени въз основа на комплексната им оценка. Отчетени са характерът на увреждането, видът и интензитетът на претърпените вреди, личността на ищеца, както и продължителността на периода, през който е имал негативни емоционални преживявания и техният характер. Това води до неоснователност на касационната жалба на Р.. По изложените съображения, съдебното решение на Административен съд София град като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: