Решение № 15896 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6546/2020 г.

Решение № 15896 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6546/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници, чрез гл. юрк. С. Ефремова против решение № 68/06.01.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 3615/2018 г., с което е отменен ревизионен акт № BG004000-РКЗ-РА3/18.12.2017 г. издаден от заместник началник на митница Русе и държавен старши митнически инспектор в отдел "Последващ контрол" при митница Русе, в частта на установените задължения за акциз на "Лубрика" ООД гр. Русе в размер на 183 829. 70 лева, на основание чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС за данъчни периоди м. 05, м. 06, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11.2013 г., м. 03, м. 04, м. 09 и м. 10.2014 г., в размер на 24. 81 лева на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС за данъчен период м. 02.2012 г. и в размер на 2 546. 25 лева на основание чл. 20, ал. 2, т. 13 ЗАДС за данъчен период м. 08. 2013 г. – общо 186 400. 79 лева и съответните лихви в размер на 70 327. 39 лева, както и в частта на извършеното прихващане на установените дължими суми за акциз в размер на 186 400. 79 лева с подлежащи на възстановяване суми в размер на 52 079. 36 лева (главница и лихви) и определяне на задължение за плащане в размер на 134 321. 40 лева главница и 71 448. 25 лева лихва и администрацията е осъдена за разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК – съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Първото конкретно оплакване се отнася до изводите на съда за липса на мотиви в ревизионния акт. Според касатора тези изводи са в противоречие със съдържанието на стр. 2-4 от ревизионния акт, доказателствата по делото и в нарушение на чл. 120, ал. 2 ДОПК. Основните оплаквания са за нарушение на материалния закон при преценката за незаконосъобразност на установените задължения за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 1 ЗАДС. В тази връзка в касационната жалба са изложени подробни съображения, че с издаването на документа по чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗАДС и документа по чл. 33, ал. 3 ЗАДС и впоследствие с акцизната декларация по чл. 87 ЗАДС лицензираният складодържател декларира пред митническите органи данните относно предназначението на горивото, крайните потребители, мястото на крайна употреба на горивото за отопление и носи отговорност за декларираното предназначение за използване, което определя и размера на акцизната ставка. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила сочи, необсъждането на доводите на директора на Агенция Митници, изложени в писмените бележки на процесуалния му представител (стр. 6, 7 и 8). Твърди, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил данните от приложените в административната преписка заявки и е игнорирал отговора на вещото лице в с. з. на 20.11.2019 г., според който в заявките няма информация за предназначение за използване, а само "вид гориво". Сочи, че в решението не са обсъдени и доводите за дължим акциз за данъчни периоди м. 02.2012 г. и м. 08. 2013 г. и основанията за начисляване на акциз по чл. 20, ал. 2, т. 8 и 13 от ЗАДС. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Лубрика" ООД, гр. Русе, чрез процесуалния си представител адвокат Г. Механджиева оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения подробно изложени в представен по делото писмен отговор. По отношение начисления акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 1 ЗАДС дружеството счита, че след като по делото е доказано, че до изтичане на срока по чл. 33, ал. 5 ЗАДС лицензираният складодържател е разполагал с документ по чл. 33, ал. 3 ЗАДС, за всеки от отчетните периоди са настъпили предпоставките за освобождаване от отговорност за разликата между ставките по чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗАДС. Поддържа тезата, че отговорността за разликата между акцизните ставки е на крайния потребител, който е заверил ДУПАС, но не е използвал горивото за предназначението, което е декларирал – на основание чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗАДС той е задължено лице, а правното основание е чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС. Претендира разноски. От директора на Агенция Митници е подадена и частна жалба против определение № 1601/26.02.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 3615/2018 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските с искане за неговата отмяна. "Лубрика" ООД, оспорва частната жалба и моли да се отхвърли. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Лубрика" ООД, гр. Русе са определени задължения за заплащане акциз в общ размер на 134 321. 40 лева главница и лихви от 71 448. 25 лева, резултат от установен акциз в размер на 183 829. 70 лева на основание чл. 20, ал. 2, т. 1 ЗАДС за данъчни периоди м. 05, м. 06, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11.2013 г., м. 03, м. 04, м. 09 и м. 10.2014 г., в размер на 24. 81 лева на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС за д. п. м. 02.2012 г. и в размер на 2 546. 25 лева на основание чл. 20, ал. 2, т. 13 за д. п. м. 08.2013 г. - 186 400. 76 лева главница и лихви в размер на 70 327. 39 лева и извършено прихващане със суми за възстановяване в размер на 52 079. 36 лева (главница и лихви). С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт изцяло. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден в нарушение на изискванията за съдържание по чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК - липсват мотиви, което обуславя неговата незаконосъобразност и отмяна. Според съда констатациите за регистрацията на "Лубрика" ООД в търговския регистър, размерът на капитала, дата на регистрация и фактът, че притежава лиценз № 438/25.05.2010 г. за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, не представляват мотиви за издаване на ревизионен акт. По отношение на задълженията за акциз, установени на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС в размер на 24. 81 лева за м. 02.2012 г. и на основание чл. 20, ал. 2, т. 13 ЗАДС в размер на 2 546. 25 лева за м. 08.2013 г., съдът е приел, че в ревизионния акт изцяло липсват мотиви по констатациите в раздел IV, подраздел I от ревизионния доклад. Допуснато е нарушение на чл. 120, ал. 2, изр. второ от ДОПК, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта. Относно акциза, установен на основание чл. 20, ал. 2, т. 1 ЗАДС за данъчни периоди м. 05, м. 06, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11.2013 г., м. 03, м. 04, м. 09 и м. 10.2014 г. в обжалваното решение е прието, че при издаване на ревизионния акт е допуснато и нарушение на материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че "Лубрика" ООД е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Дружеството притежава лиценз № 438/25.05.2010 г. за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, съгласно който е със статут на лицензиран складодържател с идентификационен № ИНЛС BGNCA00299000. Основната му дейност е производство на рафинирани нефтопродукти. За безспорно установено съдът е приел обстоятелството, че за процесните данъчни периоди ревизираното дружество в качеството си на лицензиран складодържател е освобождавало за потребление акцизни стоки – тежко гориво с код КН 27101964, с намалена акцизна ставка по чл. 33, ал. 1, т. 2 ЗАДС и код за предназначение "65", съгласно чл. 85а, т. 48 от ППЗАДС – за освободени за потребление немаркирани енергийни продукти, предназначение за отопление. За освободените за потребление количества тежки горива от "Лубрика" ООД са издавани електронни акцизни данъчни документи (е-АДД) по чл. 84, ал. 1 от ЗАДС, към които на основание чл. 33, ал. 3 ЗАДС са приложени документи за удостоверяване предназначението на акцизните стоки и точният адрес на мястото на доставката - регистрирани електронни документи (ДУПАС) по образец на приложение № 14а към чл. 80, ал. 1 от ППЗАДС. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза е установено, че ревизираното дружество е получавало хартиени копия на издаваните към съответните е-АДД документи за удостоверяване на предназначението на акцизната стока (ДУПАС). Съдът е приел за безспорно установено по делото и обстоятелството, че посочените като потребители в ДУПАС не са използвали материалната база, респективно не са извършвали стопанска дейност на посочените в документите адреси за доставка на акцизните стоки. От събраните писмени доказателства и допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза съдът е констатирал, че датата на получаване на стока по ДУПАС към АДД № 4246/30.06.2013 г. и АДД № 4609/05.08.2013 г. предхожда датата на получаването й /освобождаването/ от данъчния склад. Съдът е приел, че това обстоятелство не е от решаващо значение, доколкото с оглед електронната си форма, АДД е генериран и изпратен в завършен вид, а складодържателят е освободил стоката в по-късен момент. Според съда непопълването на дата на връщане на ДУПАС в конкретно изброени АДД в допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза е ирелевантно, тъй като нормативното изискване е документите да са налице към момента на подаване на данъчната декларация, а не към момента на освобождаване на стоките. В случая складодържателят е разполагал с тези документи при подаването на акцизните декларации. От допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза съдът е констатирал, че заявките за доставка на гориво съдържат информация за предназначението на горивото – тежко, с изключение на заявките към АДД № 4246/30.06.2013 г. и № 4332/17.06.2013 г. В тази връзка съдът е приел за основателно възражението на ревизираното лице, че задължението да поддържат налични съдове за съхранение е на крайните потребители и е въведено с изменението на чл. 94а от ЗАДС (ДВ, бр. 92/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.). При така установените факти, съдът е приел, че не е налице нормативно изискване към лицензирания складодържател, извън данните от документите по чл. 33, ал. 3 и ал. 4 ЗАДС да издирва предварително друга информация за потребител, място на доставка и цел на извозване. Според съда законът не предвижда задължение за складодържателя да установява обстоятелствата, изброени в решението на директора на Агенция Митници: преди начисляването на акциза да узнае реалните получатели на акцизните стоки, мястото на доставка, транспортните фирми, извършили доставката, лицата, подписали ДУПАС, както и наличието на съдове за съхранение на стоките и предназначението за тяхното ползване от получателите. Осъществяването на такъв контрол е във властническите правомощия на контролните органи. Ревизираното дружество е получавало хартиени копия на издаваните към е-АДД документи – ДУПАС, заверени от потребителя на акцизните стоки за отопление. Тези документи се ползват с формална доказателствена сила, както сочи и решаващият орган. Според съда удостоверените с ДУПАС факти могат да бъдат доказани, съответно опровергани със съответните доказателствени средства, което по силата на Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. е прерогатив единствено и само на компетентните власти на държавата – членка. Контролни правомощия и задължения за предварителен контрол за предотвратяване на данъчните измами не може да се вменява на частноправните субекти. Такова задължение, според съда, не може да се изведе и от общото задължение в гражданското и търговското право за "полагане грижата на добър търговец". В мотивите си съдът е посочил, че принципно облагането на енергийните продукти съгласно Директива 2003/96/ЕО е според действителното им използване. Позовал се е на решението на СЕС по дело С-355/14, според което Директива 2003/96/ЕО не предвижда конкретен механизъм за контрол над използването на горивото за отопление, нито мерки за борба с данъчните измами при продажбата на гориво за отопление, а това е възложено на държавите – членки като предвидят такива мерки в националното си право, при спазване правото на ЕС. В националния закон мерките са въведени в чл. 33, ал. 3-6 ЗАДС и чл. 80а от ППЗАДС. Съгласно чл. 33, ал. 4 ЗАДС намалените ставки се прилагат, при условие, че лицето, което е освободило акцизните стоки за потребление, разполага с документа по ал. 3, в случая електронен данъчен документ за всяка от доставките, заверен от лицето, което ще използва стоките за съответното предназначение. Съгласно ал. 5 на чл. 33 ЗАДС на същата норма, лицето, което е освободило акцизните стоки за потребление, е задължено за разликата до пълния размер на акцизната ставка по чл. 32, ал. 1 ЗАДС, с изключение на случаите, когато до датата на подаване на акцизната декларация за данъчния период, лицето е получило документа по ал. 4. На това основание и от безспорно установените факти по делото, че при освобождаване на стоките за потребление, ревизираното дружество е разполагало с предвидените в закона документи, съдът е обосновал извод, че е изпълнило задълженията си и не е задължено за разликата в акцизните ставки. Наред с горното в решението са приети за верни и безспорно установени в хода на ревизията всички обстоятелства, свързани с отклонение от заявеното в представените на складодържателя документи – относно реалния потребител, действителното място на доставка и съхранение на стоките и др. При безспорно доказано несъответствие на данните, заявени от получателя в ДУПАС, според съда митническите органи неправилно са определили кръга на задължените лица. Отговорността е на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗАДС (в приложимата за процесния период редакция), които в нарушение на закона са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично, какъвто е конкретният случай. Според съда решаващият орган е достигнал до неправилен правен извод относно кръга на задължените лица и неправомерно е възложил заплащането на акциза на лицензирания складодържател. Това представлява допълнително основание за отмяна на установените задължения на основание чл. 20, ал. 2, т. 1 ЗАДС поради нарушение на материалния закон. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в частта на установеното задължение на основание чл. 20, ал. 2, т. 1 ЗАДС, поради нарушение на материалния закон. С оглед изводите за незаконосъобразност на установените с акта задължения, съдът е приел за незаконосъобразно и извършеното прихващане с вземането на дружеството в размер на 52 079. 