Решение № 4965 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15041/2010 г.

Решение № 4965 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15041/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ"), гр. Бургас, при ЦУ на НАП, срещу частта от решение № 1198/27.10.2010 г. по адм. дело № 1299/2010 г. на Административен съд - Бургас, с която е изменен ревизионен акт (РА) № 901389/25.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД - 10 -126/23.04.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, с който на Пламен Петров Стаматов, от гр. Несебър, е определено задължение за ДДС за данъчен период м. 06.2008 г. в размер на 504 213 лв., ведно с лихва за забава в размер на 1082,12 лв. като е определил задължение за ДДС за м. 06. 2008 г. в размер на 4143,40 лв. и лихва за забава - 889,24 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения в частта, с която е приет по-нисък размер на данъчната основа и съответно по-малък размер дължим ДДС и лихви, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Пламен Петров Стаматов, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с РА правилно е преценено, че Пламен Стаматов е закупил в Германия от немско дружество на 10.06.2008 г. ново моторно превозно средство (МПС) - четириколесен мотор ATV Canam Renegard X 800. Видно от представените фактури продажната стойност на МПС е 10 592,44 евро, а ДДС по сделката - 2 297,56 евро. МПС е въведено на територията на България на 15.06.2008 г. Правилна е преценката на органа по приходите, че през м. 06.2008 г. е налице данъчно събитие - вътреобщностно придобиване (ВОП) на ново превозно средство по смисъла на § 1, т. 17, буква "в", "аа" от ДР на ЗДДС, поради което за жалбоподателя е възникнало задължение по реда на чл. 168, ал. 1 от ЗДДС за деклариране на ВОП и внасяне на дължимия данък на основание чл. 91, ал. 1 ЗДДС. РА е преценен за неправилен единствено досежно определяния размер на данъчната основа, включваща и заплатения в Германия размер ДДС. Съдът е посочил, че данъчната основа съгласно чл. 26, ал. 2 ЗДДС не следва да включва заплатен ДДС и е продажната стойност от 10 592,44 евро с равностойност 20 717,01 лв., върху която сума се дължи 20 % ДДС и съответно е преизчислил размера на дължимия ДДС и лихви. Пред настоящата инстанция е спорен единствено размера на данъчната основа, тъй като в останалата част решението като необжалвано е влязло в сила. АС правилно е приложил нормата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС, според която данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон - тоест без заплатения ДДС. Абсолютно ирелевантно за определяне на данъчната основа в България по ВОП е защо е заплатен ДДС в другата страна членка на ЕС, поискал ли е жалбоподателят връщане на заплатената сума в Германия или не, доколкото от представените документи се разграничава възнаграждението, получено от доставчика и представляващо данъчна основа и сумата ДДС, върху него, която не би могла да бъде включена в данъчната основа. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а предвид изхода на делото не може да бъде присъдено претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,