Решение № 4131 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 316/2012 г.

Решение № 4131 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 316/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Галина Михайлова Димитрова-Лалева и Милко Минков Лалев, двамата от гр. Варна против решение № 2455 от 25.10.2011 г. на Административен съд-Варна, постановено по адм. дело № 1411/2011 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ДК-02-СИР-60 от 20.03.2011 г. на началника на РДНСК-Североизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж-преустройство на ап. 6, ет. 2 в жил. сграда, находяща се в ПИ 16, по плана на 4-ти м. р. на гр. Варна/пл. 2, кв. 417/, ул. Радко Димитриев № 36, вх. А, гр. Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на заповедта. Ответната страна оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено е, че извършеното преустройство се изразява в премахване на фасаден зид с дебелина 25 см., демонтирани дограма и монолитен парапет и изградени на негово място зид с тухли итонг с височина 95см., обримчващи поставената от жалбоподателите ПВС дограма. Променено е предназначението на лоджията като част от нея е приобщена към дневната, а другата част е обособена в помощно помещение към кухненския бокс. При тези данни обосновано Административен съд- Варна приема, че преустройството представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Същият е незаконен, тъй като е извършен без строителни книжа, поради което подлежи на премахване съгласно чл. 225, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 ЗУТ. За процесния строеж е необходимо както разрешение за строеж, така и инвестиционен проект. Не се касае само за остъкляване на лоджия, а за преустройство на апартамента с приобщаването на част от лоджията към дневната и обособяване на обслужващо помещение към кухненския бокс. Този извод не се променя от обстоятелството, че площта на лоджията е включена в общия обем на сградата / § 5, т. 58 ДР на ЗУТ/. В случая неоснователно се твърди от касаторите, че извършеното е вътрешно преустройство по смисъла на чл. 151, т. 3 ЗУТ и текущ ремонт по смисъла на чл. 151, т. 4 и § 5, т. 43 ДР на ЗУТ. Следва да се има предвид, че дори само за остъкляването на лоджията е необходимо строително разрешение, издадено въз основа на становище на инженер-конструктор- чл. 147, ал. 1, т. 12 и ал. 2 ЗУТ. Настоящият съдебен състав счита, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства въз основа на всички събрани по делото доказателства, обсъдил е доводите на страните и правилно е приложил материалния закон. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,