Решение № 7012 от 7.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1661/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 166 от Данъчно-осигурителния-процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие), чрез юрк. Митев, срещу Решение 7223 от 24.11.2023 г., постановено по адм. дело 11759/2021 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/5341 # 9 от 06.10.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който М. И. П. е изключен от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 9 856.79 лв., представляващо 25% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. и ДФ Земеделие е осъден да му заплати сумата в размер на 3 426.80 лв., представляваща разноски по делото. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда, че при издаването на АУПДВ е допуснато нарушение на чл. 35 АПК, като се твърди, че в случая не намира приложение посочената обща разпоредба, а специалната регламентация по чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Изложени са доводи, че причината за неподаване на заявлението за 2016 г. е, че бенефициерът е декларирал площи, за които няма регистрирано правно основание за ползване, което е установено от системата ИСАК чрез проведената процедура по чл. 41 ЗПЗП. Твърди се, че АССГ неправилно е възприел изцяло заключението на вещото лице по съдебно компютърно-техническата експертиза (СКТЕ). Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу процесния АУПДВ. Претендира присъждане на разноски по делото и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника. Ответникът М. И. П., чрез адв. Стойкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в депозиран по делото писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, и взе предвид становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил АУПДВ 01-6500/5341 # 9 от 06.10.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който М. И. П. е изключен от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 9 856.79 лв., представляващо 25% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. По делото не е било спорно, че през 2012 г. М. И. П. е поел петгодишен ангажимент по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от ПСР 2007 - 2013 г. По мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони са му изплатени следните суми: първа година от ангажимента - подадено заявление с УИН 22/200412/45951 за кампания 2012 г., изплатена сума 10 083.71 лв.; втора година от ангажимента - подадено заявление с УИН 22/070613/52437 за кампания 2013 г., изплатена сума 8 804.82 лв.; трета година от ангажимента - подадено заявление с УИН 22/190614/57545 за кампания 2014 г., изплатена сума 10 175.25 лв.; четвърта година от ангажимента - подадено заявление с УИН 22/170615/60321 за кампания 2015 г., изплатена сума 10 363.39 лв. Общата получена сума по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони от програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. за периода 2012 г. - 2015 г. е в размер на 39 427.17 лв. Установено е, че за кампания 2016 г. земеделският стопанин не е подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони, според изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. С писмо изх. 01-6500/5285/15.08.2019 г. от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, П. е уведомен за започнало производство по издаване на АУПДВ поради неспазване на многогодишен ангажимент. С писмо вх. 01-6500/5285 от 09.11.2020 г. земеделският стопанин е възразил срещу направените от контролните органи констатации и посочените основания за започване на производство по издаване на АУПДВ. Посочил е, че през 2016 г. е направил опит да подаде заявление за подпомагане, но в системата е излязло съобщение за фатална грешка. Провел е срещи в БАБХ, ОДЗ - София област и при министъра на земеделието и храните, при които му е било обяснено, че към този момент е стартирало диференциране на животновъдните обекти - постоянен и пасищен (преди да бъде направена промяна в приложимото законодателство) и тъй като животните му към момента на проверката от БАБХ са били на пасищен обект, не са отразени в автоматичната справка за отглеждани животни и ПМЛ на МЗХГ. В МЗХГ е била отчетена тяхната грешка по отношение на площите му, тъй като от тяхна страна е поставен филтър в справката, който е ограничил възможността му реално да въведе притежаваните от него животни. Като фактическо основание за издаване на оспорения пред АССГ акт е посочен пропускът на кандидата за помощта да подаде заявление за подпомагане за кампания 2016 г., а размерът на установеното публично вземане, представляващ 25% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., е определен на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. При така установените факти, административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на АУПДВ поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Според първоинстанционния съд при издаване на АУПДВ е допуснато нарушение на чл. 35 АПК, като от административния орган не са обсъдени в цялост направените от земеделския производител възражения и преди всичко аргументите, че не следва да възстановява получените суми предвид обстоятелството, че по независещи от него причини не е успял да подаде заявление за 2016 г. Направен е извод, че правното основание за издаване на акта не съответства на установените факти и административният орган е приложил неправилно разпоредбата на чл.14, ал.1, т.4 от Наредба 11/03.04.2008 г. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и констатациите на приетата по делото СКТЕ, АССГ е приел, че в случая неподаването на заявление за 2016 г. не е по вина на земеделския стопанин. В тази насока съдът се е позовал на заключението на вещото лице, според което при подаване на процесното заявление от П. в община Годеч, системата ИСАК, използвана от ДФ Земеделие, дава фатална грешка и отразява недовършено въвеждане в ОСЗ. През 2016 г. и 2017 г. не е изписвала точната причина, поради която не може да бъде подадено заявлението, а съобщението фатална грешка означава, че обектът не отговаря на предварително зададените в системата критерии. Експертизата е констатирала, че през м. април и м. май 2016 г. са направени 4 опита да бъде регистриран обектът в системата ИСАК. Според вещото лице в тази система, когато по един параграф излезе фатална грешка, а реципиентът е решил да кандидатства и по друга мярка, то той не може да кандидатства и по другата мярка, без значение че там са му изрядни документите и системата не му дава грешка, но той е принуден да си оттегли площите, за да може да подаде някакво заявление. Първоинстанционният съд е приел, че материалноправно изискване за издаване на процесния АУПДВ е ДФЗ да е прекратил многогодишния ангажимент на земеделския стопанин на някое от основанията в закона или приложимите подзаконови нормативни актове, за да е