Решение № 2359 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6604/2012 г.

Решение № 2359 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6604/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 45, т. 2, буква "в" (отм.) от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) /понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ гр. София при Централно управление на Националната агенция на приходите, срещу решение № 1257/9.03.2012 г., постановено по адм. дело № 7066/2011 г. на Административен съд - София град /АССГ/, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 2101007754 от 9.03.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1045/20.06.2011 г. на директора на Дирекция ОУИ - гр. София при ЦУ на НАП, в частта на начисления ДДС по декларирани вътреобщностни доставки /ВОД/ към "Ади Транс Импорт Експорт" - Румъния, общо в размер на 38 867,05 лв., отнасящ се за данъчни периоди: м. 04, 07, 08 и 11 2009 г., както и в частта на начислените за просрочие лихви в размер на 6 254,66 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че няма никакви транспортни документи по отношение превоза на стоките, а в представените писмени потвърждения от получателя, че същият е получил стоката, е отразено, че "Ади Транс Импорт Експорт" е получило стоката по съответната инвойс фактура, но не е посочено къде е получена стоката и с какво транспортно средство е транспортирана. При направеното официално запитване до компетентните румънски власти, същите са отговорили, че представляващ на "Ади Транс Импорт Експорт" - Румъния е Емил Теофилов. Дружеството е декларирало придобивания: за второ тримесечие 2009 г. - 43 639,49 лева, и за трето тримесечие 2009 г. - 101 800,00 лева, но не е предоставило информация за извършения транспорт, регистрационните номера на транспортните средства, на които е натоварена стоката и името на превозвача. На 12.01.2010 г. дружеството е обявено за неактивно и е започнало наказателно преследване срещу него. Прави искане решението на АССГ да бъде отменено, като се потвърди РА. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "Абсолют Плюс" ООД я оспорва по подробни съображения, изложени в отговор към касационната жалба и в о. с. з. чрез адв. Николов от САК. Твърди, че са налице фактурите и потвърдителните писма по чл. 45, т. 2, буква "в" от ППЗДДС. Твърди, че не могат да се изискват документи по основния спорен въпрос - за транспортиране на стоката до Румъния, които не са били предвидени в чл. 45, т. 2, буква "в" от ППЗДДС в приложимата към момента на доставката редакция. Правните изводи на румънската приходна администрация относно начина на транспортиране на стоките и последващата им реализация са недопустими като доказателства по българското законодателство. След като стоките са пристигнали на територията на друга държава - членка, е налице ВОД по смисъла на ЗДДС и ППЗДДС. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна поради следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 1257/9.03.2012 г., постановено по адм. дело № 7066/2011 г. на АССГ, е отменен ревизионен акт /РА/ № 2101007754 от 9.03.2011 г., в частта на начисления ДДС по декларирани ВОД към "Ади Транс Импорт Експорт" - Румъния, общо в размер на 38 867,05 лв., отнасящ се за данъчни периоди: м. 04, 07, 08 и 11 2009 г., както и в частта на начислените за просрочие лихви в размер на 6 254,66 лева. Административният съд е приел за основателна жалбата на "Абсолют Плюс" ООД и е отменил РА. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма. Същият РА според АССГ обаче е материално незаконосъобразен и в несъответствие с целта на закона, и на тези основания го е отменил. Приел е, че стоките са транспортирани от купувача, както се и твърди в жалбата на "Абсолют Плюс" ООД. Като доказателство за ВОД са представени фактури за доставките, изискуеми по реда на чл. 45, т. 1, буква "а" от ППЗДДС, и писмено потвърждение от получателя, че стоките са пристигнали на територията на друга държава - членка, съгласно чл. 45, т. 2, буква "в" от ППЗДДС в приложимата редакция. Приел е за недопустимо да се изискват други документи, които не са били предвидени в ППЗДДС към момента на доставката, тъй като данъчните норми нямат обратно действие, нито такова е предвидено в случая с изрична разпоредба. В потвърждение на факта, че стоката е натоварена от склада на "Абсолют Плюс" ООД е кредитирал като достоверни показанията на св. Димитров, според които фирмата "Ади Транс Импорт Експорт" е идвала със собствен транспорт - транспортни средства със чуждестранни номера, винаги по двама души, и той заедно със шофьорите е натоварвал стоките на транспортните средства. По тези причини АССГ е приел, че РА, потвърден с решение на Директора на Дирекция ОУИ, не е постановен в съответствие с материалния закон и оттам - и с целта на закона, тъй като са представени всички изискуеми документи, доказващи ВОД. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка е установена правилно от съда, поради което са направени и съответните правилни правни изводи. Не е спорно между страните и се установява и от приложените копия на фактурите, че стоката е надлежно фактурирана от страна на "Абсолют Плюс" ООД, като фактурите са надлежно отразени в счетоводните книги на това дружество. Първите три от издадените четири фактури са отразени и в счетоводството на "Ади Транс Импорт Експорт" - Румъния. За да е налице доказана ВОД съгласно чл. 45, т. 2, буква "в" от ППЗДДС в приложимата редакция обаче е необходимо да е налице писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от получателя, както се твърди и от двете страни /управителя на "Абсолют Плюс" ООД го заявява в декларация, приложена на л. 99 от делото пред АССГ/. Видно от представените писма за потвърждения по делото /заверените преводи на същите се намират на л. л. 197,201,205,209,264,272,276 от делото пред АССГ, като някои са приложени повече от веднъж/, в същите се твърди, че стоките са пристигнали на територията на друга държава - членка, в случая на територията Република Румъния. Същите писма имат еднотипно съдържание и представляват твърдение, че стоките са пристигнали на територията на друга държава - членка, като въведени от купувача, каквото е изискването на ППЗДДС, когато транспортът е извършен от получателя. С оглед на този факт, писмата за потвърждение следва да се ценят като доказателства в смисъл, че потвърждават пристигане на стоките на територията на друга държава - членка. Предвид гореизложеното, следва да се счита, че хипотезата на чл. 45, т. 2, буква "в" от ППЗДДС е изпълнена, поради което органът е постановил неправилен акт, който правилно е отменен от първоинстанционния съд. По отношение останалите твърдения на страните съдът съобрази следното: От факта, че няма никакви транспортни документи, не може да се направи самостоятелно извод, че липсва ВОД. Такова изискване - за представяне на транспортни документи, е предвидено в последваща редакция на чл. 45 от ППЗДДС, в сила от 1.01.2010 г., и същата норма не може да се прилага към вече завършили правоотношения. По дотогавашната редакция на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС представянето на транспортни документи е предвидено алтернативно, поради което представянето им не е било задължително. По тези причини не може да се иска и в писмените потвърждения от получателя, че същият е получил стоката, да е посочено къде е получена стоката и с какво транспортно средство е транспортирана, регистрационните номера на транспортните средства, на които е натоварена стоката и името на превозвача. В този смисъл са основателни твърденията на процесуалния представител на ответника по касация, че не могат да се изискват документи по основния спорен въпрос - за транспортиране на стоката до Румъния, които не са били предвидени в чл. 45, т. 2, буква "в" от ППЗДДС в приложимата към момента на доставката редакция. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателно по отношение на касационното производство и следва да бъде уважено. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,