Решение № 2661 от 14.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Брайков от гр. София, чрез пълномощника му адв. Ковачева, срещу решение 3531 от 27.05.2022 г., постановено по адм. дело 6315/2021 г. от Административен съд София град (АССГ). В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на съдебно деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрисконсулт Пиперкова, в писмени бележки и в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Д. Брайков срещу заповед 8121к-7084 от 04.06.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която жалбоподателят е временно преназначен за срок от три месеца от длъжност заместник директор на Главна дирекция Борба с организираната престъпност (ГД БОП) при министерство на вътрешните работи (МВР) на ръководна длъжност заместник директор в Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) към Ръководство на МВР. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден в предвидената от закона форма и при съобразяване с материалния закон, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По същество в касационната жалба се навеждат доводи, идентични на тези, обсъдени подробно в мотивите на решаващия съд, които се споделят от настоящият съдебен състав при условията на чл. 221, ал. 2, предложение последно от АПК. В съответствие с нормативната уредба, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед 8121к-7084 от 04.06.2021г. на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния административен орган и при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание. Обосновано решаващият съд е приел, че административният акт съдържа всички задължителни реквизити, включително ясно и подробно изложение на фактическите и правните основания за временното преназначаване на Брайков. В процесния случай, въпросът, от съществено значение за решаване на спора, е бил дали е налице основание за преназначаването на Брайков, респективно за издаване на заповедта, с която това е направено. Както първоинстанционният съд е посочил, разпоредбата на чл. 165 от ЗМВР предвижда възможност за преназначаване на държавните служители на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляра над 30 дни по реда на съответната наредба, издадена от министъра, като временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. Обосновано и противно на твърденията на жалбоподателя, решаващият съд е счел, че в разглеждания случай е налице служебна необходимост и същата е мотивирана с необходимостта за попълване на създадено на основание чл. 33, т. 7 във вр. с т. 1 от ЗМВР Звено за подпомагане на министъра към Ръководство на МВР, което да го подпомага в основните му правомощия, във връзка с поставени пред служебното правителство задачи за осигуряване на честни избори, предвид краткия срок до провеждане на избори за Народно събрание на 11.07.2021 г. Посочената от касатора разпоредба на чл. 64, ал. 3 от Конституцията на Република България по никакъв начин не кореспондира с изложения от административния орган мотив, обуславящ служебната необходимост, а именно краткия срок до провеждане на избори за НС. Посочената разпоредба регламентира срока за провеждане на избори за ново Народно събрание и действително същият е най-късно 2 месеца след прекратяване на пълномощията на предишното Народно събрание. Последното обаче не изключва по никакъв начин краткостта на този срок като времеви период, поради което възражението на касатора в тази връзка е неоснователно. Във връзка с горното АССГ правилно е отбелязал, че в § 1, т. 23 от ДР ЗМВР е дадена легална дефиниция на "служебна необходимост", а именно същата е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. В тази връзка правилно е приел административният съд наличие на извънредната вътрешнополитическа обстановка, обективирана в насрочване на нови поредни избори в кратък срок, които служебният кабинет има за задача да организира, което е достатъчна предпоставка, която може да се приеме като проявление и мотив на легалната дефиниция на служебна необходимост, при която не е необходимо съгласието на служителя. Същата обуславя необходимостта от създаване на процесното звено, което да подпомага министъра в основните му правомощия, в ситуацията на избори, организирани от това служебното правителство. От изложеното, касационната инстанция намира, че в случая са налице необходимите предпоставки и основания за издаване на оспорената пред АССГ заповед. Посочените в акта обстоятелства са новонастъпили или непредвидими и обуславят необходимостта от подпомагане функциите на служебния министър по организиране изборите на 11.07.2021 година. Следва да се подчертае, че в правомощието на компетентния орган е да прецени дали да предприеме действия по реорганизация с оглед установената необходимост, както и какви да са тези действия в случая това е сторено със създаването и попълването на Звено за подпомагане на министъра към Ръководство на МВР. Предвид гореизложените съображения, се налага извод за правилност на оспореното пред касационната инстанция решение на АССГ. Настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалвания съдебен акт е постановен при отсъствие на касационни основания за отмяна и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касатора не следва да се присъждат направените разноски. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,