Решение № 83 от 8.2.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002104810/2023 г.

Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Подадена е молба за отмяна от В. Н. срещу решение № 260965/22г., постановено по в.гр.д. 13719/20г. на СГС, ІV А състав, с което молителката е била осъдена да плати на „Симбилд“ АД 11423, 73лв. на основание чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване на недвижим имот за периода от 04.01.18г. до 30.09.18г.. Молителката твърди, че неправилно е осъдена по чл. 59 ЗЗД да плати обезщетение, тъй като процесното жилище е „семейно“ и тя има право да го ползва, заедно с двете си малолетни деца, поради обстоятелството, че с влязло в сила бракоразводно решение са и възложени родителските права върху децата. Това бракоразводно решение е ново доказателство, което има значение за решаването на спора по чл. 59 ЗЗД. Освен това жилището не било собственост на трето лице „Симбилд“ЕАД, макар нотариалният акт да е на негово име, а е собственост на бившия и съпруг, който притежавал еднолично капитала на дружеството и бил негов управител. Според молителката решението по чл. 59 ЗЗД е неправилно и защото за следващия период относно лишаването от ползване, дружеството „Симбилд“АД е предявило иска по чл. 57 СК, вр.чл. 228 ЗЗД, а не по чл. 59 ЗЗД, който е субсидиарен. В срока за отговор „Сиембилд“АД е възразил срещу исканията и доводите на молителката, по съображения, че искането на молителката за ползване на семейното жилище е било отхвърлено с влязлото в сила бракоразводно решение, а обстоятелството, че бившият съпруг на молителката контролира дружеството не променя титуляра на собственост върху процесното жилище. ВКС счита, че молбата за отмяна е неоснователна, тъй като представените нови доказателства нямат значение за изхода на спора по чл. 59 ЗЗД, разрешен с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Бракоразводното решение, в частта относно възлагането на родителските права, не легитимира молителката като ползвател на процесното жилище. Напротив, със същото решение е отхвърлено искането й за предоставяне на семейното жилище за ползване. Обстоятелството, че бившият съпруг на молителката контролира дружеството, не го прави собственик на имота. Способите за придобиване на право на собственост са изрично уредени в закона и контролът върху капитала на търговско дружество не е способ за правоприемство. Квалификацията на новия иск, предявен от акционерното дружество срещу молителката, за лишаване от ползване за следващ период, не обвързва съда и няма значение за изхода на спора по чл. 59 ЗЗД за предходния период. Не е налице обективен идентитет относно предмета на делото по двата иска. В заключение, ВКС намира, че липсва основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО