Решение № 6908 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4187/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Силвър Скрийн“ ЕООД, чрез адв. Младенов, против Решение № 8520 от 04.03.2026 г., постановено по адм. дело № 12653/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р–22221021004741-091-001 от 09.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 1584 от 04.10.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), относно определените му задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 7 398 лв. за данъчни периоди от м.юни до м.септември 2017 г. и от м.август 2019 г. до м.март 2020 г., ведно с лихви в размер на 2 321.34 лв. и „Силвър Скрийн“ ЕООД е осъдено да заплати на НАП разноски по делото в размер на 2 490.65 евро. Касаторът излага съображения, че решението на АССГ е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че доставките по издадените фактури от „Студио Стар 5“ ЕООД и „Аврето Трейдинг“ ЕООД са реални, а наетия автомобил марка „Пежо“, модел 2008 ALLURE е използван за дейността на ревизираното лице, поради което на дружеството следва да се признае право на данъчен кредит във връзка с издадените фактури от „ОМВ България“ ООД и „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД. Счита, че непредставянето на документи от преките доставчици, не следва да се вменява в тежест на ревизираното лице. В тази насока се позовава на практиката на ВАС и СЕС, според която правото на данъчен кредит не може да се отказва само поради нередности при доставчиците, вкл. и липса на материална и кадрова обезпеченост. Твърди, че в случая задълженото лице не е участвало в данъчна измама. Претендира присъждане на разноски в общ размер на 2 390.61 евро, съобразно представен списък (л. 22). Ответникът - директор на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Минкова, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Делото е във фаза на втора касация. С Решение № 11973 от 26.11.2025 г. ВАС е отменил Решение № 14029 от 06.08.2024 г. на АССГ, с което е обявен за нищожен РА № Р–22221021004741-091-001 от 09.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. За да приеме, че РА не е нищожен, ВАС се е позовал на ТР № 3 от 26.06.2025 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/2024 г. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на „Силвър Скрийн“ ЕООД срещу РА № Р–22221021004741-091-001 от 09.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 1584 от 04.10.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, относно определените му задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 7 398 лв. за данъчни периоди от м.юни до м.септември 2017 г. и от м.август 2019 г. до м.март 2020 г., ведно с лихви в размер на 2 321.34 лв. Пред административния съд са приети заключения по съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и Съдебно компютърна-техническа експертиза (СКТЕ). За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, позовавайки се на заключението на вещото лице по СКТЕ, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Счел е, че по отношение на спорните фактури, издадени от „Студио Стар 5“ ЕООД и „Аврето Трейдинг“ ЕООД, не са осъществени реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което не възниква право на приспадане на данъчен кредит за ревизираното лице като получател по фактурите. Според решаващия състав не са представени доказателства за реалния изпълнител на рекламните услуги, не е ясен техният формат, кога, как и на какъв носител са предадени на ревизираното лице, какво е рекламното послание, съдържание на реклама, на графично оформление, в какъв времеви период са били позиционирани рекламите в съответните електронни медии. Съдът е посочил, че не са представени оферти за извършване на самата услуга, изготвени от дружествата доставчици. Изложени са съображения, че „Аврето Трейдинг“ ЕООД не е декларирало наличие на назначени лица по трудови и извънтрудови правоотношения, а по отношение на наетите лица при „Студио Стар 5“ ЕООД не са представени доказателства за професионална квалификация и образование. АССГ е посочил, че двата представени рамкови договора, сключени с „Аврето Трейдинг“ ЕООД и „Студио Стар 5“ ЕООД са напълно идентични помежду си по външен вид, форма, текстово съдържание и графично оформление. По отношение на издадените фактури от „ОМВ България“ ООД и „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД за наемни вноски на автомобил и гориво, съдът е приел, че съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от с.з., правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл.74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Съдът е обсъдил представените пътни листа и заповед, представени в хода на ревизионното производство и е приел, че от тях не се установява, че процесния лек автомобил марка „Пежо“, модел „2008 Allure 1.6 e-HDl 120 STT BVM6 EUR06” е използван за икономическата дейност на дружеството. Първоинстанционният съд е приел, че РА е законосъобразен и по отношение на начислени лихви за съответните периоди по ЗДДС, за които от ревизираното лице са извършени сторно операции. Направен е извод, че в случая се касае за цялостно анулиране на пълната стойност и ползвано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Вирус Промоушънъл Сълюшън“ ЕООД, „Некс Дизайн 99“ ЕООД и част от фактурите, издадени от „Студио Стар 5“ ЕООД, като ревизираното лице само е намалило данъчния си кредит с анулирането на фактурите и за периода през който дружеството е ползвало неправомерно данъчен кредит, дължи лихви. Решението е валидно, допустимо и правилно. На ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 3 762 лв. по фактури, издадени от „Студио Стар 5“ ЕООД за данъчни периоди от м.октомври 2019 г. до м. януари 2020 г. Фактурите са с предмет на доставка „извършена услуга“ (л.182-л.184 гръб, л.420-л.425). Във връзка с тези доставки от задълженото лице е бил представен Договор от 22.07.2019 г., сключен между „Силвър Скрийн“ ЕООД, като възложител и „Студио Стар 5“ ЕООД, като изпълнител, с предмет: „изработване на рекламни материали и рекламни услуги по предварителна поръчка/оферта на Възложителя“. На ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 1 416 лв. по една фактура, издадена от „Аврето Трейдинг“ ЕООД през данъчен период м.март 2020 г., с предмет на доставка „извършена услуга м.02 и м.03.2020 г.“ (л.171, л.426). От ревизираното лице е представен Договор от 04.02.2020 г., сключен между „Силвър Скрийн“ ЕООД, като възложител и „Аврето Трейдинг“ ЕООД, като изпълнител с предмет „изработване на рекламни материали и рекламни услуги по предварителна оферта /поръчка на Възложителя“ (л.171 гръб). Настоящият състав следва да посочи, че във фактурите издадени от „Студио Стар 5“ ЕООД, липсва посочена мярка и количество, а във фактурите издадени от „Аврето Трейдинг“ ЕООД, посочената мярка е брой, а количеството „1“. Правилен е извода на административния съд, че представените договори за доставките са идентични. В същите липсва каквато и да е конкретика, вкл. и договорена цена. В самите договори е посочено, че цената е по оферта, но такава не е налична по делото. По делото липсват оферти и поръчки, поради което не може да се направи обоснован извод за конкретните параметри на фактурираните услуги и същите не могат да се обвържат с твърдяната последваща реализация към „Противити“ ЕООД. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при реално извършени доставки и при несъмнени доказателства за извършване на доставки, в случая за извършване на фактурираните услуги от лицето, посочено като издател на фактурата. Само при наличие на доставки е налице данъчно събитие, съответно и при изпълнението на условията по чл. 71 ЗДДС, е налице правомерно начисляване на ДДС и съответно основание за право на данъчен кредит. В случая този релевантен факт не е установен като доказателствената тежест за установяване на релевантните обстоятелства от задълженото лице, което претендира, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. Вярно е посочено в обжалваното решение, че услугите не могат да бъдат приети за реално осъществени, понеже освен процесните фактури за съответните услуги и рамкови договори, липсват приемо-предавателни протоколи, оферти, поръчки, във връзка с осъществяваната дейност, съпътстващи документи към описаните фактури, калкулационни сметки и други документи как е формирана стойността на услугите, кореспонденция между ревизираното лице и доставчиците, свързана с изпълнението на услугата (имейли, задания, одобрения на концепции и др.). Не са установени конкретни материали, резултати от рекламната дейност (напр. рекламни визии, банери, копия на публикации, отчети за реализирани кампании, снимки, видеа, копия на креативни продукти и др.). Не са ангажирани доказателства за публичното реализиране на рекламната кампания (напр. медийни отчети, публикации, свидетелски показания, договори с трети лица, които са участвали в разпространението на рекламата и др.). В случая предмета на фактурите не е индивидуализиран и не става ясно за каква рекламна услуга и за какво събитие са извършвани фактурираните доставки. Този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице по ССЕ. Извода на вещото лице по ССЕ за последваща реализация на услугите и предмета на доставките, се базира единствено на обясненията на ревизираното лице, а не почива върху представени доказателства за естеството на доставките. Поради тези съображения, настоящият състав не следва да