налице задължение за възстановяване на получената финансова помощ по съответната мярка / арг. чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба 11/2008г./. В случая, с АУПДВ жалбоподателят е изключен от подпомагане, от което следва, че с акта за установяване на публично държавно вземане е прекратен и петгодишният ангажимент. Следователно не е налице влязъл в сила акт за прекратяване на поетия ангажимент, което, според съда, обуславя незаконосъобразност на АУПДВ. Решението е правилно, при следните мотиви на касационната инстанция: Правилен е изводът на първоинстанционния съд за допуснати в хода на административното производство по издаване на спорния АУПДВ съществени нарушения на процесуалните правила. От приетите по делото писмени доказателства, представени с административната преписка, е установено по несъмнен начин, че веднага след уведомяването му за образуваното производство по издаване на АУПДВ, П. е уведомил разплащателната агенция, че през 2016 г. е направил нееднократен опит да подаде заявление за подпомагане, но в системата е излязло съобщение за фатална грешка. Посочил е, че е провел срещи в БАБХ, ОДЗ - София област и с министъра на земеделието и храните, при които му е било обяснено, че към този момент е стартирало диференциране на животновъдните обекти и тъй като животните му към момента на проверката от БАБХ са били на пасищен обект, не са отразени в автоматичната справка за отглеждани животни и ПМЛ на МЗХГ. В МЗХГ е била отчетена тяхната грешка по отношение на площите му, тъй като от е бил поставен филтър в справката, който е ограничил възможността му реално да въведе притежаваните от него животни. Установява се също, че с писмо изх. 01-6500/5341#6/01.02.2021 г. от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, министърът на земеделието, храните и горите е уведомен за получените във фонда възражения от М. П. срещу връченото му уведомление за образуваното производство по издаване на АУПДВ. Описани са твърденията на лицето, в т.ч. за наличието на правни основания за ползване под наем на земите от ОПФ и за проведени разговори с представители на МЗХГ, според които става въпрос за допусната техническа грешка. Изискана е информация във връзка с твърденията на кандидата за наличието на грешна информация в ИСАК, която го е възпрепятствала при подаването на заявлението за кампания 2016 в ОСЗ Годеч. Административният орган е посочил, че в административното производство са представени от П. влезли в сила съдебни решения, с които са прогласени за нищожни издадените заповеди за прекратяване на договорите за наем на ползваните от лицето земи, от което следва, че към онзи момент кандидатът е имал годно правно основание за ползваните от него имоти, надлежно регистрирани в ОСЗ. В спорния АУПДВ е отразено, че в резултат на извършена административна проверка на основание чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, е установено, че за кампания 2016 кандидатът не е подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 211, което е квалифицирано като нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 Наредба 11 от 03.04.2008 г. Описано е изплатеното финансово подпомагане за кампании 2012 г. 2015 г. по мярка 211 и е прието, че съгласно чл. 14, ал. 1, т. 4 Наредба 11 от 03.04.2008 г. бенефициерът следва да възстанови сумата от 9856,79 лв., представляваща 25 % от получената субсидия по мярката, тъй като е прекратил участието си след четвъртата година от поетия ангажимент. Административният орган е приел за неоснователно подаденото възражение от кандидата с вх. 01-6500/5285 от 09.11.2020 г. Гореизложеното обуславя извода, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка, при липса на обсъждане възраженията на лицето и при пълно игнориране на представените в хода на административното производство доказателства. Административният орган не е обсъдил въведените възражения и представените доказателства относно обстоятелствата, които според кандидата са довели до невъзможност за подаване на заявлението, въпреки направените няколко опита. Липсва обсъждане на обстоятелствата, изложени от зам. изпълнителния директор в писмо изх. 01-6500/5341#6/01.02.2021 г. до министъра на земеделието, които са от съществено значение за установяване наличието или липсата на извършено от кандидата нарушение на поетия ангажимент. Не са посочени причините, поради които въпреки представените доказателства и изводът, че към датата, на която е направен опит за подаване на заявление за кампания 2016, кандидатът е имал годно правно основание за ползваните от него имоти, надлежно регистрирани в ОСЗ, с акта е прието, че е налице нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 Наредба 11 от 03.04.2008 г., респ. основание за изключване от подпомагане и възстановяване на 25% от изплатената сума. Тези пороци на акта са съществени, тъй като ограничават правото на защита на адресата, който следва да бъде запознат не само с правното основание за издаването му, но и с мотивите на органа, обосновали прилагането му, както и тези, довели до некредитиране на възраженията и доказателствата, представени в административното производство. Така допуснатите нарушения на чл. 35 и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК препятстват и преценката на съда за съответствието на акта с материалния закон, което обуславя незаконосъобразността му. Единствено за пълнота на мотивите, следва да се посочи, че изводът на АССГ за незаконосъобразност на АУПДВ, тъй като е издаден преди влизане в сила на акта за прекратяване на поетия ангажимент, е неправилен. С чл. 14, ал. 1 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. е предвидено, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. Констатирането на относимите фактически основания води до приложение на двете диспозиции с един административен акт изключва от подпомагане и земеделският стопанин да бъде задължен на възстанови съответната част от получената финансова помощ. По този начин в процесния акт са обективирани две волеизявления на административния орган при идентична фактическа обстановка и с това не се нарушават процесуалните права на адресата и конкретно правото му на защита. Това положение отговаря и на принципите на бързина и процесуална икономия съобразно чл. 11 АПК. В този смисъл са и решение 787 от 31.01.2022 г. по адм. дело 4874/2021 г. на ВАС, решение 4817 от 15.04.2021 г. по адм. дело 11381/2020 г. на ВАС, решение 1068 от 27.01.2021 г. по адм. дело 8686/2020 г. на ВАС, решение 637 от 19.01.2021 г. по адм. дело 7697/2020 г. на ВАС и др. Като е приел, че актът е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1290 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно, тъй като съответства на минималния размер, предвиден с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и на фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение