Решение № 2023 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10039/2018 г.
ВАСVIII отделение13.02.2019 г.докладчик т Бисерка Цанева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3308 от 18.05.2018 г. постановено по адм. дело № 13639/2017 г. на Административен съд - С.-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2023 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10039/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т., от [населено място], подадена чрез процесуален представител адв. Харизанов, против решение № 3308/18.05.2018 г. по адм. дело № 13639/2017 г. на Административен съд – С.- град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 5787/14.11.2017 г. на младши автоконтрольор в отдел ПП при СДВР. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - В. Георгиев, младши автоконтрольор при СДВР, Сектор "Пътна полиция", редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорената пред Административен съд – С.- град заповед № 5787/14.11.2017 г. на младши автоконтрольор при СДВР, Сектор "Пътна полиция", на основание чл. 171, т. 2 а ЗДвП, на М. Т., е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на собственото му МПС за срок от 6 месеца. Прието е от съда, че оспорената заповед е законосъобразна като постановена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съобразно установените факти е прието за доказано, че към датата на съставения АУАН № 069714/14.11.2017 г. оспорващият е нарушил разпоредбата на чл. 150 а, ал. 1 ЗДвП, тъй като е управлявала собственото си МПС, със свидетелство за управление на МПС (СУМПС, ) с изтекъл срок на валидност. С оглед на това е изведен извод, че Точков е осъществил състава на чл. 171, т. 2 а ЗДвП, обуславящ налагането на процесната ПАМ. Решението е правилно. По делото е установено, че на 14.11.2017 г., в [населено място], касаторът Т. е управлявала личния си лек автомобил Мазда с рег. [рег. номер на МПС], като при извършената му проверка от страна на ответника, е констатирано управление на МПС, със свидетелство за управление на МПС, с изтекъл срок на валидност, за което му е съставен АУАН № 5787/14.11.2017 г. и са иззети Свидетелство за регистрация на МПС част 2 № [номер] и 2 бр. рег. табели с [рег. номер на МПС]. Констатациите в АУАН не са оспорени в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК и пред инстанцията по същество, не се ангажирани други доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, се прилагат ПАМ. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2 а, предл. 1-во ЗДвП (в относимата редакция на разпоредбата, ДВ, бр. 77/2017 г.) е управлението на моторно превозно средство от водач без свидетелство за управление на МПС. В случая касаторът е представил СУМПС със срок на валидност до 25.11.2016 г., който е изтекъл към момента на проверката. Съгласно чл. 150 а, ал. 1 от ЗДвП "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 10 от ЗБЛД данни, към съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" е този, с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити правоспособност за управление на съответната категория МПС. С. обаче следва да установи наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория. Съгласно чл. 15, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при подмяна на СУМПС, включително поради изтичане срока на валидност, водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи, е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложеното води до извод, който е направен и от решаващия съд, че за да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва да е в срока на административната му валидност. Липсата на такова е липса на "съответното свидетелство за управление" и е основание за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. С оглед изложеното правилно е прието от съда, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и целта му, както и че наложената ПАМ е в минималния предвиден в закона срок. При това положение касационното оплакване за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон при преценка наличието на изискуемите се предпоставки за прилагане на ПАМ и законоустановената форма на акта, се явява неоснователно. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК Върховният административен съд, осмо отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 3, ал. 1