кредитира заключението на вещото лице по ССЕ. В процесния случай от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод за фактическо извършване на услугата, за която са издадени фактурите, по които се иска признаване на данъчен кредит. Неоснователно е позоваването на касатора на практиката на СЕС и ВАС, според която добросъвестното ревизирано лице не следва да бъде санкционирано с отказ на право на данъчен кредит, поради пропуск на доставчиците му и липса на кадрова обезпеченост. В случая от ревизираното лице не са представени всички необходими доказателства, за да докаже че издадените към него фактури, документират реално извършени доставки. В представените рамкови договори изрично е посочено, че цената и параметрите на договорите са конкретизирани в поръчки/ оферти, които не са налични по делото. След като задълженото лице е страна по договорите, същото следва да разполага с посочените документи. По изложените съображения не се касае за пропуск от страна на доставчиците. По тези съображения е неоснователно позоваването на съдебната практика на СЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС. В случая правото на данъчен кредит не е отказано поради липсата на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците, а поради непредставяне на достатъчно доказателства за реалност на доставките от ревизираното лице. Наличието само на фактурите и осъществените плащания, не са достатъчни за да установят обективното извършване на доставки от вида на процесните. Следва да се има предвид, че в основата на прилагане механизма на ДДС стои именно извършването на облагаема доставка, което в случая не е доказано. По фактурите, издадени от „ОМВ България“ ООД и „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД съдът правилно е приел, че доставките за гориво и наем на автомобил не са използвани за дейността на ревизираното лице. Във връзка с тези доставки по делото са представени единствено заповед за използване на МПС, от която е видно кое лице използва автомобила, на каква позиция е служителят и за какви цели ще се използва, (л. 250), пътни листа (л. 236 – л. 241 гръб) и Договор за лизинг (наем) на автомобил „Пежо“ 2008 Allure 1.6 e- HDI 120 STE BVM6 EURO6. Правилно е посочено от съда, че представените пътни листове не съдържат конкретна информация за точните адреси, които са били посетени, както и такава за час на пристигане и тръгване и време на престой. По делото не са представени никакви доказателства за извършени командировки или за целта на извършените посещения от гр. София до гр. Пловдив и др. посочени в пътните листа градове. Правилно е посочено от АССГ, че пътни листове и представената заповед не доказват използването на превозното средство в дейността на дружеството. Пътните листове са изготвяни на месечна база за периодите от м. 06.2017 г. до м. 09.2017 г., а за периодите от м. 08.2019 г. до м. 03.2020 г. не са представени пътни листове, но са извършвани разходи за покупки на гориво, документирани с фактури, издадени от „ОМВ България“ ООД. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, доколкото не са ангажирани доказателства, че автомобилът, за който се твърди, че е закупено горивото и са плащани фактури за наем, е използван за икономическата дейност на ревизираното лице. Решението е правилно и в частта, с която на дружеството за установени задължения за лихви във връзка с извършено сторниране на доставки от „Вирус Промоушънъл Сълюшън“ ЕООД, „Некс Дизайн 99“ ЕООД и част от фактурите, издадени от „Студио Стар 5“ ЕООД от самото ревизирано лице. В касационната жалба не са наведени никакви оплаквания, във връзка с тези задължения. Правилен е извода на АССГ, че след като ревизираното лице само е намалило данъчния си кредит с анулирането на фактурите на основание чл. 175 ДОПК, във вр. чл. 1 ЗЛДТДПДВ дружеството следва да бъде санкционирано с начисляване на лихва за забава за периода на неправомерното упражненото право на приспадане на данъчен кредит по коригираните фактури до момента на извършената корекция. По горните съображения касационният съд намира, че обжалваното решение на административния съд е правилно и като такова следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация. При действието на чл.161, ал.1 от ДОПК (в приложимата по време редакция, след изм. ДВ бр.17/2026г.), дължимото юрисконсултското възнаграждение на НАП е в размер на 300 лв., съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като при определяне на размера настоящият състав взе в предвид материалния интерес на спора и правната и фактическа сложност на делото. Превалутирани съгласно чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България разноските са в размер на 153.38 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,