Решение № 5964 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11060/2010 г.

Решение № 5964 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11060/2010 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Надежда Георгиева Дилова - Иванова от гр. София, чрез процесуален представител адвокат Надежда Николова срещу решение № 478 от 11.06.2010 г. по адм. дело № 115/2010 г. на Административен съд София - област, трети състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ОА - 498/3012.2009 г. на кмета на община Ботевград, с която е постановен отказ за изземване на недвижим имот по реда на чл. 34, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗСПЗЗ. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснованост. В жалбата се посочват доводи за незаконосъобразност на изводите на съда, относно приложението на чл. 34 от ЗСПЗЗ и наличието на колизия на вещни права върху процесния имот Моли се, да се отмени обжалваното решение изцяло, като й се присъдят направените по делото разноски. Ответната страна - кметът на община Ботевград, чрез пълномощника си юрисконсулт Мария Христова с писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на съда. Заинтересованата страна - Пламен Николов Симеонов не взема становище по касационната жалба и отговора на ответника по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С решение № 478 от 11.06.2010 г. на Административен съд София - област е отхвърлена жалбата Георгиева Дилова - Иванова от гр. София срещу отказ за изземване на недвижим имот, находящ се в строителните граници на гр. Ботевград, в местността "Червена киселица", в кв. 20 по регулационния план на вилна зона "Зелин", общ. Ботевград, съставляващ УПИ XXXIV - 1524, с площ от 968 кв. м., при граници и съседи на имота: УПИ XXXIII - 1523, улица, улица, УПИ XXXV - 1525 по реда на чл. 34, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗСПЗЗ на кмета на община Ботевград, обективиран в негова Заповед № ОА - 498/30.12.2009 г. Установено по делото е, че на наследниците на Недко Георгиев Дилов с Решение № 14239 от 17.01.2000 г. на ПК - Ботевград е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива 2.715 дка, находяща се в строителните граници на гр. Ботевград, м. "Червена киселица" от която са образувани имоти пл. № 1524, № 1525 и № 1526, за които са отредени парцели XXXIV, XXXV и XXXVI по плана на града, изработен през 1987 г. Представени са Нотариален акт № 58, т. II, рег. № 5566, дело № 260 от 2001 г., Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 16.03.2007 г., Договор за поправка на договор за доброволна делба на недвижими имоти от 04.04.2007 г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 20, т. IV, рег. № 4680, дело № 588 от 2007 г., 3 бр. скици, удостоверение за наследници № 000836/09.07.2009 г. и удостоверение за идентичност на имена № 198/16.09.1998 с които настоящата касаторка се е легитимирала като собственик по наследство, делба и дарение на процесния имот. Имота е деактуван със заповед № И - 1307/21.11.2001 г. на Областния управител на София - област. По делото е приложен и Договор за отстъпено право на строеж върху процесния имот на Пламен Николов Симеонов върху държавна земя от 04.01.1989 г. за построяване на вилна сграда. От приложените документи и от показанията на разпитаните в първоинстанционното дело свидетели е установено, че Пламен Симеонов е построил в имота паянтова вилна сграда с площ от 25 кв. м., а имота е ограден с мрежа и метална врата. С оглед на доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел на първо място, че решение № 14239 от 17.01.2000 г. на ПК - гр. Ботевград легитимира жалбоподателката за собственик, с възстановено право на собственост по наследство, делба и дарение, макар и да не е приложена скица към това решение, която е неразделна негова част и не е проведена процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Съдът е посочил, че няма данни да са възстановени правата на наследниците по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. На следващо място е посочил, че процесният имот попада върху урбанизирана територия, застроен е и е налице договор за отстъпено право на строеж, следователно не са налице предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, да се касае за земеделска земя и да липсва правно основание за ползване на имота Съдът е приел, че е налице колизия на вещни права върху процесния имот, която не може да се разреши в рамките на административното производство. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождението на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. Правилни са изводите на съда, че не са налице предпоставките за провеждане на производството по чл. 34 от ЗСПЗЗ, тъй като същото изисква тяхното кумулативно наличие. Липсата на която и да е предпоставките възпрепятства приложението на посочената разпоредба. С оглед доказателствата по делото е установено, че спорният имот попада върху урбанизирана територия, както и че върху него има сграда с площ 25 кв. м. Имотът не е предназначен за земеделско производство и няма характер на земеделска земя в съответствие с чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ, тъй е застроен. За да е приложима разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ приложението на имота следва да е за земеделско производство и да не е застроен, тъй като законодателят при условията на изричното регламентиране на уредбата в чл. 2 от ЗСПЗЗ е изключил определянето като земеделски земи на тези, които се намират в границите на урбанизираните територии. Не може да се приеме също така, че определящ при преценката на приложимостта на процедурата по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е юридическия факт на възстановяване на собствеността. В този смисъл е и произнасянето на ОСК на ВАС с ТР № 1/25.01.2013 г. по т. д. № 3/2011 г., по който повод настоящото производство е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Неоснователни са възраженията на касаторите за неправилност на обжалваното решение, след като не са доказали наличие на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по отношение на претендирания за изземване имот. Решаващият съд въз основа на обективно изяснени фактически обстоятелства е направил законосъобразни правни изводи за липса на предпоставките за изземване на процесния имот, поради и което е отхвърлил жалбата срещу отказ на кмета на община Ботевград за изземване и предоставяне на недвижим имот по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,