Решение № 12343 от 2.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5610/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез адв. Aл. Пачаманов, против решение 101 от 29.03.2021 г. на Административен съд-Кюстендил по адм.д. 483по описа за 2020г., с което по жалба на ЕТ П. Давулийски - ПИАР с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място] , община Невестино, област Кюстендил, представлявано от П. Давулийски, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 10/311/00654/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8491-2 от 21.08.2020г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, на ЕТ П. Давулийски - ПИАР с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място] , община Невестино, област Кюстендил, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 56 758,99лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът поддържа, че АУПДВ е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалните правила като Законът за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е неприложим. Счита, че съдът е достигнал до неправилния краен извод, че обжалваният административен акт е трябвало да се издаде по реда на ЗУСЕСИФ, тъй като нарушението представлявало основание за акт за налагане на финансова корекция, по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ. За да достигне до този извод, съдът не е анализирал подробно какъв вид нарушение се явява неизпълнението на бизнес плана. Тъй като заложените в бизнес плана показатели са изготвени от самия ползвател и са представени от него на органа - ДФЗ, като бизнес планът е неразделна част от сключения договор. Като не са спазени клаузите на договора, изрично посочени в АУПДВ, се установява нарушение на изпълнение на договорно задължение. Съдът не е съобразил коректно разпоредбите на пар. 12, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП. Счита, че ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като настоящият случай попада извън приложното поле на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, с оглед разпоредбата на пар. 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г./, съгласно която, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на ЗУСЕСИФ наредби по прилагането на мерките по ПРСР за периода 2007-2013 г., и на мерките и подмерките по чл. 96, т. 2 от ПРСРС за периода 2014-2020 г., се довършват по досегашния ред до изтичането на периода на мониторинг. Изложени са твърдения, че дори да се приеме, че ЗУСЕСИФ е приложим, позоваването на ЗУСЕСИФ или на ЗПЗП, при безспорно наличие на материалноправните предпоставки за издаването на акта, не би могло да опорочи акта до степен да бъде отменен само на това основание. Съдът не е изложил подробни мотиви защо счита евентуално допуснатото нарушение за съществено до степен, до която АУПДВ следва да бъде отменен в неговата цялост. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в цялост и постановяване на ново, с което да се отхвърли оспорването. В случай, че е налице основания за извършване на нови съдопроизводствени действия, моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък. Ответникът по касационната жалба ЕТ П. Давулийски - ПИАР, чрез адв. Василев, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното: Пред първоинстанционния административен съд е оспорен цитираният АУПДВ, с който на оспорващия, в качеството му на бенефициер по договор за безвъзмездна финансова помощ по ПРСР 2007-2013 и посочената мярка е установено публично вземане в размер от 56 758,99 лв., поради наличие на следните фактически основания за връщане на полученото подпомагане: По делото не е било спорно, че ЕТ П. Давулийски - ПИАР е регистриран с УРН 602454 и е подал заявление по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР за периода 2007-2013г. за финансиране на разходи, свързани с осъществяването на проект 10/311/00654 от 13.05.2013г. за пристрояване и преустройство на съществуваща жилищна сграда в къща за гости. Въз основа на проекта и на основание чл.31, ал.2 от Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /Наредбата/, между Държавен фонд Земеделие, представляван от изпълнителния директор, и ЕТ П. Давулийски - ПИАР в качеството на ползвател, е сключен договор 10/311/00654 от 06.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности. Сключеният договор е изменен с анекси от 23.01.2015г., 06.03.2015г. и 14.09.2015г., в които е предвидено междинно плащане по договора и е създадена нова Таблица на одобрените инвестиционни разходи. Съобразно последната, размерът на разходите е 547 397,15лв.; одобрените за финансиране разходи са в размер на 540 663,32лв., а одобрената субсидия е в размер на 378 464,31лв. След реализиране на проектираното строителство, е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация 1/14.09.2015г. от главния архитект на Община Невестино, а строежът е категоризиран като туристически обект - къща за гости Барбалеова къща , категория три звезди, видно от удостоверение 00009/02.10.2015г. на кмета на Община Невестино. На ЕТ са изплатени суми за финансово подпомагане: междинно плащане в размер на 166 149,73лв. на 09.04.2015г. и окончателно плащане в размер на 212 243, 51лв. на 07.11.2015г, или изплатената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 378 393,24лв. С искане с вх. 02-6500/2737 от 29.05.2019г., депозирано до ДФЗ, ЕТ заявява желание за промяна на показателите в бизнес-плана за първите пет прогнозни години, а именно в производствената и търговска програма, средногодишната натовареност и производствения капацитет. Следва отговор в писмо изх. 02-6500/2737 от 18.11.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отхвърлено предявеното искане за промяна в бизнес плана към сключения договор. В съответствие с правомощието на ДФЗ за контрол и проверки във връзка с изпълнението на сключения договор, е издадена заповед 373843/24.06.2019г. за извършване на проверка на място на ползвателя ЕТ. С писмо 01-6500/8491 от 25.10.