36 лева (главница и лихви). Решението е неправилно постановено. Основателно е оплакването в касационната жалба за нарушение на чл. 120, ал. 2 ДОПК при преценка за липса на мотиви в ревизионния акт. Тази норма предвижда, че ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, поради което фактическите и правни основания, посочени в доклада съставляват мотиви на ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК. Поради това липсата на мотиви в акта, при наличието на такива в ревизионния доклад, не представлява нарушение на изискванията за форма и съдържание по чл. 120, ал. 1 ДОПК. Освен това съгласно чл. 160, ал. 4 ДОПК, приложим на основание чл. 104 от ЗАДС в съдебното производството по този кодекс, съдът не разполага с възможност да върне преписката за нова ревизия, поради липса на мотиви в акта, а е длъжен да реши спора по същество, като извърши дължимата проверка за законосъобразност на оспорените задължения на всички основания посочени в чл. 160, ал. 2 ДОПК, включително спазването на материалния закон. В конкретния случая в нарушение на това процесуално задължение, първоинстанционният съд е приел, че в ревизионния акт липсват мотиви относно задълженията за акциз определени на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 и 13 от ЗАДС, което представлява самостоятелно основание за отмяната му в тази част. В обжалваното решение липсват каквито и да било фактически установявания и произнасяне по материалната законосъобразност на така определените задължения. Нарушението на чл. 160, ал. 4 ЗАДС е съществено, тъй като препятства касационната инстанция да се произнесе по спазването на материалния закон в съответствие с чл. 218 и чл. 220 АПК. С оглед на изложеното решението в тази част следва да се отмени, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да прецени законосъобразността на ревизионния акт в частта на установените задължения за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 и 13 от ЗАДС в съответствие с чл. 160, ал. 4 ДОПК, като изложи мотиви по релевантните факти и по материалния закон. По отношение на задълженията за акциз, определени на основание чл. 20, ал. 2, т. 1 ЗАДС решението е постановено и в нарушение на материалния закон. Съдът е установил релевантните за облагането факти. В съответствие с доказателствата по делото е прието, че през процесните периоди "Лубрика" ООД като лицензиран складодържател е освобождавало за крайно потребление стоката – тежко гориво с КН 27101964, при намалена акцизна ставка по чл. 33, ал. 1, т. 2 ЗАДС и код за предназначение "65" съгласно чл. 85 а, т. 48 от ППЗАДС – "за освободени за потребление немаркирани енергийни продукти, предназначени за отопление". В този случай на основание чл. 20, ал. 1 във ал. 2, т. 1 от ЗАДС задължението за заплащане на акциз възниква от извеждането на акцизни стоки от данъчния склад. Задължено лице е лицензираният складодържател на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАДС и по делото няма спор, че ревизираното дружество в това си качество е начислило акциз при освобождаване за потребление на процесното тежко гориво, като е приложило намалена ставка на основание чл. 33, ал. 1, т. 2 ЗАДС – 50 лева за 1000 кг. Спорът по делото е за изпълнението на условията за прилагане на намалената ставка на акциза, съответно налице ли са основания за заплащане на разликата до пълния размер на акциза съгласно чл. 32, ал. 1 ЗАДС от страна на лицензирания складодържател или тя се дължи от друго задължено лице по чл. 3, ал. 1 ЗАДС. Съгласно чл. 33, ал. 3 ЗАДС и чл. 80а, ал. 1 ППЗАДС (в приложимата редакция, в сила от 01.04.2013 г.) за целите на прилагане на намалената акцизна ставка по чл. 33, ал. 1, т. 2 от закона от лицето, което освобождава стоките за потребление се издава регистриран електронен документ за удостоверяване на предназначението по образец съгласно приложение № 14а (ДУПАС). Акцизните стоки се придружават от хартиено копие от регистрирания е-АДД и регистрирания електронен за удостоверяване предназначение. Съгласно чл. 80а, ал. 3 ППЗАДС хартиено копие на този документ се заверява от потребителя на акцизните стоки за отопление и се връща заверен на лицето, освободило стоките за потребление. В чл. 80а, ал. 6 ППЗАДС е предвидено задължение за лицето, освободило стоките за потребление при получаване на завереното хартиено копие от регистрирания електронен ДУПАС да отрази данните от колона 7, 8 и 9 и поле 10 в информационната система на Агенция Митници. Съгласно чл. 33, ал. 4 ЗАДС намалените ставки по ал. 1 се прилагат при условие, че лицето, което е освободило стоките за потребление, разполага с ДУПАС, заверен от лицето, което ще използва стоките за съответното предназначение. В ал. 5 на чл. 33 е предвидено, че лицето, което е освободило стоките за потребление, е задължено за разликата между съответната ставка по чл. 32, ал. 1 и ставката по чл. 33, ал. 1, с изключение на случаите, когато до датата на подаване на акцизната данъчна декларация за данъчния период е получило документа по ал. 4. Ако документът е получен след срока по ал. 4, лицето коригира размера на дължимия – чл. 33, ал. 6 ЗАДС. В конкретния случай по делото е установено, че ревизираното дружество в качеството си на лице, освободило стоките за потребление е разполагало с документи по чл. 33, ал. 3 ЗАДС, заверени от съответните потребители – "Интернешънъл ууд" ЕООД, "Ант енерджи" ЕООД, Профи брокерс ЕООД, Оником ойл ЕООД и Милейди М ЕООД. Неоснователни са възраженията в касационната жалба във връзка с датата на връщане на ДУПАС. Обстоятелството, че е разполагало с ДУПАС в съответния данъчен период е доказано от дружеството чрез представените от директора на АМ писмени доказателства, приложени към е-АДД в съответния данъчен период. В съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че декларираното от потребителите в ДУПАС получаване на гориво в мястото на доставка, попълнено от издателя на документа - в гр. Перущица, "Стопански двор 1 и в гр. Пещера ул. "Хан Пресиян" № 1, не отговаря на действителното положение. Принципно правилно съдът е приел, че лицензираният складодържател няма задължение да извършва предварителна проверка на декларираните данни в ДУПАС и контролът за това следва да се осъществява от органите по приходите при Агенция Митници. В случая при проведената ревизия това задължение е изпълнено. От събраните доказателства е установено, че потребителите, заверили ДУПАС не са осъществявали каквато и да било стопанска дейност в мястото на доставка, за което са потвърдили получаване на горивото. При извършените на място проверки е установено, че в обектите на посочените адреси не са получавани тежки горива и че потреблението им не е осъществено в тези обекти. Основателно е възражението в касационната жалба, че предназначението на горивото за отопление не се подкрепя и от представените по делото заявки за гориво, които съдържат данни само за вида на горивото "тежко". В този смисъла са и обясненията на вещото лице пред съда. При тези обстоятелства неправилно съдът е приел, че приложените към процесните е-АДД, ДУПАС удостоверяват предназначението на горивото за отопление, което е условие за прилагане на намалената ставка по чл. 33, ал. 1, т. 2 ЗАДС. Приложените удостоверения подлежат на преценка във връзка с останалите доказателства по делото, както принципно е приел и първоинстанционният съд, но при постановяване на решението не е съобразил правилно доказателствената им сила. След като ДУПАС не удостоверяват предназначението на освободените за потребление акцизни стоки за отопление, то не са налице и предпоставки за приложението на чл. 33, ал. 5 ЗАДС. При това положение отговорността за разликата между ставката по чл. 32, ал. 1 и намалената ставка по чл. 33, ал. 1, т. 2 ЗАДС е на лицето, освободило стоките за потребление. В случая това е лицензираният складодържател по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАДС. (В този смисъл е и решение № 9248/12.07.2017 г. на ВАС по адм. дело № 12971/2016 г.) Незаконосъобразно съдът е приел, че отговорността в случая е на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗАДС (отм., в сила за процесните периоди), които в нарушение на закона са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично, какъвто е конкретният случай. По делото не са налице каквито и да било фактически установявания в тази връзка. Доводите на ответника по касация за наличие на основанията за начисляване на акциз по чл. 20, ал. 1, т. 21 ЗАДС, не се подкрепят от доказателствата по делото. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно постановено, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Делото в частта относно установения акциз в размер на 24. 81 лева на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС за д. п. м. 02.2012 г. и съответните лихви и в размер на 2 546. 25 лева на основание чл. 20, ал. 2, т. 13 ЗАДС за д. п. м. 08.2013 г. и съответните лихви, следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да прецени законосъобразността на ревизионния акт в тази част, в съответствие с чл. 160, ал. 4 във връзка с ал. 2 ДОПК, като изложи мотиви по релевантните факти и спазването на материалния закон. Спорът в останалата част е изяснен от фактическа страна, поради което следва да се реши по същество като се отхвърли жалбата на Лубрика ООД против ревизионния акт в частта на установените задължения в размер на 183 829. 70 лева, на основание чл. 20, ал. 2, т. 1 ЗАДС за данъчни периоди м. 05, м. 06, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11.2013 г., м. 03, м. 04, м. 09 и м. 10.2014 г. и съответните лихви. При законосъобразност на установеното задължение за акциз в размер, по-голям от установените при ревизията суми за възстановяване, законосъобразно се явява и извършеното с ревизионния акт прихващане на сумата 52 079. 36 лева. Решението и в тази част, в която е отменено прихващането следва да се отмени и да се отхвърли жалбата. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта за разноските, както и обжалваното от директора на Агенция Митници определение № 1601/26.02.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 3615/2018 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. На Агенция Митници следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 9 082. 15 лева, държавна такса за касационно обжалване и депозит за вещо лице в общ размер на 1645. 03 лева или общо 10 727. 18 лева, съобразно материалния интерес, за който спорът приключва в настоящото производство. По разноските в останалата част, следва да се произнесе първоинстанционния съд, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,