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на осн. чл.26, ал.1 АПК е уведомен ЕТ П. Давулийски - ПИ АР за открито производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, във връзка с констатациите от направена проверка за неизпълнение на задълженията по т.4.12 и т.4.18 от договора, сключен с ДФЗ относно заложените приходи за три пълни финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г. по одобрения бизнес план / л. 369 и сл./. Издаден е Акт за установяване на публично държавно вземане 10/311/00654/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8491-2 от 21.08.2020г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 ДОПК, на ЕТ П. Давулийски - ПИАР с ЕИК[ЕИК], е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 56 758,99лв. за неизпълнение на нивата на приходите от подпомаганата дейност, предвидени в бизнес плана към договор 10/311/00654 от 06.10.2014г. по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности по ПРСР за периода 2007-2013г., сключен с ДФЗ. Административният орган е приел, че ползвателят не е изпълнил задълженията си по т.4.12 и по т.4.18 от договора за спазване на одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора, както и на разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /наричана Наредбата/, според която бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. В съдебното производство пред АС е прието заключение по назначена съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). То установява, че съобразно документите по преписката, на ЕТ е изплатена финансова помощ в размер на 378 393,84лв., т.е. констатира разлика от 0,60лв. от посочената в оспорения акт. Горното не променя размера на подлежащата на възстановяване сума, определена от органа, която възлиза на 56 758,99лв. или 15 % от 378 393,84лв. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че посочените в административния акт нарушения са извършени от ЕТ. За да уважи оспорването първоинстанционният съд е приел, че административният орган е допуснал съществени нарушения относими към вида на акта и реда за неговото издаване, както и нарушения на материалния закон във връзка с материалноправните основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Съдът е приел за приложима хипотезата на чл.27, ал.6 ЗПЗП, респ. органът, като е приложил реда по чл.27, ал.7 ЗПЗП, е издал незаконосъобразен административен акт.Съдът е приел, че заложените в бизнес плана финансови показатели /приходна и разходна част/ са индикатори за изпълнение на одобрения проект (по мерките и подмерките от ПРСР) и непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ, респ. съставлява основание за отмяна на финансовата помощ в хипотезата по чл.70, ал.1, т.7 ЗУСЕСИФ - неизпълнение на одобрени индикатори, което представлява основание за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по СИЕ се установява, че за три пълни финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г., ползвателят е реализирал приходи в размери по - ниски от заложените в бизнес плана. Реализираните приходи от дейността /нощувки в двата вида стаи/ са в размер на 3 108,25лв. за 2016г., при заложени в бизнес плана приходи в размер на 62 000 лв.; реализирани приходи от дейността /нощувки / в размер на 18 819,68лв. за 2017г., при заложени в бизнес плана приходи в размер на 62 000 лв.; реализирани приходи от дейността /нощувки/ в размер на 15 822,66лв. за 2018г., при заложени в бизнес плана приходи в размер на 62 000 лв., т.е. общо за 3-годишния период са реализирани приходи в размер на 37 750,59лв. при заложени 186 000 лв.; реализирани приходи от дейността /нощувки/ в размер на 6 710,94лв. за 2019г. - до 27.06.2019г., при заложени в бизнес плана приходи в размер на 62 000 лв. Ползвателят не е изпълнил задълженията си по т.4.12 и по т.4.18 от договора за спазване на одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора, както и на разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /наричана Наредбата/, според която бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. Тези изводи се потвърждават и от заключението на вещото лице, което правилно е кредитирано от административния съд. Вещото лице е установило, че съобразно документите по преписката, на ЕТ е изплатена финансова помощ в размер на 378 393,84 лв., т.е. констатира разлика от 0,60 лв. от посочената в оспорения акт. Настоящият съдбен състав намира, че неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план като основа за одобреното подпомагане, е одобрен индикатор за изпълнение на проекта. Наличието на това фактическо основание за възстановяване на получена финансова помощ обаче, след изменението на ЗПЗП (с ДВ бр.51/2019г. в сила от 28.06.2020г.), е основание за издаване на решение за финансова корекция по чл.27, ал.6 ЗПЗП във връзка с чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ по реда на този закон, а не на АУПДВ. Това е така, защото процесният АУПДВ е издаден при действието на новата норма на ал.6 на чл.27 ЗПЗП, след изтичане на периода на мониторинг, който в случая е изтекъл на 23.02.2020г. Затова и преходното правило на §12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (с ДВ бр. 2/2018г.) е неприложимо за случая. Отделно от това, новата редакция на чл.27 ЗПЗП, в сила от 28.06.2020г. претендира да уреди по нов и по-ясен начин реда и формата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ, което несъмнено се вижда от мотивите на законопроекта за изменение на ЗПЗП.. В процесния АУПДВ административният орган посочва като правно основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, съгласно който дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Това основание обаче е приложимо само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Законодателят, в обсъжданата новела, не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, като не му е предоставил възможност да си избере какъв акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под хипотезата на материално-правното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под тази на материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора. От това следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. Предвид непосочването на правното основание по чл.70 ал.1 т.7 ЗУСЕСИФ в процесния административен акт, несъответствието между доказаните по делото факти и соченото от органа правно основание прави извода на съда за незаконосъобразност на административния акт и на посоченото фактическо основание, правилен като краен резултат. В този смисъл след изменението на чл.27 от ЗПЗП са постановените решения на ВАС по сходни случаи по адм.дела 8586/2020г.; 10650/2020; 11846/20; 10232/20; 11903/20; 31/21; 142/21г. и др.на първо и осмо отделения. По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 2 700 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи заплатен адвокатски хонорар, съобразно представен списък и доказателства за плащане. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение